След
този крайно драматичен разказ из по-старата история можем с
повече респект да пристъпим към Алинските стенописи.
Ще
се придържам към книгата на Елена Флорева “АЛИНСКИТЕ
СТЕНОПИСИ”, издателство
"Български
художник",
София,
1983,
понеже нейният анализ е подробен, интересен, полезен, точен и
няма нужда да го преразказвам.
Според Е. Флорева стенописите в източната част (определена от
олтарната апсида до прозоречните отвори в северната и южната
стена, със съответната част от свода) значително се отличават от
тези в западната част. Така че в един ансамбъл са съчетани
две декорации, работени от два екипа с двама водещи зографи.
Нека
застанем точно в центъра на черквата и да разгледаме поотделно
двете половини от стенописната украса.
(А) Източен дял на фреските
Най-напред ще цитирам общата оцента на Е.Флорева:
“Западният
дял
развива евангелския разказ в неговата историческа
последователност и нейното традиционно деление на Големите
празници и Страстите Христови. ... За разлика от титаничните
експресивни лица на мислители, прорицатели и носители на
духовното прозрение на човека в източното пространство, в
западния дял друга душевност обагря образите. Големооки,
с очертани зеници и ириси, те проглеждат по-стоплено, по-меко.
...Тези кротки големооки и спокойни лица изразяват различни
състояния и даже емоционални нюанси... В ъглите на очите на
тези миловидни лица белите бликове придават ясен, открит поглед.
... Особено отчетливо изпъкват лицата на Христос Вседържец и
Ангел от Великия съвет в зенита на свода в западния дял. ... И
двата образа по своята индивидуалност и одухотвореност също
могат да се наредят между най-добрите постижения на
монументалната живопис на ХVІІ
век.”
(В)
ОБОБЩЕНИЕ
Флорева е категорична:
“Лицата на тези в повечето случаи правилно построени внушителни
фигури съставят един многоточен, многообразен кръг от човешки
образи, силни, с ярко изявени характери, с подчертана
концентрация на духовната същност. Този малък ансамбъл е един
от най-богатите за ХVІІ
столетие, с това, което наричаме обикновено галерия на човешки
ликове.
...
Това са
одухотворени, могъщи личности, носители не само на чистотата на
православието, но на характери, на силно присъствие, на
увереност в своето достойнство. ...в тази отдалечена обител може
да се открие отражението на самия дух и сила на времето, когато
българската народност не само се опазва етнически, но и застава
самостоятелно със своите идеи за българско царство, за българска
самоопределеност сред другите народи в пределите на Османската
империя.
...Персонажите в алинските стенописи излизат определено като
едни от най-забележителните постижения на българските зографи в
постигането на могъщи, дълбоко одухотворени и внушителни образи
на ХVІІ столетие.
...
Алинските образи, пластично изваяни, са носители на дълбока
одухотвореност, на мощно излъчване на човешкия дух и характер.
...един предренесансов опит в търсене на дълбоката
характеристика на човешката личност, което излиза от измерението
на нормативното начало на наръчниците, на средновековния
иконографски опит. ...За ХVІІ
столетие алинските стенописи дават едни от най-големите и
интересните пластични постижения на епохата.
... А образите на Христос-Вседържец, на Христос – Ангел от
Великия съвет от зенита на свода и на св. Теодор Тирон
принадлежат със своя психологизъм и дълбочинна душевност също
към върховите постижения на ХVІІ
столетие.”
Тук
обаче ще си позволя да допълня изкуствоведката!
Флорева се възхищава от фреските само в посока на бъдещето,
т.е. като израз на предчувствието за българското национално
възраждане, което можем да смятаме, че започва чак след около
един век, с паисиевата История. И това е безспорно, това е
най-разпространеният подход при оценката на нашата средновековна
култура.
Наред с това обаче искам да обърна внимание върху нещо друго -
Алинските стенописи ме възхищават и в посока към миналото.
Като ги съзерцавам, ме обзема искрена и възторжена изненада, че
след повече от два века живот в условията на чуждо потисничество
и национално унижение и безправие в тях не забелязвам и помен от
униние! Няма песимизъм, разочарование, тъга! Напротив: след
толкова теглила е оцеляло най-главното – интелигентността,
самочувствието и увереността на една вътрешно непобедена нация.
Стенописите ни показват люде, които не са се предали, които не
са победени, които пазят пламъка на чистата нравствена енергия и
потенциала за едно бъдно развитие. Люде, които са запазили
своята вяра в най-широкия възможен смисъл – като благородна и
неизкоренима готовност за съзидание.
Не
по-малко от съдържанието, от духовното излъчване, от
емоционалния заряд на образите е поразяваща и тяхната форма,
майсторството на самото живописване, което също се оказва
съхранено на толкова високо равнище повече от две столетия след
падането на Второто българско царство!
Алинските стенописи продължават и до днес да носят обаянието на
възхитително красивия летящ ангел от софийската ротонда
“Св.Георги” - обаянието на един непобедим дух, извисен в горд и
безкраен полет!
(Край)
©
Л. Ц. 16.05.2006 |