>> Продължение

ОЩЕ ЕДНА ХИПОТЕЗА – ЗАЩО ПЪК НЕ?

Като говорим за Майката-Скала/Земя, за Великата богиня-Майка, ние, първо, нищо не доказваме, и, второ, нищо конкретно не съобщаваме. Откъде-накъде пък божеството Майка-Земя придоби формата на трапец?!

Всъщност точно по тази нишка реших да тръгна и да опитам докъде ще ме доведе.

Реших да търся изтегления вертикално трапец като елемент, като декоративен мотив, ако щете, в каквито и да са други паметници, открити по нашите земи и датирани приближено в същата онази епоха (15-10в.пр.Хр.), чието тълкуването да е по-определено. Ровейки се по многобройни албуми и публикации, забелязах, че по керамичните находки такава фигура никъде не се среща. По метални предмети – също. Дори по стенописите от доста по-късното време на елинското влияние (5-1в.пр.Хр.). Каменни релефи с изображения у нас са крайно редки, но трапец няма и там.

Тогава реших да изляза извън нашите тесни географски рамки и да потърся мотива на издължения нагоре трапец в други културни средища, които едновременно:

(i)     Да са синхронни с ТИРН, т.е. да са датирани от времето 15-10в.пр.Хр., а не от произволна епоха!

(ii)   Да са географски не много отдалечени от Тракия, така че да е допустимо тяхното влияние да достигне до Родопите, а не да са на края на света.

(iii)  Да имат малко по-определено тълкуване, което да приложа към ТИРН по аналогия.

Това са в съвсем явен вид критериите, от които се ръководих.

Да си зададем въпроса как е изглеждал светът от тракийска гледна точка в периода 15-10в.пр.Хр.?

В самите Изт. Родопи тогава още няма никакво образувание от типа на царство, държава. Те са просто територия на много сходни племена, евентуално на племенен съюз. Това ни се подсказва от изключителната концентрация на ТИРН именно там и никъде другаде в съседство! Нека да наречем този район и съответната племенна общност за удобство с условното име Източно-Родопска Племенна Общност (ИРПО). Там не може да се говори за столица, главен град, но определено Перперикон е бил главното светилище на племенната общност. Доста по-късно тази територия се превръща в племенна територия на бесите и/или одрисите.

В радиус от 1000км са съществували тогава само два значителни, напредничави за времето цивилизационни центъра: царството Микена в Пелопонес (дн. южна Гърция, 16-12 в.пр.Хр.) и царството Хати в Анатолия (Централна Мала Азия, дн. Турция, 17-12 в.пр.Хр.). Останалата Европа е била дълбоко заспала, а Критско-Минойската цивилизация 30-14в.пр.Хр е била унищожена в началото на 14в.пр.Хр.

Държавата на хетите Хати е била доста напредничава за времето поради близостта си с много по-старите и по-развитите Египет и Месопотамия.

(http://www.bib-arch.org/bswbTRturkey2006.htmll)

(http://www.ancientanatolia.com/historical/hittite_period.html)

(http://ancientneareast.tripod.com/Phrygia.html)

(http://www.pbase.com/dosseman/bogazkale)

(http://www.pbase.com/dosseman/yazilikaya)

Имала е развито изобразително изкуство, писменост и – на всичкото отгоре – е имала и мегалитен елемент! За последното ни убеждава главното светилище на хетите, което днес се нарича Язили-кая и е разположено до хетската столица Хатуша (при днешния турски град Багазкьой или Богазкале на около 200км от Анкара). По своя облик Язили-кая/Богазкале поразително прилича на Перперикон! Същите канари, същото дълбоко изсичане, същите стълбища и коридори, само че комбинирани с барелефи по стените.

Фиг. 1	Фиг. 2
Фиг. 3	Фиг. 4

Фиг.1: Главно хетско светилище Язили-кая/Богазкале, поглед откъм север   Фиг.2: Главно хетско светилище Язили-кая/Богазкале, поглед откъм изто   Фиг.3: Главно хетско светилище Язили-кая/Богазкале, поглед в теменоса   Фиг.4: Главно хетско светилище Язили-кая, галерия с барелефи

ИЗВОД ПЪРВИ: Скална култура, обожествяване на скалите и слънцето имаме и в двата случая.

