Интервю на Петя Владимирова, "Дневник"

Доц. Веселин Методиев е вицепремиер в правителството на Иван Костов, сменен в края на 1999 по настояване на коалиционния партньор - Демократическата пария. Той е преподавател и ръководител на департамента по история в Нов български университет. От 2002 е член на СДС. Повод за разговора е интервюто на Иван Костов пред Би Ти Ви.

Въпрос: Какво е вашето обяснение на интереса към интервюто на Иван Костов пред Би Ти Ви?

- Иван Костов представя ясно политическо говорене, той има умението да излъчва мощни политически послания. Според мен тази е основната причина за коментарите и любопитството към неговите отговори, а не само продължителното мълчание, което си беше наложил.

Кой от акцентите в казаното от Костов е най-съществен и би имал последици?

- Акцентът определено е върху сегашната политическа ситуация и местните избори. Костов наблегна на това, че хората, които са гласували за СДС през последните години, трябва да си отговорят на въпроса участват ли в тази битка за продължаване и утвърждаване на демократичните процеси. Неслучайно той спомена, че битките не се водят от един човек или от малка група хора. Това беше според мен основното послание.

Ако основното послание на Костов е насочено към твърдия електорат на СДС, разминава ли се то с твърденията на социолозите, че за да се спечелят избори, са необходими сигнали и към т.нар. мека периферия или към всички дясноориентирани, но колебаещи се избиратели?

- Аз не споделям тезата за меките периферии или твърдото ядро. Победите за СДС през годините винаги са били давани от тези хора, които наричаме седесари. Хората, които разпознават в СДС модерния, демократичния път на България. В София специално, където се кандидатира председателят на СДС Надежда Михайлова, победите са били тяхно дело. Тъй че точното послание е това към гласувалите за СДС, те ще решат победата и за София, и за страната.

Как ще коментирате другата гледна точка - че врязването на Костов в публичното пространство две седмици преди изборите измества акцента от кампанията на Надежда Михайлова върху "неформалния лидер" и не й помага, даже напротив?

- Тази интерпретация битува устойчиво от неделя насам, но според мен е изцяло погрешна. Когато се разглежда едно изявление, трябва да бъдем коректни към конкретните думи в интервюто и към техния смисъл. Г-н Костов категорично отказва да се води всякакъв разговор вън от контекста на местните избори, този е смисълът на казаното от него. Той заяви недвусмислено подкрепата за председателя на СДС, за кандидатите за кметове и общински съветници на СДС в цялата страна. Тъй че интерпретациите за изместването на акцента не произтичат от думите на Костов, те са внушения отвън и аз ги намирам за некоректни. Защото той призова и за още нещо, което можем да формулираме като политическа дисципина. Журналистите и политолозите можете да изграждате хипотези, това е ваше право, но хората, които са ангажирани с политиката, както и аз самият, трябва да проявяваме дисциплина и да водим разговорите там, където се намира проблемът. А в случая става дума за местни избори. Повдигането на други теми е грешка и Иван Костов го каза много категоричо.

Но самата Надежда Михайлова посрещна доста сдържано интервюто на Костов, дори каза, че не е го гледала, и не се забеляза да го е възприела като помощ?

- Когато човек е в предизборна кампания, а това мога да го кажа от личен опит, ежедневието е коренно различно от това на журналистите, простете ми. И съвсем нормално е, когато денят ти е разграфен от сутринта до късно вечерта, г-жа Михайлова да каже истината - че е била на планираните обиколки и срещи и че не е могла да седне пред телевизора. Не виждам подтекст в това, а и желанието да се откриват подтекстове не ми е присъщо.

Като вицепремиер в кабинета на ОДС и от разстоянието на времето как ще формулирате основното затруднение, което ви попречи да решите дългосрочно проблема с кадрите и архива на бившата ДС?

- Тези въпроси, макар и бавно, намериха донякъде своето решаване към 2001 с промените в Закона за достъп до документите на бившата ДС, които целяха да поправят донякъде променения закон от 1997 в резултат на решението на Конституционния съд. В крайна сметка комисията, оглавена от Методи Андреев, извърши сериозна работа, информира обществото до голяма степен за неща, които не трябваше да остават тайна. И самият факт, че този закон беше елиминиран от днешното управление, позволи да бъдат възстановени отношения и хора в институциите, които през 2001 вече знаеха, че нямат място в държавния апарат.

Има един конкретен въпрос, който не се задава: през 1997 КС наистина отмени разпоредби от Закона за досиетата, като извади и себе си от проверка с мотива, че комисията, която ще ги разкрива, е формирана само от изпълнителната власт. След като с промените от 2001 въпросната комисия се формира по нов принцип, защо не включихте отново КС сред проверяваните за принадлежност към бившата ДС? Не сме ли днес единствената държава, в която точно иституцията, която е между държавата и Бога и има последната дума за всичко в държавата, остана извън коментар по този въпрос?

- Във въпроса ви се наслагват два сериозни и сложни проблема. От една страна, и комисията на Методи Андреев пак не беше междуинституционална комисия, членовете й бяха назначени в рамките на институция към Министерския  съвет. От друга страна, въпросът ви за Конституционния съд опира до фундаменталния проблем за ролята на конституционния надзор въобще. Невъзможността да бъдат проверени членовете на КС е само един от детайлите, които насочват вниманието към българската конституционна практика. Колкото е перфектна формула да измисли едно законодателно мнозинство, реализацията в крайна сметка се определя и от личния морал и съвест на хората, от които се състои една институция.

Софиянски, от една страна, и Бакърджиев и Бонев, от друга, в еднаква степен ли са вредни и нежелани от СДС за единодействие срещу БСП, или правите някаква разлика между тях?

- Отказвам да давам мнение, докато не се види в брой гласове коя партия и личност като принципи и идеи се подкрепя от хората. Едва тогава могат да се правят анализи и изводи. За мен въпросът какво предстои в дясното пространство е свързан пряко с резултата от гласуването. Избирателите ще определят пътя на дясната политика. И съм убеден, че тези хора, които ще кажат решаващата дума, са симпатизантите на СДС.