Шогун, от Клуба на "Още.инфо"

Интервюто на Иван Костов и политическите коментари на мало и голямо, надълго и нашироко запълниха няколко дни. Дяволи четоха Евангелието, “ангели” сричаха “Капиталът”, старци се молят Богу горещо, под мостовете не текат реки… Затова няма да анализирам политиката в последните 7 дни. По-интересен е вторият план на случилото се – емоцията. Защото политиката е дълбоко свързана с емоцията, политическата мотивация е емоция, политическото действие се задейства от сърцето и от онази буца в гърлото. Колкото и да говорим за програми, за данъчна политика и за “ежедневните проблеми на хората”.

СДС е визия, светоглед, културна принадлежност, градскост, оценка за миналото и прочие, но преди всичко е ЕМОЦИЯ. И именно на този фронт през последната седмица се случиха поне СЕДЕМ нови неща.

Емоция Първа:

След статията на Костов в СЕГА имах шастието да наблюдавам реакцията и отношението на хората на концерта в кв. Надежда. Това отношение беше еднозначно, като към рок-звезда. Имаше нещо истерично в любовта на нормалните хора към Костов. Някаква абстинентна криза, гърч, наркотичен глад.

Емоция Втора:

Няколко дни по- късно, по-малко от 10 души бяха посветени в идеята Костов да говори по БТВ, но новината се разнесе сред седесарите със скорост и сила, на която всеки военен мобилизационен план би завидял. Без никаква организация, буквално за няколко часа, някак по осмотичен път НЕЩОТО се разнесе и по централните улици забродиха тревожни погледи. Спираха ме хора: “Извинете, знаете ли за какво ще говори?” или “Аз в неделя съм на църква, но съм казала на племенницата ми да го запише на видеото." Казваха само това. Без предисловие, без да уточняват кое е това ТО, нещото, за което говорят. И без да кажат нищо друго се отдалечаваха за да продължат да се лутат със светнали очи.

Емоция Трета:

В неделя много седесари гледаха телевизия на групи. Досущ като на мач от световното, в който играе България. Бяха се събрали с роднини, съседи и други братя по оръжие за да съпреживеят НЕЩОТО. Някак си много трудно е да си сам в такъв момент. Митингът на Орлов мост с целия си наивен еуфоричен оптимизъм се възпроизведе по дивани и табуретки, походни столчета и викове “мълчи, мълчи да чуем”

Емоция Четвърта:

Както всека седмица, вестник СЕДЕМ може да бъде купен от уличните продавачи по кръстовищата. От моята вестникарка знам, че го докарват още във вторник вечерта точно в 23:00 часа. Излязох да си купя СЕДЕМ. в 23:07. Голямото кръстовище беше съвсем пусто. Имаше само две вестникарки и СЕДЕМ човека, които бяха излезли по чехли да си купят СЕДЕМ. Не успях да се вредя. Качих колата и го намерих чак на Ректората… Някакво deja-vu от времето, когато “Свободен народ” го докарваха в 06:00 и в 06:06 свършваше под виковете на разочаровани хора. (Демокрация я нямаше даже..) Тези СЕДЕМ души от квартала, които през нощта бяха излезли да търсят СЕДЕМ, докато други СЕДЕМдесет пъти по СЕДЕМ миришеха учиндолската тор не са чиста случайност, мязат на статистика. (Оказва се, че и в емоцията имало статистика.)

Емоция Пета:

Интересна е реакцията на любими готини хора, от категорията която неседесарите наричат “интелектуалци”, а за мен са знакови фигури, автентични говорители, лидери на мнение и т.н. Става дума за Йоско Сърчаджиев, Теди Москов и Васко Кръпката. В коментарите си за СЕДЕМ те казват нещо от сорта на “Аз не съм полтически анализатор и не бих посмял да коментирам политическите послания, но…..” Това сходно поведение ме връща към едно старо интервю от 2001 на Теди Москов, където на въпроса за политическата му позиция той каза “ Аз обичах много ските и ги следях с интерес. Имаше един много голям скиор, Алберто Томба – когато той се състезаваше ми беше интересно. Откакто не се състезава, някак си не мога да се задържа пред телевизора. Същото е и в политиката – имаше един много голям политик – Иван Костов. Откакто той не е на екрана, ми изчезна интереса” Реакцията на тези готини хора е реакция на събуждане на стари навици. Не мога да си представя някой от тях преди 2-3 или 5 години да се “застрахова” преди да дава мнение за политиката. Точно такива хора, а не анализатори и политиолози на времето направиха Града на истината. Общественото в тях може би е било позаспало. В неделя май се събудиха.

