28-04-2006

На 1 март т.г. случайно става известно, че 22 (от общо 61) поглъщатели на реактора на 5 блок в атомната централа не работят. Заклещили са се в горно положение и не могат да влязат в реактора.

Събитието известно време остава незабелязано. Не изкушеният читател трудно се справя с професионалния жаргон на специалистите, при това поднесен с коментар на  условния журналистически език. Затова ще опишем станалото с прости думи, като за неспециалисти.

Ядреният реактор представлява, най-просто казано, огромен железен варел, в долната част на който се извършва ядрената реакция. В горния край на варела има дупки (в нашият случай – 61 на брой), през които в него могат да се спуснат пръти от поглъщащо неутрони вещество. Когато по някаква причина ядрената реакция се ускори недопустимо, тези пръти падат в реактора и заглушават реакцията. С други думи, това е нещо като внезапна спирачка за реактора.

Когато една трета от поглъщателните елементи в един реактор не работят, това не означава, че възможността за внезапно спиране е намаляла също с една трета. Това може да означава много неща, включително и това, че той изобщо няма внезапна спирачка. Ако трябва да направим паралел с нещо познато на всички, това е все едно спирачките на един автомобил да не работят.

В дадения случай с реактора не е станало нищо сериозно, защото не се е налагало той да бъде спиран внезапно. По същия  начин ние можем да караме колата си неограничено дълго без спирачки. Но рано или късно ще ни се наложи да спрем. Нека напомним, че последната капка, преляла чашата и довела до катастрофата в Чернобил, е същата – поглъщателните пръти не  са могли да паднат в реактора, защото прегряването му (причинено съвсем съзнателно от обслужващия персонал) е изкривило тръбите, по които те се движат и те са заседнали в тях.

Днес пети блок на централата продължава да работи с неизправни спирачки.

Описаният случай показва колко струва прехвалената модернизация на АЕЦ “Козлодуй”, погълнала стотици милиони левове. Повредените поглъщателни елементи са доставени от руската корпорация ТВЕЛ. Тя, обаче, е производител само на ядрено гориво. Следователно тя се е обърнала към подизпълнител. Както казва Г. Касчиев, човекът, пръв направил случая обществено достояние, най-вероятно е тези елементи да са произведени в някой руски гараж.

Но, както ще кажем ние, най-вероятно за тях е платено като за истински поглъщатели. Къде е отишла разликата между цената на поглъщателите - менте и истинските такива оставяме на любознателния читател сам да се сети.

Следователно, описаният случай показва и още нещо – че хората, които се хранят (използуваме най-меката дума) покрай ядрената енергетика, са готови на всичко – включително и да ни пратят на оня свят, за да продължат да се хранят. Те са спокойни, защото знаят, че за грешките им ще отговарят други. Когато гръмна Чернобил, отговорните за това лица не отидоха да ринат радиоактивните отпадъци с лопати. Изпратиха войската. Петстотин хиляди войници. Сто хиляди от тях са вече измрели.

Затова предложението, което ще направя, е напълно приемливо. То се състои в следното: последиците от ядрена авария да се премахват от тези, които са отговорни за нея. Ето как може да се осъществи тя на практика:

Постоянната комисия за защита на населението от бедствия, авари и катастрофи изготвя списък на лица, които ще бъдат мобилизирани и изпратени да премахват последиците в случаи на ядрени аварии.

В списъка на тези лица влизат задължително:

1. Видни учени и енергетици, трудещи се на попрището на ядрената енергетика, заявявали, че тя е безопасна и необходима

2. Политиците, застъпващи в програмите си развитието на ядрената енергетика

3. Народните представители, гласували предложения за строеж на АЕЦ

4. Румен Овчаров

5. Собствениците на фирми, участвуващи в изграждането и експлоатацията на АЕЦ

6. Организаторите на подписки в защита на ядрената енергетика

7. ( списъкът е отворен за допълнителни предложения).

На тези лица им се връчват мобилизационни заповеди, съгласно които те, в случай на ядрена авария на територията на страната, незабавно трябва да се явят в указаните места, за да бъдат използувани по  предназначение. Например, да ринат с лопата собствените се радиоактивни боклуци.

Наказанието за неявяване не бива да бъде затвор. Всички призовани ще предпочетат да отидат в затвора, вместо да гълтат плутоний. Наказанието трябва  да бъде облъчване с най-високата доза радиоактивност, получена от участник в ликвидацията на конкретния инцидент.

Всяко от тези лица, разбира се, може да бъде извадено от списъка, ако прекъсне деловите и духовните си връзки с ядрената енергетика и публично обясни колко е опасна тя.

Също така, аз напълно подкрепям идеята за референдум по въпроса за строителството на АЕЦ. Но нека гласуването в него да не бъде тайно. Нека да е явно. Всеки да заяви за какво е гласувал и това да стане част от личните му данни. А когато дойде времето да се плащат последствията, да плащат само тези, които са били "за". Включително и обезщетенията на тези, които са били "против".

Не че това ще ни помогне да живеем по-дълго, ако стане нещо. Но поне ще има някаква равнопоставеност. Нали това в крайна сметка е смисълът на демокрацията.