Мнозина са виждали Перперикон, затова тук показвам само намереното за Язили-кая! [Фиг.1, Фиг.2, Фиг.3, Фиг.4]

Ако телим един по-голям радиус, да речем 3000км, в него ще попаднат други две дори още по-стари цивилизаци – Египет и Месопотамия. Последните две, обаче, от една страна са твърде далече и, от друга страна нямат никаква мегалитна традиция!

Трапецовидните конструкции по циклопските зидове на инките (http://www.roughwood.net/Travels/Peru2004/ollantaytambo.htm)

не влизат в сметката – освен грамадната си отдалеченост, те са и от съвсем друго историческо време!

Съвсем аналогично появите на трапеца като декоративен елемент в древни зидове в Йордания не привличат интереса ми

(http://www.art-and-archaeology.com/jordan/basta/ba02.html).

Затова насочих вниманието си към първите две цивилизационни огнища.

Искам специално да вмъкна тук едно уточнение, за да предваря някои въпроси. Става дума за държавата Фригия, която също е заемала територия в централна Мала Азия. Пита се защо насочвам интереса си към Хати, а не към Фригия? Ами поради датировката – Фригия е по-късно образувание, от рода на Одриското царство, т.е от периода 7в.пр.Хр.-2в.сл.Хр., като се е превърнала от фригийско царство в римска провинция със същото име. С други думи Фригия е доста по-нова от ИРПО, което ни интересува в случая.

Поразгледах най-напред дворцовите комплекси на Микена и Хатуша. Бях щастливо изненадан, че входовете към дворцовите крепости са оформени по сходен начин – като величествени портали с двойка каменни лъвове, които са разположени... в трапецовидна конфигурация! При това без да има някаква чисто конструктивна нужда! Убедете се сами от снимките! [Фиг.5, Фиг.6]

Фиг. 5: Лъвската врата към царската крепост в Микена, 14-13в.пр.Хр.

Фиг. 6: Лъвската порта към царската крепост в Хатуша, царство Хати, 14-13в.пр.Хр.

ИЗВОД ВТОРИ: Можем да извлечем следното предположение – че в тези две цивилизации трапецът несъмнено е бил израз на ЦАРСКО ВЕЛИЧИЕ И СИЛА.

Следващата ми стъпка беше да огледам по-внимателно скалните барелефи в Язили-кая/Богазкале, които са датирани в 13 в.пр.Хр. Там забелязвам фигурата на трапеца на две места.

(А) Шапките на хтоничните, земните, планинските богове и на царете са издължено трапецовидни в плоския релеф и имат точно пропорциите на ТИРН! За разлика от войните, които съвсем определено не носят такива шапки! [Фиг.7, Фиг.8, Фиг.9, Фиг.10, Фиг.11, Фиг.12, Фиг.13]

Фиг. 9: Язили-кая, процесия от хтонични богове с високи шапки като пресечен конус. В плиткия релеф очертанията им сатрапецовидни/триъгълни

Фиг. 10: Язили-кая, барелеф с божествен брак. Снимката не е добра, вж. скицата долу

Фиг. 11: Язили-кая, пояснителна скица на барелефа с божествения брак от фиг.10. В центъра богът на бурите Тешуб, стъпил върху планински върхове, се свързва с богинята на земята-майка Хепат. Вляво хетският цар Тудхалия ІV е стъпил върху планински върхове също като бога на бурите. Тудхалия същевременно е име на планина, свещена за хетите. Богинята Хепат е стъпила върху лъв - друг символ на власт, на суверенност, а лъвът е стъпил на свой ред върху планина.

Фиг. 12: За сравнение – фигура на войн

Фиг. 13: Друг барелеф с хетски войни

(Б) Освен това на същите скални релефи с трапеци се символизират (означават) планините, скалите, планинските върхове, върху които стоят и откъдето управляват света боговете, а също така където се зараждат бурите. Вж. фиг.10-11.

ИЗВОД ТРЕТИ: При хетите трапецът е символизирал ПЛАНИНСКИ ВРЪХ, ЦАР и ХТОНИЧЕН БОГ

И най-сетне върху отпечатък от хетски царски печат, отново датиран от 13 в.пр.Хр., забелязах знак с форма на силно издължен нагоре триъгълник или - в рамките на грешката – трапец! За хетите е запазено доста повече знание, нали те са имали писменост и са контактували с Египет. Та затова се знае, че издълженият вертикално трапец (или островърх триъгълник) в хетската писменост означавал “цар”. Този знак често присъствал върху царските печати на хетските владетели. [Фиг.14]

Фиг. 14: Отпечатък от личен печат на хетския цар Урхи-Тешуб, 13в.пр.Хр. (времето на фараон Рамзес ІІ в Египет). В централния диск се вижда вляво и вдясно хетският знак за “велик цар” – островърх триъгълник, увенчан с овал

ИЗВОД ЧЕТВЪРТИ: Отново се убеждаваме, че при хетите има силна връзка между знака на източения нагоре триъгълник/трапец и значението ЦАР.

З А К Л Ю Ч Е Н И Е:

Прдлагам хипотеза от знаков, символен тип.

Предполагам, че е имало пренос на идеи от царството Хати в Анатолия към Източнородопските тракийски племена в онова време.

В такъв случай геометричната фигура “силно издължен нагоре трапец или островърх триъгълник” се свързва като знак, като символ с понятията: планина, планински връх, цар и най-сетне с хтоничен (земен, скален) бог. Тези понятия са еднотипни и образуват единен логически комплекс, т.е. те са съгласувани помежду си. Но същевременно са съгласувани като цяло и с всичко онова, което знаем за древните траки (пратраки?).

Всичките находки от тракийските земи ни убеждават, че траките не са проявили склонност да пишат и да създават образи на живи същества (върху метални и керамични съдове, върху стенописи или скални релефи), дори когато са имали такава възможност [вж. напр. В.Фол “Древна Тракия. Мълчанието проговаря”, изд. Европалия, С 2003, стр.7]. Образните паметници от тракийските земи са всъщност в по-голямата си част внос или изработка от гръцки ателиета, т.е. те са проява на глобализация, само че от преди 20 века, сиреч – проява на тогавашната елинизация на Тракия. Самите траки в своята вековна самостоятелна традиция предпочитат абстрактните орнаменти и украси. С други думи, би било съвсем в техния стил, ако вместо реалистично подобие на бог или на цар с трапецовидна висока шапка, или вместо трапецовидна композиция с два каменни лъва решат да изобразят само трапецовидното им очертание в ролята на знак-символ! Още повече, че тази абстрактна форма може да се възприема и като опростен образ на един друг техен любим обект – на самотно стърчаща скала, на планински връх! [Фиг.15]

Фиг. 15: Ниши върху гладка червеникава трапецовидна скала при Харман-кая

С други думи предполагам, че е възможно в ИРПО трапецовидната ниша да е била символичен паметен знак, който:

(i) от една страна слави Планината-Майка и божествената й същност,

(ii) от друга страна слави и свързва с планината старейшината/жреца на дадено източнородопско (тракийско?) племе, което е влизало тогава в състава на ИРПО и

(iii) може да означава и двете - прослава на обожествената Планина/Скала-Майка и същевременно - на свързани с нея земни владетели.

Какво би означавало това предположение конкретно? Например - издълбава се по 1 ниша (приживе или посмъртно?) за всяка конкретна личност, която е изпълнявала функции на старейшина/жрец за всяко едно племе или род. Така може да се обясни от една страна относителното изобилие на ТИРН и от друга страна, че все пак ТИРН сигурно са доста по-малобройни отколкото цялото мъжко население в ИРПО област в продължение на няколко века!

Накрая ще насоча вниманието ви към още една аналогия, за да поясня хипотезата си. Като размисляте за смисъла на стотиците и хиляди трапецовидни ниши в Източните Родопи, спомнете си и за също така стотиците параклиси, които са никнали и продължават да никнат по нашите земи в християнско време – както по повод на важни събития, които заслужава да се помнят от потомците, така и за почитане на божества, светци или празници. Нишите, както и параклисите, според мен са маркери, паметни знаци, макар и от различни епохи.