|
Алекс Стандиш е главен
редактор на изданието за разузнаване "Джейнс
интелиджънс дайджест" на влиятелната британска
групировка "Джейнс". Един от признатите експерти
по специалните служби и тероризма. Дълги години
работи като журналист,
занимаващ се с проблемите на сигурността. Бивш
кореспондент
на Би Би Си за Балканите, чест събеседник в
дискусии, посветени на събития в
Албания, Косово, Македония, Сърбия, Русия
и страните от Централна Европа. В края на
септември "Джейнс интелиджънс дайджест" писа, че
словашкото
правителство е изолирано от НАТО заради чистката
на прозападно настроени
служители, предприета от премиера Микулаш
Дзуринда. Макар че бяха официално
отречени от Брюксел, твърденията на
изданието засилиха опасенията, че на
Запад следят с повишено внимание и
ангажираност връзките между бившите
служби, политиката и бизнеса в новите
източноевропейски съюзници.
Г-н Стандиш, българският
министър-председател е под силен натиск заради
желанието си да назначи за свой съветник
бивш служител на Държавна
сигурност. Смятате ли, че този скандал ще
има отражения в стратегически
план?
- Назначението несъмнено ще
породи редица въпроси. В НАТО са доста загрижени
не само за ситуацията в България, но и за
Словакия, дори и за Унгария
заради историята с досието на премиера
Медеши.
Често се изтъква, че подобни
личности са професионалисти и са работили за
интересите на страната. Къде минава
границата между агентите на националната
сигурност и шпионите, работили в чужбина?
- Основният въпрос за мен е дали
тези хора са работили с КГБ по време на
комунизма. Ако те са били в тесни
отношения с КГБ, то това може да се окаже
сериозен проблем в момента, тъй като
знаем, че руският президент Владимир
Путин, самият той бивш служител на "Лубянка",
е много активен във
възстановяването на старите руски мрежи. Така че
всички, които са имали
връзки с разузнавателните служби през комунизма,
сега са потенциален обект
на натиск от страна на Москва, защото
биха могли да предоставят нужната
информация. Разбира се, това не означава,
че всеки, който е работил за
комунистическите служби непременно е
предател. Пак подчертавам обаче:
бившите служители на службите са
категория хора, които са подвластни на
принуда! Знаете употребата на руския
термин "компромат" - хора или
информации, които могат да бъдат
използвани срещу хора. Ясно е, че трябва да
се прави разлика между тези, които са били
активни членове, агенти или
чиновници на комунистическите тайни
служби, и хора, които не са били
свързани с тях. Ясно е, че подобни
назначения като тези в Словакия и
България ще повдигнат сериозни въпроси за
благонадеждността на новите членки
на НАТО.
В тази насока можем ли да
очакваме НАТО да издаде директива за
ограничаване достъпа на български лица до
класифицираната си информация?
- Може би е рано да се каже дали
ще се вземат някои негативни решения, но
определено смятам, че сегашната ситуация
в България ще се дискутира на
високо ниво, отделно от опитите, които от
НАТО биха предприели да обсъждат
въпроса с българските власти.
Как оценявате развитието на
аферата с Мойжиш в Братислава?
- Положението в Словакия е доста
по-сериозно от това в България. Много от
словашките правителства от независимостта
насам нямат добра репутация. По
времето на Владимир Мечиар, знаете, имаше
остри критики от страна на
международната общност, че специалните
служби бяха използвани срещу
опозицията. Словакия е страна, която вече
е маркирана с въпросителна относно
способността й да стане член на НАТО и ЕС.
Налице са хора като г-н Мойжиш,
които спечелиха доверието на НАТО и които
нямат лични досиета и не са
свързани с бившата тайна полиция на
Чехословакия. И ако такива служители се
заменят с лица, за които НАТО би се затруднил да
издаде разрешения за достъп
до информациите си, то тогава положението става
наистина много трудно.
Потенциален резултат от това би била
информацията от чувствителен и секретен
характер да се дава само на тези държави, които
се ползват с доверие. Може
да се окаже, че сегашните членки няма да
искат да споделят разузнавателните
си сведения с държави, в които има
сериозни кризи, както в момента в
Словакия. Така че словашкият казус
поставя и много сериозни въпроси около
бъдещето на самия алианс.
Означава ли това, че НАТО може
да се раздели на две групи - А и Б?
