Всеки ден практически всички наши медии ни засипват с информация за броя на загиналите мирни граждани в Ливан вследствие израелските бомбардировки. Възниква основателният въпрос: а няма ли цивилни жертви сред попадащите под обстрела на съветските ракети, изстреляни от Хизбула в Северен Израел?

Herald Sun внася известна яснота по въпроса, като публикува три сензационни снимки от "бойното поле" между "израелските агресори" и "мирните ливанци".

© Herald Sun

Тук виждаме бойци на Хизбула, заели бойни позиции в цивилно облекло насред християнската част от ливанската столица.

Тези документи влизат в известно противоречие с много от световните медии, обхванати от целеви антисемитски пацифизъм посред една не особено кадърно организирана PR-кампания на ислямистката терористична организация. В своя левичарски патос някои от тях стигнаха до откровени фалшификации на снимков материал и статистически данни за хода на войната в Северен  Израел и Южен Ливан. Мирните ливански жертви, по данни на световни медии, се оказваха в отделни случаи 1,5-2-3 пъти повече, отколкото са в действителност. Пожарите в Бейрут, предизвикани от израелски бомбардировки - многократно по-мащабни от реалностите.

Съчувствието към жертвите обикновено се мотивира с техния брой, както и с честотата, с която ние ставаме съпричастни към трагедията им - за второто надлежно полагат усилия определени медиатори.

Да, в Ливан загиват мирни граждани, поразени от израелско оръжие. Да, те са повече от своите събратя по съдба южно от границата между двете страни. Да, израелските самолети поразяват жени и деца. Да мирните жертви от ракетните атаки на Хизбула в Северен Израел са доста по-малко от онези, които дават мирните жители на Южен Ливан.

малцина са онези, които се опитват да обяснят причините за случващото се, още по-малко - да го назоват. А какво именно става?

1. Разликата в броя на жертвите се дължи на първо място на същите фактори, които снижават загубите от природни бедствия в по-развитите страни. В Калифорния след земетресение с амплитуда 7,6 по Рихтер световните медии ни информират за 6 жертви. При трус в страна от Третия свят с амплитуда 5,9 по Рихтер възниква международна хуманитарна криза. Жертвите са да речем между 30 и 35 хиляди, като броят им остава неуточнен до затихване на медийния интерес към бедствието (в Калифорния събитието престава да бъде част от публичния живот на хората след ден-два). От всички краища на света към пострадалия район в Средния Изток, примерно, потичат помощи. Калифорнийците - неизвестно как - криво-ляво се оправят сами, за сметка на застраховките си и с малко помощ от своите приятели и комшии.

Що така?

Ами ясно "що". Заради разликата в равнището на организацията, технологиите и социалния морал. По същата причина израелците дават по-малко мирни жертви в сегашния конфликт от своите северни съседи. Само малоумник може да твърди или да вярва, че нереципрочността на бедствието от двете страни на границата се дължи на израелското военолюбие. Хората, които за 4-5 десетилетия превърнаха пустинята в градина, могат да бъдат обвинявани във всичко друго, но не и в това.

2. Световните медии имат нездрав професионален интерес към катастрофичните събития. При военен конфликт тези, които дават повече жертви, стават медийни любимци. Обикновеният хуманизъм и масовата психология внезапно се оказват обвързана с редица други фактори, мотивиращи поведението и на медиаторите, и на тяхната аудитория.

Тези обстоятелства са отчетени при разработките, върху които стъпва съвременният глобален конфликт. Изгубилите Студената война поради по-лоша организация, по-неразвити технологии и по-нисък социален морал, предприемат контраофанзива от нереципрочен вид. На развитите и продуктивни общества се противопоставя евтин, но ефикасен контрамеханизъм - явен или прикрит деспотизъм, износ на тероризъм плюс купен медиен ажиотаж. На човешката нравственост и изобретателност, трудолюбие и добросъвестност, се противопоставя алчността на регионалните диктатори и олигарси, които си купуват за сметка на своите и чуждите народите групов просперитет според чалгаджийския си вкус за жълти стотинки, мерено с обичайните инвестиционни аршини.

Това нестабилно състояние на света днес е наследникът на Студената война в нейния съвременен римейк - Нереципрочната война.

3. Накрая фоторепортерите на Herald Sun стигнаха и до "опашката на крушката". Медийната шумотевица може да бъде раздухана с псевдохуманен патос, с левичарски или верски фанатизъм. Фалшифицираните снимки и статистически данни от сегашната война между Хизбула и Израел дават достатъчно примери за това.

Новото в публикацията на Herald Sun е в това, че на тези снимки виждаме как се фалшифицират не документите, с които се отразяват събитията, а самите събития. По сценария "цивилните ливанци" са мирни жители от християнската източна част на Бейрут. Де факто става дума за бойци на Хизбула, заели бойни позиции в цивилно облекло в тези столични квартали. Те са във великолепно настроение и с нетърпение очакват поредната израелска офанзива от въздуха, която са предизвикали. Тогава ще са изиграли вече своята роля и ще се оттеглят, за да оставят мирното население под ответния огън.

Ако съдим как спокойно и безпрепятствено те изпълняват ролята си в ливанската столица, можем само да предполагаме какво става в Южен Ливан, където положението е под контрола на Хизбула. Там се осуетява евакуацията на цивилните, базират се военни обекти в жилищни квартали, допускат се избирателно представители на "дружески" медии и прочие.

Населението на определени региони, цели държави и дори на целия свят е поставено в ролята на жив щит пред налудничавите приумици на "нереципрочниците".

На 11 септември 2001 в Ню Йорк и Вашингтон и през лятото на 2006 в Ливан и Израел ние наблюдаваме само прелюдия към апокалипсиса, който може би ни очаква при подценяване на надвисващата ни опасност.

Ако я подценим.