28-12-2004

Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

28 декември 2004, 16:30

И още една история, започнала 2000 години, след като римляните затриха Царството на сатрите (3)

 

Паралелни репортажи, паралелни светове

Белчо Дончев

 

>> Продължение

Сгледата станала началото на 1927-ма година, естествено (бе то не се знае дали доколко все пак това е било пределно естествено), в дома на момичето. Казвала се Мария и била на деветнайсет години. Току що завършила търговска гимназия в околийския град. Не била богата, не била и бедна. Отказвам да я описвам, защото не владея думите до такава степен. Мъжете от рода й били майстори строители. Изграждали църкви и къщи на богати хора из царството. Била също най-малката от шест деца - трима братя и три сестри.

След сватбата в Града, отишли да живеят в Селцето. Такъв е бил редът - жената да следва мъжа си и тя го последвала. В края на същата година му родила първия син. Година и половина по-късно - втория. В началото на 1930. била бременна за трети път. Рачо не си губел времето.

Тогава през Селцето минал агент, събиращ желаещи да отидат на гурбет в Америка… Америка!!! Нерде Ямбол, нерде Стамбул, нерде Селцето, нерде Америката!

Модата от 30-те години на ХХ век

Модата от 40-те години на ХХ век

Тук си напълно права. Записал се. Въпреки хубавата си бременна жена, която обичал. Въпреки застарялите си родители, които обичал и които намало да завари. Струва ми се, че и със вериги да са го били вързали тогава, той пак щял да намери начин да тръгне. Просто усещал как светът, големия свят го вземал от Селцето. И не можел да му се противопостави. Или може би не е искал.

Работил в Америка три години. В Южна Америка, Латинска, както по-късна безброй пъти ще разказва той. И испанския език който говорели там и той, като го научил, също наричал латински. Работел си занаята. Купил си дрехи, с които станал един от всички там. Костюм с жилетка, джобен часовник с ланец и капак, лачени патъци, бомбе, вратовръзка и бастунче. Франт-атлет! Пич отвсекъде!

В Селцето се върнал без кой знае колко, бихме смело определили, с много малко спечелени пари, скромни подаръци, но пълен с картините от едно невъобразимо и до голяма степен неразбираемо за Селцето преживяване. Мария го чакала със светнали очи и третотото, вече двугодишно момче. В дюкяна старата машина “Сингер” запяла песента си, всичко потекло по старите познати мерки. Е, с малки изключения - вече Селцето си имало гурбетчия до Америка, и това само по себе си повдигало самочувствието на всички.

Шевна машина "Сингер"

През две години Мария родила още двама сина. След пет - още един. Много искали поне едно момиченце. Родило се и то. Последно седмо раждане, тя била на тридесет и седем, той на четиресет и четири. Шивашка работа имало достатъчно. Децата били здрави, едно се валяло из прахоляка, друго ходело в селското школо, трето с кравите и козите, четвърто - в гимназията на голямото село на девет километра път. Земята раждала, Селцето било някак си отделено от големите световни катаклизми. Реката следвала своя вечен път от извора към морето….

В този момент обаче, вечният екзаминатор - Съдбата докарала комунистите.

Които направили цялата тази история и хората, които я изпълвали с живот до преди миг безсмислени и никому ненужни. И те така си и умрели. И историята, и хората. Безсмислени и никому ненужни.

Останали комунистите.

Не е ли жалко?

Беше си една хубава измислена история…

Мы в колхозе

Мы из колхоза

Модата на 50-те, 60-те, 70-те... години от ХХ век отсам желязната завеса

По стръмно и тясно пътче, на стотина метра вдясно от църквичката, на припекливо място с поглед към Планината и виещата се в ниското Река, е гробището на Селцато. В него са погребани почти всички участници в тази кратка история. Без тези, които били все още са живи по чудо в нейния край. След като им взели земята, кръчмите и дюкяните, те разпродали или изоставили всичко, що им било останало, и се пръснали из бившето царство. Едни към малките и близки, други към големите и далечни градове, където станали наемни работници. с

Сиреч пролетариат.

После децата на този пролетариат още веднъж се пръснали кой накъдето го лашнала нуждата. Някои имали късмет, други не. Старите линеели по Селцето и много от тях се пропили. Младите го помнели като нещо далечно и хубаво, като детски сън. Децата не го познавали. Селцето бавно се превърнало в красива  художествена измислица. Каквато винаги си е било…

Това е! Още една бира?

25-29 декември 2004

К р а й

Начало    Горе


© 2002-2004 Още Инфо