Повод за тази статия са увеличените акцизи след президентските избори (чакай още), както и някои от читателските реакции относно мемоарите ми за рабфака - че бил минала работа.

Това е абсолютно вярно, но същевременно в никакъв случай явлението не е "дребна работа".

По-надолу в този текст с термина "наши" и "свои" хора съм означил не принадлежащите към моята черга и споделящи моите възгледи лица, а точно обратното - елементите на олигархията (от преди и сега) и техните протежета - роднини, метреси, подмазвачи, съпартийци и пр.

Исках с предишния си разказ да обърна внимание на уважаемия мой читател колко много поразии са направени от "малко-по-предишната" власт, като местата във ВУЗ-овете биваха ангажирани не от кадърни в учението младежи и девойки, а от предани на върхушката връзкари, от деца с вуйчо-владика. Моите предпазливи изчисления показват , че общо стотици места годишно са били заделяни за т. нар. "свои хора" само в София (но не са само "правистите" и не е само в СУ), още най-малко толкова и в останалата част на страната.

Всеки десети студент - парашутист

Консервативно погледнато, от всеки 10 студенти в страната през социализма, без военните, поне един се е оказвал парашутист (спуснато от висшестояща инстанция лице).

Всъщност, данни за това би трябвало да има, нека който знае, да ги публикува. Тези места не са били заемани от способни деца, а способните са били изтиквани на заден план, с което шансовете им са били частично или драстично намалявани. Чисто ограбване ! Само те си знаят какви душевни травми са преживявали, често доведени до пълно отчаяние.

Тук е мястото да се запитаме - бяха ли тези ограбени деца част от Българския народ или не? Нали се думкаха в гърдите рупорите на властта, че най-достойните ще бъдат издигани, говореха против ходатайствата, бюрокрацията, за честност и пр.

Някои от тях още

продъжават да се думкат в гърдите и да дрънкат същото.

Алцхаймер, вероятно.

Иначе, официално, целокупния народ добруваше и даже според тогавашната статистика блаженстваше ! Младежта изразяваше своя възторг като набиваше крак в т. нар. прегледи на маршовата песен, а техните майки и татковци ентусиазирано се трепеха да спечелят социалистическото съревнование, паспорта на трудовата слава и юбилейната значка. На никой пари не му трябваха, още по-малко пък ръководни длъжности. Бекапето се грижеше за всичко като родна майка, че и по-добре !

Освен по линия на Рабфака, образователното тяло - министерство, закони, наредби, отдели "Просвета" към НС, пр. мастити началства, осигуряваха поне още толкова нередовен прием за "наши момчета и момичета" и по други начини. Знаем за привилегиите на децата на АБПФК. Не е обаче проанализиран метода (а и аз не съм бил пряк свидетел, но съм чувал как става ) "образование по партийно поръчение". При него на партийно събрание се възлагаше партийно поръчение на младия комунист/ка Х да завърши задочно за началник (например). С това, съответната ППО поемаше обязателство да се толерират отсъствията на бъдещия висшист/ка, да му/и се изплаща заплата и за времето през което Х е на очни и задочни занятия и пр. Как пък се отнасяха преподавателите кьм задочниците при лекции и изпити е обществена тайна за всеки, който е поне отмалко посветен в практиката на средното и висше образование. Тройките се пишеха "на гьотере" и по милост, както и по "зачетена отгоре" инструкция. Впоследствие партийното поръчение се отчиташе за изпълнено, а дипломирания учен-недоучен инженер, химик, учител, лесовъд и пр. биваше повишаван и в повечето случаи му/и се възлагаше ръководна длъжност.

Задочното образование се прилагаше и не само за партийци, имаше си дори нещо като закон по въпроса, но там първо беше много трудно да се получи съгласие на предприятието и второ - резултата не винаги биваше предопределен.

А за обучение в чужбина - за там се "избиваха" един друг самите връзкари, понеже имаше задължително и солидна стипендия за студента. Лично аз наивно съм кандидатствал и съм бил потърпевш и дълбоко разочарован по въпроса (макар и местата да бяха само за обучение в соцлагера).

Така приблизително е действано и във всички останали сфери на обществения живот - при заплащането на труда, при даване на квалификации и разряди, даване на разни разрешителни, при назначение на работа, при кандидатстване за работа в чужбина (голяма тема -километри !), при прилагане на ЗВВС (огромна тема - на нашите хора - лека наборна служба: фазани,техници, музиканти и пр., за останалите - кашимерия, трудоваци, наряди, газ по баира, тормоз).