- Малко вероятно е да се стигне
до публични декларации. Не можем да очакваме
генералният секретар на НАТО например да каже:
тези са първокласни, а онези
- второкласни държави. Но има риск за
практическия процес на сътрудничество
в алианса. Когато стане нужно вътре в пакта да
се споделят разузнавателни
данни и има сериозни съмнения в
благонадеждността на една държава, то
информацията ще се обменя на различни
равнища. Има опасност държави, върху
които е поставена въпросителна, да бъдат
маргинализирани в пакта. Някои от
страните лидери в НАТО, тези, които
играят водеща роля в мироопазващите
операции, може би с голяма неохота ще
споделят информациите си. Нека си
спомним какво се случи във войната с
Югославия през 1999. Тогава
американците и британците бяха много
обезпокоени от надеждността на
французите заради традиционните отношения
между Париж и Белград. Проблемът
още повече се усложнява, когато говорим за
страни с традиционно руско
влияние.
Можем ли да говорим за
възраждане на руския интерес към Източна Европа?
- В момента се наблюдава доста
сериозна "конкуренция" от страна на Русия да
упражнява власт над големи райони. Нека
погледнем какво става в ОНД. Москва
възстановява контрола си над Украйна чрез
активното си участие в енергийната
й политика, а в Беларус отново предприема стъпки
за промяна на
енергоразпределителните системи. При Елцин Русия
имаше много по-слаби
интереси извън границите си, а вниманието бе
насочено предимно към
вътрешните икономически проблеми. При Путин
обаче Русия много се промени.
Путин възстанови външнополитическата
доктрина на Москва - да играе ключова роля не
само в собствения си регион (ОНД), но и да
възстанови влиянието си
върху държави от бившия Варшавски пакт.
Както вече казах, сега Русия е много склонна и
към възраждане на разузнавателните си мрежи.
Това се вижда не само
в страни като България и Словакия, но и дори и
във Великобритания. Броят на
предполагаемите руски агенти в Лондон се
увеличи, а в руското посолство има
повече служители, свързани с ФСБ (руската
Федерална служба за сигурност -
бел.ред.) или със СВР (руското
външно разузнаване - бел.ред.). Щом това се
случва във Великобритания, какво остава
за традиционно близки до Москва
страни. И, разбира се, лицата, работили в
бившите служби, са първите, които
руснаците ще потърсят. Това са хора,
срещу които могат да се използват
компромати - може би руснаците знаят нещо
за техния личен живот, за
произхода на финансовото им състояние и
т.н. и биха го използвали, за да си
осигурят информация.
През септември "Джейнс
интелиджънс дифенс" писа, че в НАТО, както и в
западните служби, са обезпокоени от тези
контакти от комунистическо време на
някои източноевропейски членки на пакта с
Русия, както и с други бивши
съветски съюзници извън Европа. Кои
конкретно са тези някогашни сателити на
Москва?
- Очевидно е, че на първо място
от новите съюзници се поставя Словакия, тъй
като процесът на нейното присъединяване
вече е стартирал. За Украйна
например няма никакъв шанс изобщо да
получи покана, докато Кучма е на власт.
Безнадежден случай е и Беларус, защото там има
много сериозни проблеми с
човешките права и дори Русия е
обезпокоена от поведението на Лукашенко.
Сериозни притеснения обаче има и към
други държави - например Унгария.
Представете си - една страна членка,
чийто премиер първоначално отрича, че е служител
на комунистическите тайни служби, а след това
признава, тъй като
доказателствата са неоспорими. Ние всички бяхме
много разочаровани. Мисля,
че г-н Медеши не е подходящият човек за
премиер на страна-членка на
алианса.
Служителите на бившите режими
и спецслужби не са ли отдавна проникнали
във всички политически партии и бизнеса,
за да работят повече за собствения
си интерес, отколкото за чужди държави?
- Едно от големите притеснения се
крие в начина, по който много от бившите
апаратчици в Централна и Източна Европа
успяха да се докопат до властови
позиции - не само в политическата, но и в
икономическата власт. Много от тях
използваха контактите си от комунизма, за
да изградят икономически империи.
Някои от връзките, които сега съществуват
между компании в ОНД, нагледно
демонстрират цялата комунистическа
система. Имаше ограничен преход към
парламентарна демокрация, но реалната
власт на много места остана в ръцете
на олигарси, които имаха връзки с всички
комунистически режими. Мисля, че
трябва да се каже ясно на всички:
повечето от тези структури и групи хора,
които някога са помагали на
комунистическата власт, все още държат
значителна власт в икономиката или
политиката. Разбира се, това е проблем, с
който всяка държава трябва да се занимава
и справи сама. Вижте например
Чехия, която извърши съществен напредък
за отстраняване на бившите ченгета
от властови позиции - бяха въведени
лустрационни закони. Пример за това са и
Балтийските републики. Така че има
държави, които сериозно се отнасят към
въпроса и предприемат необходимите
стъпки. Лесно е сега, след 14 години,
хората да забравят ролята, която тези
фигури са играли в миналото, но ние не
трябва да се примиряваме със забравата.
Ако наистина искаме да изградим
модерна обединена Европа в ХХІ век, то
подобни личности не бива да бъдат
допускани до политическата и
икономическата власт. |
