С удоволствие чета текстовете на г-н Ибришимов, включително
последния „Пред
края на архивната сага”.
Там той кара десните най-сетне да
отговорят
внятно на избирателите си защо
отварянето на досиетата
не се случи по време на тяхното управление.
Доста често чуваме от разни страни този упрек, но най-малко се
очаква такъв от хора като г-н Ибришимов. Като десен избирател
(горд съм, че мога да се причисля към този клуб на около 10%
мислещи българи) мисля, че няма нужда някой да ми обяснява защо
това не се случи досега.
Първо:
Подготвеният за приемане сега закон принципно не се различава
много от предишния, чието действие беше спряно в началото на
управлението на ССК-готски. Да не забравяме, че по време на
управлението на десните за пръв път бяха официално оповестени
имената на голям брой политици-агенти на ДС. Макар, че – какво
от това!
Второ:
прилагането на предишния закон срещаше съпротивата на
изключително силните тогава и сега кръгове, засегнати от
клаузите му. Тогава тези кръгове бяха, ако си спомняте, в доста
по неизгодна позиция отколкото сега. Но въпреки това достатъчно
силни.
Трето:
след 6 години на тотално реабилитиране на комунистическата
номенклатура и на кадрите от ДС, след овладяването от тяхна
страна на цялата икономическа и политическа мощ на държавата, те
вече са убедени, че нищо не може да ги помести от позициите им.
Та камо ли някакво си отваряне на остатъка от досиетата на
службите.
И те благосклонно и снизходително разрешиха! Със смях и закачки,
с откровно презрение! Та как иначе?! Колко проверки вече
издържаха!
● Влязохме в НАТО без никой да ги покътне. Пример – как си
представяте за шеф на НРС на НАТОвска страна Кирчо Киров, без
достъп до информация (поне доскоро, сега не знам как е).
● Влизаме в ЕС, където - въпреки гласовете оттук–оттам, никой не
постави условието ОТВОРЕНИ ДОСИЕТА и НИКАКВИ ДС АГЕНТИ ВЪВ
ВЛАСТТА. Да затворим ние блоковете на АЕЦ, пък ченгетата от ДС и
КГБ нека са си на власт. Ми нали в тях са парите!
● И последната проверка – какво му дреме на българина от туй кой
бил ченге, кой агент, кой обикновен офицер от службите.
Преизбрахме си за президент агент на ДС в конкуренция с още
двама такива и няколко офицера от миналото, а единственият извън
тази група беше осмян и отхвърлен от свои и чужди.
Тъй че, г-н Ибришимов, хайде да не се дивим толкоз на бившите
ченгета, които благосклонно позволиха да им пипнем кобура и да
поцъкаме с език. Да не забравяме, че затова някои заплатиха с
живота си (знаем за Савов и Дойчев, например, но сигурно има и
други).
Наистина с най-добри чувства! |