Образованието най-вероятно ще се окаже най-белия кахър от всички други области.

В здравеопазването, или т. нар. "народно здраве", "нашите" хора имаха специализирани заведения, специални доставки на лекарства, докато тълпата гниеше в амортизирани помещения и се "радваше" на всякакъв дефицит и цинично игнориране от страна на болничния персонал . Нашите майки и бащи все се оказваше , че са "объркани" от докторите, че няма места в по-приличните болници, препращаха ги за зелен хайвер и в "трета глуха" и накрая си умираха с отворени очи, невкусили нищо от благата на социалистическия рай, убити от работа да строят за Родината - ж. п. линии, язовири, "Проходи на републиката", "Мост на дружбата", "Градът на Димитров", пътища, паметници на борци за свобода, национални обекти, летящи чинии на връх баирите и пр. Заедно с тях и ние давахме своя вклад за общото благо като бригадири в селското стопанство (текезесета и дезесета), в консервни комбинати (за износ за братушките и по второ направление ) , в залесяването, строителството и навсякъде. За жълти стотинки. А децата на "нашите хора" за парлама ни се водеха "отрядни", "дружинни" и пр. комсомолски и бригадни ръководители и от малки се учеха да командарят, а не да копат с пот на чело.

В замяна на нашия всеотдаен труд,

овластените другари с костюми и с момбета

великодушно ни/им разрешаваха (например, щото то няма край):

1. да декламират с патос "Когато се наливаха основите", "Как ще пеят птиците в житата !" и тям подобни;

2. да се напиват чат-пат на банкети и другарски вечери и да пеят тъпи масови песни;

3. да си бият колкото щат децата и жените/респ. мъжете;

4. да пушат на работното място и псуват колкото щат противниковия отбор и Рейгън;

5. да лапат радиоактивни марули и лук (за олигархията се организираше внос на продукти и на тях им докладваха истината);

6. да дишат оловно-цинкови, хлорни и кремиковски издихания (жилищата на олигарсите не бяха около тях);

7. да спазват режим на тока 3:1 и режим на водата 23:1,;

8. да чакат на километрични опашки, особенно през зимата - за к'во ли не;

9. да се карат колкото си щат с комшиите за течове, ток и чистачка;

10. да заслушват на ПУГ лектора от дружество "Георги Кирков" как за пореден път аргументирано обяснява, че, видите ли, няма как, пак ще се наложи другарки и другари да позатегнем коланите (направете си нова дупка навътре)...Рейгън е виновен;

На другия ден (спомни си например 11 ноември 1979) - ОППА-А-А!!! - цените фръкнали с 30-50% нагоре, а на партийния ушите - като радари наперени да ти чуят реакцията. Имаше и другари-подлоги с готови речи за този ден - че посрещаме увеличенията с дълбоко разбиране, едва ли не с оргазъм (за събитията другарите бяха информирани отнапред и най-подробно). А други, специално подбрани агент-провокатори от ППО-то с нагло ухилен сурат събираха в този буквално траурен момент средства за подпомагане на борещите се народи от Азия, Африка, Латинска Америка и най-вече за "интифадата" против Израел - щот' сме много цъфнали и вързали... Хич да не си помислиш, че може да се обадиш за нещо! "Надежда всяка оставете!" (Данте Алигиери).

Слушай си там по радио София на руски "Я люблю тебя жизнь" а за западния лайф и най-вече за американския хич да не си мислиш - той се отъждествяваше с качени обувки на масата - срам и позор! Слушай пак по радиото: "Петилет-ката пак, дига всич-ки на крак, да строим в тези мирни години..." и търкай без да мъркаш ! Млад специалист с в.о. -155 лв. Ураааа! И забутан някъде на майната си в Диарбекирско за три години Сам, не познаваш никого...

"И лучец еж, водица пий и пак поглеж - дий, краста, дий..."

Парите, привилегиите и хубавите длъжности се даваха на други - също като във фейлетона на Велко Верин от "Свободна Европа" за бананизъма и комунизъма, дето шимпанзетата заедно беряли бананите, а шепа най-главни маймуни - само ядели от най-хубавите и най- много.

