Аугусто Пиночет, мир на праха му, е един от тримата
големи, най-много допринесли за краха на комунизма.
Другите двама са Рейгън и Тачър. Това е светата
троица на антикомунизма, на която все още трябва да
палим свещи от благодарност. Ако не по мащаб, то по
време той е пръв между тях. |
|
Пиночет не беше обикновен диктатор. Той използува огромната
си власт не за задоволяване на собственото си его, каквато е
обичайната цел на диктаторите, а за провеждане на реформи,
които не само направиха връщането на комунизма в Чили
невъзможно, но и превърнаха страната във водеща на
континента. Той извърши това във време, в което
настъплението на комунизма по света изглеждаше непреодолимо,
а идеите на икономическия либерализъм се обсъждаха сериозно
само в тесните кръгове на някои икономисти. За това той
плати висока лична цена – беше преследван и хапан от
световната левица до края на живота си, защото обезсмисли
цялото й съществуване. В това отношение, както отбелязва Ф.
Димитров, можем да го сравним с Александър Цанков. Пиночет
беше един по-твърд вариант на последния. Също като него той
не се поколеба при първа възможност да проведе свободни
избори и да се оттегли от властта, съзнавайки личния риск,
който поема.
На Пиночет се вменява отговорността за смъртта на около 3000
жертви на военния преврат, с който той взе властта.
Безспорно, между тях има и случайно попаднали там, подобно
на Гео Милев, оказал се между шамарите поради собствената си
глупост. Но колкото и цинично да звучи, трябва да признаем,
че смъртта на тези три хиляди предотврати смъртта на други
тридесет или триста хиляди чилийци, и то от елита на
нацията, които щяха да загинат, ако комунистите бяха взели
властта. Както и емиграцията на още един, два или три
милиона. За справка – виж България или Куба.
Днес ние въздишаме, наблюдавайки
икономическите успехи,
тенденцията на растежа или частното обществено осигуряване
на Чили и се питаме: защо България не успя да постигне
всичко това?
Задавайки така въпроса, ние не вземаме предвид едно важно
обстоятелство: че Чили, макар и с някои уговорки, е страна,
принадлежаща към Западната цивилизация. Тя е страна
католическа, с голям брой европейски имигранти, сред които
едно осезаемо немскоезично малцинство, създало традициите
на чилийската армия. Местното индианско население, за
разлика от някои съседни страни, е интегрирано в
обществото. Всичко това прави от Чили едно доста
по-подходящо място за постигане на успех, отколкото
България. В опустошената от комунизма България явление като
Пиночет въобще не може да се случи. Най-многото, на което
можем да се надяваме, е нещо като Бойко Борисов.
Затова запалете една свещица за генерал Пиночет и се
помолете за душата му. Все пак той е направил за нас повече,
отколкото и сто генерала като Бойко Борисов биха поискали
или могли да направят. |