|
Стефан Цанев беше написал през 70-е на
ХХ век в чест на АЕЦ-Козлодуй една поема "Козлодуй равно на ем це
квадрат". Демек - нещо айнщайновски гениално била тая централа.
Супер!
Вчера
ни казаха на какво е равно
АЕЦ-Белене.
И после зачетох с интерес,
а дочетох с удивление статията на Павел Лазаров
"Цената на енергийната "независимост". Тя се оказа написана в
сегашно пожелателно
време с нулева реализация в бъдещето
- особена граматическа
конструкция.
Говори се за някакви български интереси, за държавата
някакси - все имагинерии, които биха имали смисъл при по-ясно дефиниране. Но с
тези термини се
борави като с априорно позитивни
понятия - що е български интерес, то е
добро. Интересът на кои българи конкретно, бихме попитали? Пък държавата
нямало начин да не свърши това или онова,
щом безусловно се субституира, че тя се ръководи от морални и рационални принципи в своята политика. И
така нататък.
Занимавам се с хидрогеоложки
проучвания с приложна ориентация в Родопите -
за водоснабдяването
или подобряване на водоснабдяването на селища, махали, малки и
средни предприятия, ферми, отделни домове. В равнината
водоизточникът най-често е под теб - ползваш го със сондаж и помпа,
пък и по най-старовремски - от традиционен кладенец.
От водоизточник на твоето равнище - бараж на реката. Най-достъпната
вода в планината е над теб. В повечето случаи водоизточникът се
оказва по-високо от водопотребителя. Някъде там, на баира. Между
водоизточника и потребителя има денивелация и по трасето протича
определен дебит. Той
съдържа енергиен ресурс. Ако се инсталира ВЕЦ,
тя ще произвежда електричество. То може да не покрива стопроцентово
енергийните нужди на водопотребителя, но и петдесет процента да са
- ашколсун. В много от случаите енергийният потенциал на
водопровода надхвърля
фактическите нужди на потребителя. Тогава той
би могъл да продава излишъците
ат произведеното електричество на комшиите. Ако се пресметне
енергийният потенциал на действащите малки и средни водопроводи в
Родопите, той с положителност ще надхвърли плановата мощност на
каскадата Горна Арда.
Изграждането на каскадата Горна Арда от своя страна, както в
процеса на гигантоманското си
строителство, така и с териториите,
които ще залеят язовирите, би довело до непоправимо заличаване или
увреждане на части от околната среда в един от
малкото сравнително
запазени в екологично отношение райони на страната - Централните
Родопи. Защо ни трябва това? Не
е ли по-добре и по-лесно поетапно да инсталираме малки и средни ВЕЦ
на действащите водопроводи с достатъчно голям пад и дебит? При това
въобще не е необходимо държавата да се занимава с това - просто е
необходимо държавата да не се занимава с това. Да не пречи. Да не
създава непреодолими административни бариери през инициативата на
предприемачите и потребителите. В по-добрия случай - да ги осигури с
информация как биха могли да си направят малка ВЕЦ. Или
електроцентрала, която използва енергията на геотермалните води, на
вятъра, на слънцето, на морските вълни ако щете...
Знаете ли защо това не се случва?
Защото тогава постепенно хиляди предприемачи и потребители ще станат
независими от държавата. Ще си отвоюват със своя труд и
инициативност по един квадратен сантиметър икономическа автономия.
Перспектива, пред която чиновниците се изприщват - ами кой тогава ще
им изпълнява предписанията? Кой ще попълва формулярите, ще виси по
опашки и ще уплътнява работното време на неизвестен брой лица, заети
по трудово правоотношение с държавата и общините? Кой ще плаща
монополно високите цени на локалните монополисти -
електроразпределителните дружества, в които една трета дял има
отново държавата - толкова малък, че да не носи отговорност при
гафове, но достатъчно голям, за да се осигурят определен брой
синекурни лъскави длъжности в бордовете плюс съответния обслужващ
персонал. Кой, в края на краищата, ще плаща подкупи, за да се опита
евентуално да преодолее цялото това безумие?
