|
|
КОМИТЕТ ЗА
БЪЛГАРО-ЕВРОПЕЙСКО
СЪТРУДНИЧЕСТВО
KBES
Box 2176
SE-750 02 Uppsala
SWEDEN
Reg. nr. 817602-8333
ДО ПОСЛАНИКА
НА РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Г-н
Владимир Геннадиевич Титов
КОПИЕ ДО МЕДИИТЕ
Уважаеми г-н Посланик,
От Българската телеграфна агенция научихме за откритото
писмо на Пресслужбата на Посолството от 23 януари т.г. до Съвета за
електронни медии в България (СЕМ), с което се призовава към намеса в
редакционната политика на телевизионния канал bTV. Комитетът ни се
запозна обстойно с текста на това писмо и с обстоятелствата около
него, обсъди ги и счете за необходимо да доведе до Вашето знание
становището си.
Русия е страна, която има и в далечното, и в
неотдавнашното си минало и тъмни времена на цензура и мракобесие, и
светли имена на големи хора, изстрадали свободата на словото, с които
с право може да се гордее. През последните 15 години Русия се опитва
да тръгне по нов път - път към цивилизованост и човешка свобода.
На фона на това, като хора, които се надяват и работят
за по-добро бъдеще на гражданите на България и Европа (към които ние
причисляваме и гражданите на Русия) неприятно ни изненада фактът, че
Посолството на Русия в България сметна за възможно и за уместно да
внушава на българската независима обществена институция СЕМ как тя да
реагира и какво отношение и какви административни действия да
предприеме спрямо публични медийни събития, по начин и с аргументи,
които ние с огорчение и съжаление свързваме с СССР и считахме за
завинаги оставени в неприятното минало.
България твърдо и необратимо е решена да бъде част от
евро - атлантическата общност на демократичните народи. За тази цел
работят органите на държавната власт, тази воля е подкрепена от всички
влиятелни политически сили, тя се споделя от огромното мнозинство на
българските граждани. Свободата на изразяване на мнение и на
разпространяване без цензура на информация в обществените и частните
медии е основен белег на обществото, към което днес България се
стреми.
Ценностната ориентация, която ние в Европа и днешното
българско общество общо споделяме е несъвместима с политически
мотивирана намеса на държавни институции в редакционната политика и в
работата на българските средства за информация. Още по-малко допустимо
е това от страна на акредитирани в страната чуждестранни
представители.
Българските граждани, общество и държава днес се
интересуват от искрените преценки на света за България, за да
подобряват непрекъснато необходимото да се подобрява, но категорично
не приемат императивно наставничество без конкретност и без
никаквиаргументи. За съжаление, ние не можем да изключим откритото
писмо на Посолството на Русия от тази категория наставничество.
Причината за реакцията на оглавяваното от Вас Посолство
е едно телефонно интервю на Радио “Свободна Европа”, едновременно
излъчвано и по българската телевизионна програма BTV с живеещ в Лондон
бивш офицер от ФСБ, днес публицист. Вън от недопустимостта да се
цензурира каквото и да е публично произнесено слово, неинкриминирано
от закон, тази основна и незаменима журналистическа форма ("интервю на
живо") е и практически невъзможна за цензуриране. По същността си
призивите, изразени в писмото на Посолството на Русия, биха могли да
се удовлетворят единствено чрез отказ на всички журналисти от
интервюиране и излъчване "на живо" - връщане към една отблъскваща
практика, която ние свързваме с времето на пропагандната
лъжежурналистика в СССР, обслужвала тирани като Сталин, Берия,
Брежнев, Андропов.
Предавания и интервюта на "живо" са основата на
днешната информационна журналистика. Без тази форма гражданите никога
не биха могли да получат сведения направо от първоизточниците им, а
биха били принудени да разчитат на "творчески преразкази", пречупени
от нечии субективен мироглед и интерпретация.
Разбира се, използването на това професионално средство
крие и риска в отделни случаи да бъде излъчена и информация, която не
може да бъде проверена предварително, но в демократичната журналистика
и държава тези рискове са оправдани с оглед на огромните предимства за
гражданите и обществото от нецензурираното слово. В демократичната
държава евентуално реализиране на тези рискове не води до непоправими
последици. С течение на времето кодексът на журналистическата етика в
свободния свя бе допълнен с днес неотменимото естествено "право на
отговор". Без да твърдим, че журналистиката в България е перфектна,
ние сме на мнение, че това право се съблюдава от нея.
За съжаление оглавяваното от Вас посолство реши да не
се възползва от това неотказано му право да представи своята версия за
истината на българския зрител и слушател чрез същите камери и
микрофони, по които е прозвучал гласът на предизвикалият гнева на
Посолството неанонимен публицист. Вместо това, Пресслужбата е
предпочела да опита пряко да въздейства върху административен орган на
средствата за информация.
За съжаление естеството на избрания подход ни напомня и
един нов начин на цензуриране на средствата за информация в днешна
Русия чрез затварянето им от страна на руската администрация и чрез
съмнителни прехвърляния на собствеността им под външно благовидни
претексти. Тези мерки, прилагани срещу непокорни на властимащите
медии, будят тревога у нас като граждани, симпатизиращи на
демокрацията в Русия.
В писмото на Посолството избраният начин на
въздействие ни напомня методите на КГБ за дискредитиране на граждани,
чиито слова не могат да бъдат оборени. Въведението на писмото с
"пояснението", че се касае за интервю с "укриващия се от руското
правосъдие в Лондон А. Литвиненко " ни напомня формули от не толкова
далечното минало: "хулиган, углавен престъпник, неполагащ
общественополезен труд, опорочаващ съветския политически и държавен
строй... " - "пояснение", като че ли извадено от овехтял каталог на
КГБ.
Подтекстът му внушава недвусмислено и че държавата
Великобритания е свободна територия за престъпници, внушение,
категорично различаващо се от нашите познания за тази страна. От
въпросното "пояснение" не става ясно дали г-н Литвиненко, обявен за
престъпник от заинтересованата страна, е обявен от нея и за издирване
от Интерпол, дали Интерпол е приел основанията за такова издирване и
какво е било становището на страната на пребиваването му.
Голословното твърдение: "Изказваше абсурдни
измишльотини по адрес на ръководството на Русия" според нас не дава
никакъв шанс на СЕМ като независим орган, стриктно ограничен в
правомощията си от българския закон, и при най-добро желание да стори,
каквото и да е друго, освен любезно да потвърди получаването на
писмото на подателя му и да го архивира с надпис "Недоказано, без
последствия".
Призивите за "отговорно отношение към свободата на
словото" в комбинация с голословни квалификации като: "проводник на
една лъжлива кампания, водена от скандално прочути лица, които
тиражират небивалици за съвременна Русия" без каквато и да е било
конкретна аргументация, за съжаление ни напомнят епоха, безвъзвратно
отминала в България.
Днес в България единствено Законът, а не озъртането за
политически директиви определя рамките на журналистиката.
"Предаването" на всякакви "изказвания" и възгледи от обществен
интерес, не нарушаващи българските закони, е не само съвместимо с
журналистическата етика, но е и насъщно необходимо за българското
общество, отворено към Европа и света. То, според нас, е необходимо и
на гражданите на Русия, за да допринася за напредъка и на тяхната
държава. Всестранното информиране на гражданите с всичката достъпна
информация, без цензуриране и филтриране, е дълг на българските, на
руските и на всички журналисти, достойни за общественозначимата си
професия и уважаващи читателите, слушателите, зрителите и самите себе
си.
Вярваме, уважаеми г-н Посланик, че като представител на
страна, която днес също се стреми да намери своето място сред
демократичните държави на XXI век, Вие ще направите необходимото,
споменатото злополучно писмо да бъде оттеглено. С това според нас Вие
ще помогнете да се преодолее неприятното впечатление у българските
граждани, че над тях отново се упражнява настойничество "по старому"
от страна на Русия, чието представяне с най-доброто й, надяваме се, е
и смисълът на Вашата държавна и лична мисия в София.
25-01-2004, Упсала, Швеция
Иван Иванов, Председател
|