Емоция Шеста:

На една много масова сбирка на форум Българка , с участието на Евд. Манева, Ем. Йорданов, В. Методиев, В. Върбанов, Ст. Кацаров и Ал. Божков, няколко полуподкукоросани, полузлонамерени и полуобъркани хора се опитаха с 2 изказвания да заклеймят в. СЕДЕМ, задето критикувал остро ръководството на СДС. Емануил Йорданов плахо им даде рамо. За моя изненада никой от другите оратори не взе отношение, но се случи нещо, което е позабравено в СДС – първо гласове от залата, после и изказване на разумен, неизвестен за мен човечец, и бурни аплодисменти бламираха и аргументирано обориха напъните да се налага “курса на партията”.

Емоция Седма:

В реакцията на хората към появата на Костов съвсем ясно се видя кой кой е и за какво се бори, кой е спонтанен, кой- искрен и кой си криви душата. От Надежда и НИС, които не били гледали, през Коритаров и Огнян Минчев, до Бате Генчо- седесарчето. Видяха се хората, които правят маневри. Хубавото е, че пошлите сметки лъснаха с цялата си изкуственост. Огнян Минчев заповтаря пред всеки, който му даде трибуна, колко хубаво било, че Костов подкрепил Надежда не само за изборите, но и като лидер, с което всъщност дал знак, че остава в историята, няма да се връща и не се интересува от лидерството на СДС…. Филип Димитров каза, че “Ако Надежда спечели, това ще бъде доказателство, че линията Костов е правилна” а Людмил Бешков от стоянов-николовия клуб “Сенатор” добави, че ако Надежда загуби, това ще значи провал на Костов и ще отвори път за бат Петьо да обединява… Коритаров пък жлъчно, бавно и натъртено изчете в най- големи подробности гадост от Ал. Томов от в. Стандарт в която се нарича Костов как ли не. И за алиби попита Томов “Що така бе?”… Валентин Василев се “възмути” че Костов се обърнал към бесепарите и го прати да се запише в БСП. Във всичко това, както би казал Костов има нещо добро. Мераците, болките, плановете и халваджийските сметки на всички тези изредените са конфузно прозрачни. Като пръдня в асансьор (по Ани Илков) Става все по-безмилостно ясно, че тези дето ги стяга чепика от Костов и му кроят шапка си правят сметката без кръчмар. А кръчмаря е Бате Генчо – седесарчето. И останалите седесарчета. А те не дават пет пари за дълбокомудрите внушения на “авторитетите”. Всъщност СЕДМАТА емоция не е това, а е нещо друго, което няма да ви кажа, за да ви е интересно, но ще ви дам жокер – О. Минчев не е съвсем прав…

На всички дето умуват дали е добре, че Костов така пък иначе, дали сега му е времето, дали ще помогне на… , отваря или затваря врати, прозорци и кошници за пикник искам да им кажа “Не се хабете другари!” ОчевАдно е, че с появата на Костов СДС живна, онази бабичка Синята идея се надигна от леглото сложи червило, обеци (бели перли), гердан и капела и тръгна гордо по улицата. Остави завинаги старческия дом в който я бяхте захвърлили. Костов е здраве за СДС. Напъните ви за програмирана радост и щастие се проваляха две години ден след ден. Сега НЕЩОТО стана от само себе си и колкото и да ви е криво, каквито и дивотии да си изсмуквате от пръстчетата, то не може да не бъде добро, защото е ИСТИНСКО.