Свободата да имаш енергийна автономия
е нощният кошмар на българския чиновник. Както и всяка друга свобода
от държавната опека.
Защото ако родопските предприемачи и
водопотребители получат тази свобода, те ще си направят една-две
горни арди за две-три години. И тогава няма да има гигантски проекти
с гигантски кредити с гигантски държавни гаранции и гигантско
участие на неколцина богоизбрани и на стотина техни солташаци в
плюскането на голямата баница.
Измесена с брашното, произведено от
нас, с ръцете на нашите майки, със сиренето от млякото, което доим
на зазоряване от кравите и овцете си.
С нашите пари.
И въпросът въобще не е родопски. Той е
също толкова беленски, козлодуйски и всякакъв друг. Никой не може да
изчисли точно как ще се променят потребностите от електроенергия в
близките години - динамиката в развитието на енергоспестяващите
технологии е зашеметяваща пред драматично растящите цени на петрола.
Цивилизованият Запад няма да позволи да бъде шантажиран с доставките
на енергоизточници. Това бе доказано вече веднъж - след ливанската
война от първата половина на 70-е години от миналия век и ажиотажа
на ОПЕК, когато, примерно, автомобилостроителите смогнаха да снижат
средния разход на бензин за пробег 100 км от 15-20 до под 8-10 литра
само за няколко години.
Сега цивилизованият свят е изправен
пред подобно предизвикателство, гарнирано с терористични заплахи. И
какво, технологиите ще останат същите след 5-6 години, когато онези
от атомстройбумпрас се надръндят да завършат двата си реактора?
Глупости. Естествено, че няма да са същите. Ще са по-икономични. А
по-гъвкавите страни от нашия регион ще стимулират или най-малкото
няма да ограничат енергийната автономия на предприемачите и
потребителите.
И след 5-6 години няма да има кой да
купува беленската атомна електрика. Ще остане изхарчен борч от 8
млрд. лв, гарантиран от българската държава, тоест - от българските
данъкоплатци. И едни силно радиоактивни бетонни паметници на
наглостта и безочието край Дунав.
По една зла ирония - в непосредствена
близост до най-зловещия концлагер, създаден от комунистическия режим
у нас. Може би като негов материализиран съвременен символ - за да
не забравяме, че всичкото това ни се струпа на главите откъм
североизток, с твърдото и неотстъпно усърдие на кремълските
резиденти.
Г-н Лазаров, споделям моралния Ви
патос, не виждам прагматизъм в предложенията Ви. Как си представяте,
че ще се случат всичките тия прекрасни неща, за които пишете? Хората
срещат непреодолими трудности да си узаконят по едно генераторче от
20 киловата на водопроводчето, в името на високопатриотичната цел -
да се построи АЕЦ-Белене, каскада Горна Арда или каквото там още
измислят, ама да е гигантско и с държавно или общинско участие. Сега
властта засилва регулационните режими върху самите микроводохващания
и върху водоползването. Потреблението на вода е на път да се
превърне в един централизиран аналог на софийската топлофикация,
който няма друга цел, освен да ограничи икономическата свобода и да
развърже ръцете на държавните бандити от висок калибър - котилото на
Вальо Топлото, след което се е задало котилото на Пешо или Иванчо
Мокрото.. И тази политика се провежда методично, с мощна медийна
подкрепа, някакви граждански сдружения подакват, в публичното
пространство се цепят гръмогласни националисти...
Четохте ли вчера какво си е признал
Овчаров пред депутатите? Че българските данъкоплатци ще гарантират
кредит от 8 млрд. лв, от които 2,4 млрд. въобще няма да отидат за
строителството на АЕЦ-Белене. Те ще бъдат планово икономисани и
прибрани от руския атомстройбумпрас, не без макар скромното
съучастие на българския им слугинаж.
2 400 000 000 лв! По 800 000 000
годишно. По 2 191 781 лв на ден. По 1522 лв в минута. В продължение
на шест години.
Г-н Лазаров, г-н Лазаров...
Скъпи ми съотечественици...
|
