29-11-2006

Online от 1 юли 2002

 

Начало

Архив 2002

Фотогалерия

Знание

Документи

Проектът

Правила

Контакт

 

 

29 ноември 2006

Чили - пионерът на свободната икономика в Латинска Америка

Адриана Младенова, Институт за пазарна икономика, седмичен бюлетин

Повратната точка от най-новата история на Чили е  краят на 1973, когато след военен преврат начело на държавата застава ген. Пиночет. Управлението на военната хунта се характеризира с диктатура и потъпкване на човешките права, но тогава се правят и първите стъпки за реформиране на икономиката. Радикалните мерки са неизбежни поради тежкото състояние на страната - бюджетният дефицит достига 20% от БВП, централната банка започва да печата пари и инфлацията ескалира до 500%. Появява се недостиг на основни хранителни продукти, опашките през магазините се увеличават с всеки изминал ден,

Генерал Аугусто Пиночет

сивият сектор се разраства, а населението обеднява все по-бързо.

Стабилната фискална политика и пропазарните реформи извеждат страната от мизерията и я нареждат сред най-бързо развиващите се икономики не само в Латинска Америка, но и в света. През 200. Чили вече е на 1 място в Латинска Америка и на 14 място от общо 157 държави по показателя "икономическа свобода" според индекса на фондация "Херитидж" и "Уолстрийт джърнъл".

Ще се спрем на най-важните и мащабните от реформите, осъществени в Чили през последните 25 години.

Отворена икономика и свободна търговия

Краят на 1973 заварва икономиката силно протекционирана от трети страни и  практически затворена за внос на много стоки. Номиналната митническа тарифа се движи в границите между 105% и 750%, а различни нетарифни ограничения възпрепятстват вноса на 3000 стоки от общо регистрирани 5125 вида. През 1979 се въвежда единно, плоско мито за всички вносни стоки в размер на 10%, което за времето си е революционно намаление на тарифата.

Отварянето на икономиката води до повече конкуренция на пазара и въпреки наличието на голям търговски дефицит, управляващите не се страхуват да позволят на чилийците да търгуват свободно. Това води до специализация,  среднопретеглената митническа тарифа е печалба от сравнителните предимства

Столицата Сантяго - вчера и днес

на страната, насочване на местните ресурси към ефективни пазарни ниши. Основният принос за ефективността на системата е фактът, че митата са плоски, т.е. държавата не се опитва да протекционира едни сектори за сметка на други. През 2004 г. 3.7%. Тогава Чили подписва споразумения за свободна търговия със САЩ и Южна Корея, което е финалната фаза от процеса на търговска интеграция на страната с останалия свят.

Чилийският плаж - далеч на север и далеч на юг

Капиталова частна пенсионна система

Чили е първата страна, в която пенсионната система е напълно приватизирана през 1980. Тогава публичната разходопокривна (pay-as-you-go) система е заменена със система, основана на индивидуални спестовноосигурителни вноски, които се управляват от частни пенсионни фондове (капиталова система). Принципите на реформата са следните:

1) този, който избере да премине в частната система, е освободен от задължението да плаща пенсионна осигурителна вноска в държавната система

2) всеки работник има правото сам да избере дали да влезе в новата частна система, или да продължи да се осигурява през държавната разходопокривна система.

Високо в чилийските планини

Капиталовата система предвижда 10% от заплата на работещите преди данъчно облагане да се депозират в лична сметка. Работниците могат доброволно да внасят допълнително до 10% от месечната си заплата преди облагане с данъци. Доходността по инвестираните суми е необлагаема, а работниците плащат данък върху тези пари, когато ги изтеглят при пенсиониране.

През 2001 данните показват, че пенсиите в капиталовата система са с 50 до 100% по-високи (в зависимост дали са за старост, нетрудоспособност или наследствени), отколкото са били в държавната пенсионна система. Средствата, управлявани от пенсионните фондове, възлизат на 40 милиарда долара, или около 55% от брутния национален продукт. Пенсионната реформа е една от ключовите промени, които съществено увеличават спестяванията и инвестициите в икономиката, намаляват преразпределението от държавата, увеличават разполагаемия доход както за работещите, така и за пенсионерите и в крайна сметка водят до ускорен темп на растеж на икономиката.

Създаване на силен частен сектор

Приватизация

В края на 1973 делът на държавата в някои производствени сектори достига до 70%. Започналата трансформация на икономиката води до раздържавяването на редица предприятия. Частните пенсионни фондове стават едни от най-големите институционални инвеститори, създава се реален интерес към приватизирането на ютилити компании. До края на  80-те години в частни ръце са почти всички електроцентрали, електроразпределителни дружества и телекомуникационни компании. През 1998 се приватизира и последното

След риболов в чилийска река

държавно енергийно дружество Edelaysen. В средата на 90-те години държавата започва усилено да отдава на концесии изграждането на магистрали и транспортни съоръжения. Активни участници в този процес отново са пенсионните фондове, които инвестират в дългосрочни проекти.

Премахване на корпоративния данък за реинвестирана печалба

За да се активизира пазарът на труда и за да се стимулират инвестициите в икономиката, правителството премахва корпоративния данък върху реинвестираната печалба, т. е. облага се само този доход, който реално се разпределя от печалбите на фирмите. 

Привличане на чуждестранни инвестиции в икономиката

Минният сектор и добивът на мед и други полезни изкопаеми е един от водещите сектори в икономиката на Чили. До началото на 80-те години единствената компания  в отрасъла е държавната Codelco. Приетата през 1980 демократична конституция на страната позволява находищата да се отдават на концесии на частни компании, без значение дали са местни или чуждестранни. Към момента по-голямата част от находищата се експлоатират от частни чуждестранни компании, които произвеждат по-ефективно и при по-ниски разходи от държавното предприятие. Чили е една от малкото страни в света, в която минният сектор дълго време не се облага с никакви допълнителни такси и данъци (така наречените роялти) от държавата.    

Уроците

Въпреки че през последните години управляващите в Чили имат различни политически убеждения, всички те се обединяват от водената от тях дясна политика - всяко ново правителство надгражда върху пазарните реформи чрез предприемането на нови мерки в тази посока.

Най-важното условие за успех при нея е промените да не бъдат повърхностни и спорадични, а радикални и всеобхватни, т.е. да обхващат цялата икономика, за да бъдат устойчиви и да доведат бързо до положителни резултати.

За тези, които наричат идеите за пазарни реформи в икономиката популистки и неосъществими за България, са следните въпроси:

- Защо Чили може да достигне преразпределение на държавата в икономиката до 25% от БВП през 2005 и в същото време да отчита бюджетен излишък 4.8% от БВП, икономиката да расте с 6.1%, а в България в проектобюджет 2007 се залага преразпределение  41.7% от БВП и няма политическа воля за намаляване на този дял?

- Защо Чили е в състояние да извърви сама пътя и да въведе изцяло частна капиталова пенсионна система, като спечели от това, а България не може?

- Защо Чили не затваря пазарите си за чуждестранни инвеститори, приватизира и дерегулира ютилити компаниите си, което води до икономически растеж и стабилност, а в България се насажда страх от конкуренцията и либерализацията и управляващите "бранят" националните оператори в енергийния сектор от чужди инвеститори?

Има още въпроси, както и още много примери като Чили. Време е да ги последваме.

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо