Имало едно време българи в
Югославия.
Уверете се!
От края на 2001 те не съществуват за нашите управници и
това се вижда добре в този скромен (твърде скромен) царибродски
сайт.
Което е повод да си
припомним една особена годишнина: в последния ден на 1926 се
споминал от естествена смърт тогавашният сръбски премиер, считан
за един от бащите на югославянската федерация - Никола Пашич.
Държавнотворческото му
детенце се разпадна с гръм, трясък и осколки от натовски снаряди
из кюстендилския кър. В паметта на мнозина наши сънародници е
останал с една своя телеграма до сръбския дипломатически
представител в Цариград, в която тогавашният външен министър
разпоредил от кабинета си в Београд по телеграфа: "У Цариград
политика се ради со дупе или со паре. Сакам да ти река, че Српско
кралевство паре нема. Действай!" (според достъпните източници, в
текста на депешата се срещат някои стилистични различия, но нито
един от тях не отрича възловата антиномия: со дупе или со
паре). Авторът на проникновените слова
бил премиер
на Сърбия в края на ХIX век и на кралството на сърбите, хърватите
и словените след Първата световна война. Междувременно заемал
различни други височайши държавни постове в комшийско.
За него в глобалната мрежа
намерихме следното:
"На 23 март 1923 Стамболийски и
Пашич подписват Нишкото споразумение
Тайната спогодба предвижда четири
етапа в развитието на отношенията на двете страни. На първо време
се сключва митническа уния между България и Югославия. Вторият
етап предвижда създаването на конфедерация при запазване на
съществуващите режими. През третия етап
се създава Балканска
федерация, в която освен България и Югославия влизат Гърция и
Албания. Четвъртият етап предвижда разпускане на ВМРО от българска
страна и Коло сръбских четника от страна на сръбското
правителство, за които се смята, че ще бъдат постоянна пречка за
осъществяването на изброените три етапа.
9 юни 1923 осуетява осъществяването
на Нишкото споразумение и неговите тайни клаузи. В Сърбия намират
убежище стотици земеделски дейци и водачи. Между тях е и Христо
Стоянов, министър на вътрешните работи в последното правителство
на Стамболийски. Тук той се среща с Никола Пашич, също паднал от
власт, с когото провежда продължителен разговор за Нишкото
споразумение. Пашич го замолва да пази в тайна спогодбата за да не
си влоши отношенията с крал Александър Карагеоргиевич.
През 1925 във
Виена Христо Стоянов уведомява Георги Димитров и Димитър Влахов за
тайните клаузи на Нишкото спорезумение. Влахов го упреква, че при
създаването на конфедерацията не е предвидено незабавното
обявяване на република и в двете страни. Георги Димитров обаче
възразява, че трябва да се гледа реалистично на нещата и не трябва
да се избързва."
("Българите в Югославия - последните
Версайски заточеници")
22 години след
Нишкото споразумение приемникът на Стамболийски в "новата епоха"
Георги Димитров уговаря с Тито Бледското споразумение, което далеч
надхвърля по родоостъпничество първото. Подписването му увенчава
неколкогодинишните пазарлъци на "героя от Лайпциг" с Тито за
размяна на Западните покрайнини срещу Пиринския край. Актът е
скрепен с подписите на двамата от 1 август 1947. Сделката е
осуетена след намесата на Великите сили.
Димитров си
изпълнява "интернационалното" задание с активно действие: подписва
някакъв документ. Приемникът му на премиерския пост днес постига
същите цели с активно бездействие. Общото е, че и двамата са
работили против българите.
Пашич се
отличава от тях по това, че е работил за сънародниците си. Няма
известни данни да е изпълнявал функциите на коминтерновски
функционер или на какъвто и да било друг вид кремълски измекяр.
Просто служил на държавата си - кога со паре, кога со дупе.
И сега
някогашните югославски републики ни изпреварват в рейтинг листата
по степен на развитие в информационните технологии.
Кретаме след пионерите на
цивилизацията в глобалния свят с толкова тежък исторически багаж,
че даже не можем да вдигнем поглед от пътеката, та да видим накъде
води тя. В последния ден на
2003-а - само след петдесетина часа! -ще затворим още една
мрачна страница зад гърба си.
Няма как: задала
се е следващата... |