А какви съблазнителни бяха тарифите на лекторите от Г. Кирков, АОНСУ, градските и окръжни партийни и комсомолски комитети и пр. клубове! Направо лирични, та чак поетични - сравними само с трудовото възнаграждение от тридесет сребърника на Юда Искариотски! Хонорарите на ВУЗ-овските преподаватели по "конвенционалните" науки бяха над 2 пъти по-ниски , а понякога - до 5-10 пъти! Ама идеологическите оратори се считаха за нещо като "висша раса" а другите - неандерталци. Как няма да пеят птиците в житата при такива хонорари ! Не само ще пеят, ами и хоро ще играят, а за нас птиците ще грачат грозно, зловещо...

Да погледнем още веднъж в канчето на фатмака, че и по-надълбоко и да поразровим малко.

Кой от родените преди 80-те не е чувал популярните навремето понятия "Клуб на активните борци против фашизма и капитализма", "Аптека на МВР", "Поликлиника на АБПФК", "Почивна станция на: ЦК ,..на Гл. Управление..,..на БПС", "Резиденция на... ЦК, Мин. съвет", "Правителствена болница", "Дом на българо-съветската дружба" и пр.- нямат чет! Те бяха изписани на големи фирми пред съответните сгради и помещения. С малки изключения, крака на простолюдието не се разрешаваше да припари там, а когато това ставаше - то биваше с отчаяни връзки - да ти се покаже, че си аутсайдер, по-недостоен и от низше същество, и че ако слушкаш, донасяш и се мазниш на властта, може някой ден да ти се подметне и на теб някоя кора като на куче.

А тези гореупоменати заведения представляваха територия от по-друг свят - без дефицит, с евтини цени, с усмихнати и любезни служители, с качествени услуги. Там се

обслужваха себеотрицателните другарки и другари,

дълбоко загрижени за съдбата на страната ни, за моето, твоето и на филанкишията добруване, само не за тяхното уж.

Те бяха нашите велики "народни избраници", те владееха немите, мучащите и говорещите оръдия на труда у нас, тях питаха дали да учим, дали да копаме и дали да дишаме и как - да вдишваме или да издишваме. Те от своя страна, след титанично концентриране (сравнимо с мутанта-гений Кашпировски), генерираха мъдрото си управленско решение и го изразяваха с вдигнат нагоре или надолу палец, подобно патрицианските весталки от древния Рим.

А понякога с дебелашки хумор го мушваха (и го мушкат!) между показалеца и средния - ха-ха , вижте къде сте вие, а къде сме ние!

Досущ както палавникът унтерофицер Гюнтер от охраната на Аушвитц - Биркенау си е правел гадни шеги с безправните кльощави лагеристи.

Какъв се оказва крайния резултат на такова управление и такава политика? Може би страната е процъвтяла, младежта- хармонично развити вундеркинди, средната възраст - гони трицифрени числа , средната заплата - многоцифрени?

Уви, казват културните писатели, вместо да се изразяват вулгарно. Постигната е рекордно по-висока смъртност за цялото население в сравнение с ЕС (количеството на непривилегированите доминира, хегемонът е едва 10-15% барабар с роднините), а също и неколкократно намалена раждаемост за последните 15 години, като раждаемостта се "поддържа" предимно от сравнително безотговорни слоеве на обществото ни, такива дето не му мислят много-много как ще си гледат децата в утрешния ден. Т. нар. "минали истории" са дали своя плод. Резултат - глад, болести, смърт и "самоизяждане" (прен.) за простолюдието, масови изселвания на по младите и образовани, и народ, осъден десетилетия в агонизиране да поправя социални, икономически и най-вече - културни поразии. Последните се оправят и най-трудно!

А от образованието ни не остана почти нищо - няма система за качество, рядко се признава навън, демотивирани, корумпирани или парашутирани преподаватели, студентите - без капка угризения поднасят за заверка книжката с предварително мушната вътре подобаваща сума. Пълна скръб ! Помилуй, Господи ! Крум, Симеон, Борис и другите наши велики царе, барабар с Кирил и Методий и техните ученици са се обърнали по няколко пъти в гроба като са разбрали каква е ситуацията "...де се белий Дунав лей..."!

Уж наивни пишман-анализатори пускат димни завеси тия дни колко много се ощетявали способните деца от квотите за момчета и момичета... А РАБФАКА какви поразии направи - нито дума. Нищо на тоя свят не е дребно и незначително! Пак да приложа аргументите на Велко Верин, който обичаше често да обяснява как една лъжичка катран можела да отрови цялата каца с мед.

