Първото пряко телевизионно предаване от сателит е Коледното обръщение на президентът Айзенхауер на 25 декември 1958. В онези години новините от Европа били предавани по американската телевизия на другия ден. Кинолентата трябвало да бъде доставена по въздуха през океана. През февруари 1968 ЕнБиСи, ЕйБиСи и СиБиЕс за първи път започнали да предават на живо Виетнамската война. От 56 милиона американски семейства тогава, трите станции всяка вечер достигали до повече от 11 милиона. Основната тема била  “Офанзивата Тет” – опит на Виетконг (комунистическите партизани) да променят хода на войната. Партизаните били разгромени, но благодарение на преките телевизионни репортажи антивоенните настроения в Америка неимоверено се засилили и така започнал края на войната във Виетнам.

Силата на преките телевизионни новини е огромна. Те в най-голяма степен формират световното обществено мнение. Но това изтъркано от някогашната комунистическа пропаганда клише не винаги отразява действителността. Световното мнение с нищо не помогна на един милион тутси, избити само за три месеца  т враговете си хуту в Руанда през 1994. Нито на един милион афганистанци, убити от съветската червена армия от 1979 до 1989, както и на два милиона камбоджанци, изпратени в небитието от Пол Пот. Това мнение абсолютно с нищо не помогна  и на милиони китайци, жертви на Културната революция в Китай през 60-те. Или на милиони други избивани в Конго и Судан от години. Или на хората в Северна Корея и Тибет.

Причината? Може би защото световните телевизии не се интересуват от тези кръвопролития?

Но световните медии живо се интересуват от сегашната криза в Ливан. За съжаление репортажите им в голяма степен са едностранчиви и пристрастни.  Случилото се на 30 юли 2006 в ливанското село Кана е добро доказателство. Преди всичко, според последните данни броят на загиналите е преувеличен. Съгласно съобщения от Йерусалим, Международният червен кръст твърди, че убитите са 27 души. БиБиСи и СиЕнЕн показаха многократно ужасните кадри с мъртви деца, но изобщо не подчертаха кой е истинския виновник за смъртта им – Хизбула. Бойците на тази организация нарочно са разположили ракетните си установки непосредствено до укритието на цивилните в Кана. Така те принудиха израелците да стрелят и да направят “трагична грешка”, според изявлението на израелската армия. Израелците се извиниха и изразиха дълбоко съжаление, а Хизбула ще се извини ли?

Случилото се в Кана е триумф за Хизбула и тежко поражение за Израел. Защото световните телевизионни станции светкавично показаха кадрите със загиналите и засилиха убеждението на хората по света, че Израел е агресор, а израелците са убийци. Въпреки, че те предварително предупреждават цивилните да напуснат районите на бойните действия и така помагат на бойците на Хизбула, защото и те са предупредени къде ще действа израелската армия. Телевизиите рядко споменават, че израелците не стрелят по невоенни цели и че жертвите сред цивилните и разрушенията са неизбежни при една война. А партизаните от Хизбула правят точно обратното – безразборно и умишлено стрелят срещу израелски граждани и разрушават инфраструктурата на Израел.

На 5 август Ройтерс публикува зловеща снимка на горящият Бейрут. На снимката се виждат апокалиптични пламъци, които могъщо обгръщат ливанската столица. Но на 7 август агенцията беше принудена да признае, че снимката е фалшифицирана от фотографът им Аднан Хадж. Американският консервативен блог Little Green Footballs разобличи и принуди световната агенция да се извини.

И все пак радикалната организация беше осъдена от заместник-генералният секретар на ООН Ян Хегеланд, който заяви че Хизбула е “тълпа от страхливци, криещи се зад жени и деца” , както и че “не може да разбере как е възможно някой да се гордее, че има повече ранени жени и деца, отколкото въоръжени бойци?”. Г-н Хегеланд призова партизаните  “незабавно да спрат да действат сред цивилното население”. В отговор Хизбула разположи ракетните си установки до жилищния блок в Кана.

Независимо, че войната има огромна подкрепа в Израел, тя трябва да спре.  Най-вече заради жертвите сред цивилното население в Ливан и Израел. Всеки човешки живот е безценен за някого.

Друга важна причина е продължаващото разрушаване на Ливан. Ако бомбадировките продължават, страната ще се върне 20-30 години назад. Освен това войната засега не е особено успешна. Разбираемо е желанието на Израел завинаги да ликвидира или поне да обезсили Хизбула, но се оказа, че това е трудна задача. На 17 юли  израелците заявиха, че са намалили с 50% военните възможности на ислямистката организация.На 30 юли рекорден брой катюши се взривиха в Израел – 140. След това премиерът Олмерт каза на държавния секретар на САЩ, че му трябват още 10 до 14 дни. На 1 август сухопътните действия бяха разширени, защото стана ясно, че само с въздушни удари целта не може да бъде постигната. В началото на военните действия израелското ръководство твърдеше, че ще “унищожи” Хизбула, после, че ще прогони организацията от граничните райони, след това, че ще “деградира” възможностите й. Сега израелските ръководители дори са съгласни с разполагане на международни сили в Южен Ливан и по границата с Израел. Нещо, което отхвърляха до скоро. Очевидно израелските цели са все по-малко решителни, като за изпълнението им е необходимо все повече време.

За незабавно примирие призова и един човек с огромно влияние в Ирак -  шиитският аятолах Али Систани. А това е човек, в когото президентът Буш се вслушва, дори повече, отколкото в западните лидери, или в генералния секретар на ООН. Причините са ясни. 

Въпреки, че войната на Израел срещу Хизбула се подкрепя от мнозинството американци (факт, подминаван с мълчание от световните медии), време е Америка да спре Израел. Незабавно трябва бъде постигнато примирие, но само при условие, че ислямистката организация се разоръжи в съответствие с неизпълнената резолюция на ООН 1559 от 9 февруари 2004. Трябва да бъде създадена буферна зона в Южен Ливан, където да бъдат разположени международни войски. Такива войски трябва да бъдат разположени и по северната граница  на Ливан. По този начин ще бъде прекъсната пъпната връв на Хизбула с основните и спонзори – Иран и Сирия. При това ще бъдат провалени плановете на двата режима – иранците искат дълга война, за да бъде отклонено вниманието от атомните им амбиции. Сирийците също искат дълга война, защото се надяват да намерят повод да се завърнат в Ливан, откъдето бяха изгонени миналата година. Именно за такова решение трябва да работи американската дипломация.

Но най-важното е сега да бъдат прекратени кръвопролитията и разрушението.

Защото войните зависят от хората.