Малко хора си спомнят израза: "Момата се разваля от целувките, а касиерът се разваля от стотинките". Тази поговорка се е повтаряла много често преди да дойде социализма. Сега, в епохата на инфилтриран "непукизъм" и разврат, е много вероятно да бъде изтълкувана с насмешка, което не отменя нейната абсолютна валидност!

В допълнение бих искал да напомня и

една основна икономическа максима:

Бедните страни са бедни не поради липса на ресурси, а най-вече поради лошо управление ! Демек - управлението ги е "опоскало" и "оглозгало". Чалъми за това - колкото щеш! От нас сега се чака да отминем това с безразличие . Да кажем - каквото било - било. Да похвалим нашите грабители и експроприатори за делата им или, обратно - така да реагираме, че да им преседне?

В продължение на десетки години се нагледахме и наслушахме на дитирамби за прехваления социалистически обществен строй и заклеймявания на гниещия капитализъм. Резултата? Вижте, пише го по-горе.

Нека сега направим обратното - да проверим какво ще стане ако всеки от нас приготви материал и разкрие по убедителен и недвусмислен начин най-отвратителните страни на живота от онова време и през т.н. преход. Убеден съм, че на тях - "нашите другари и другарки" , дето са още по върховете и още ръфат необезпокоявани и без капка угризение, ще им преседне залъка като овъргалян върху пясък!

Дори може и пиенето да им преседне!

От друга страна, ако такива описания на преживяния резил не се направят, се очертава мно-о-ого задълго такова статукво. Очевидно е, че имаме насреща си ламя с огромен апетит, или, както един от коментарите се изразява - многоглава хидра. Поне през последните 16 години все на към влошаване положението на нашaта средна класа вървим. Нищо, че някои крачат към Европа. Те ще си намерят там индулгенции за доста от своите безчинства, а за нас ще донесат подобаващи западно-европейски цени - за тях меда, за нас -  западното жило!

Дириджето на брата-българин от преди век и нещо, според Ботев и Вазов е било приблизително такова:

"...грабят от народът гладен,

граби подъл чорбаджия,

за злато търговец жаден

и поп с божа литургия!"

и още:

"...Скот и стопанин духовно сближени...

И сега т. нар. "жизнен уровен" е почти същият - има-няма 200 лв на калпак месечно, равни на смъртна присъда с бавна агония. Нищо, че по същото време из улиците ни старателно избягват дупките на пътя Ягуари, Майбаховци, Поршета, Джипове, Мазерати и пр. скъпи играчки, в които вирят нос народни изедници, техни отрочета, възлюблени и гавази. Средните българи

"...стоят на ъгъла с нахлупен до очи каскет",

докато олигарсите упражняват бездънната си лакомия. А ни втълпяваха десетилетия, че се стремят към "все по-пълно задоволяване на потребностите на народа" (материалните и духовни, непрестанно растящи). Ако ние, средните българи, не сме от народа, тогава кой принадлежи към него? Преялите или оскотелите от глад?

В отделенията, даскалите ни втълпяваха думите на Апостола на Свободата: "Няма лично щастие без народно". Дали няма наистина? Ами ако търсача на щастие е безсъвестен априори и не дава пукната пара за тоз народ? Ако народа е заклещен отвсякъде да не мърда (факт) ? Последното развитие на събитията показва хиляди щастливи "новобогаташи", които само теоретически милеят за соя народ. На практика "любовта към ближния" им е абсолютно непозната.

Мисълта на Апостола е от предишни времена. И той се е обърнал в гроба, нищо,че Богоизбраните лицемерно слагат портрета му в офисите си на видно място.

Да направим пак справка в литературата от годините на робството и да си припомним още веднъж един кулминационен връх от училищната христоматия:

"...Свестните у нас считат за луди,

глупецът вредом всеки почита:

"Богат е", казва, пък го не пита

колко е души изгорил живи,

сироти колко той е ограбил

и пред олтаря бога измамил

с молитви, с клетви, с думи лъжливи."

Май прилича досущ на ситуацията в Не-ре-бе и Ре-бе?

А след някой месец ще да е така и в една членка на Е-се...

А може би "нашите хора" са били по-висококачествени от другите? Повече са работили от нас и според принципа на разпределение на материалните блага ще да е трябвало повече да им се даде за техния труд? А останалите - заслужено са бъхтели с копача, с мотиката, на къра и в охтичавите фабрики и канцеларии!

За жълти стотинки.

Как не се сетих!