12-12-2004

Продължение >> 

Много забавни са понякога завъртулките на съдбата. Надявам се ще се съгласите, като прочетете и тази част от проточилия се вече пътепис за Ковачевица.

Когато в началото на август се връщах към София от посещението на мегалитния обект Кози камък над селото, обещах на леля Ирина да й занеса някога албумче с всичките снимки, които съм направил наоколо (тя много държи на това, понеже така успява да покаже красотите и забележителностите на всичките си гости, дори и те да нямат време за обиколки до самите обекти). Но си имах едно наум, че не бива да отлагам много. Не обичам да проточвам дадените обещания. Не обичам, когато думите олекват.

Минаха седмици. Семейство Ирина и Николай Флорови, филолози, които живеят сега в Канада, чели пътеписите ми напоследък в сайта “Още инфо” и ми направиха чудесен подарък – книгата “The 3000-years-old hat” (“3000-годишната шапка”), която написали и издали в оттатък Атлантика. Първата книга за траките, издадена на американския континент! На корицата има впечатляваща фотография на чудесен бронзов шлем с малко по-специална форма - на т.н. фригийска шапка.

Типично гръцките шлемове от древността са съвсем обли отгоре. Можете да видите хубава снимка в том 1 от 14-томната История на България (която издателството на БАН почна да издава в 1976 и няма изгледи да завърши скоро) – стр. 192: “Античен шлем, коринтски тип, VІ в.пр.Хр., открит в околностите на София, Военноисторически музей”. Такива са шлемовете на гръцките герои по чудесните вазописи от онова време. Такъм шлем носи богинята Атина на мраморен релеф от онези години. С такъв шлем е изобразен прочутият държавник и военачалник Перикъл на бюста, създаден от скулптора Кресилай, съвременник на Фидий. Такива са шлемовете, изобразени по гръцките монети от втората половина на І хилядолетие пр.Хр. (вж. пак том 1 от 14-томната История на България, стр. 163: “Сребърна монета, сечена в Месамбрия, ІV в.пр.Хр. Представен е шлем – емблемата на града. Окръжен исторически музей, Бургас”).

Фригийският шлем е типичен за тракийските племена. Негова качествена снимка можете да видите пак в том 1 от 14-томната История на България, на стр. 195: “Бронзов шлем, открит при с. Ковачевица, Благоевградски окръг, ІV в.пр.Хр. Шлемът е от т.н. тракийски тип … Национален археологически музей, София”. Той има отгоре красива издатина, подобна на юмрук, който се издига откъм тилната част и се надвесва над челото. От книгата на Флорови разбрах, че навремето, когато тракийските военнопленници или роби в Древния Рим по някакъв начин придобивали отново свободата си, получавали отново и правото да носят именно такава фригийска шапка. Следователно още тогава наред с етническия смисъл (сочела тракийска етническа принадлежност на човека сред многоетническата римска империя), тя придобила и нова, символна стойност – изразявала свободата на човека, който я носи. Традицията дълбоко се вкоренила в западноевропейската култура, макар че малцина се замисляли откъде е дошла. Тя достигнала своята кулминация в световно прочутата картина на Йожен Дьолакроа “Свободата излиза на барикадата”. Вгледайте се добре в главата на младата разгърдена жена, която вихрено възкачва барикадата със знаме в ръката – тя носи фригийската шапка!!! Шапката на свободните хора!

Йожен Дьолакроа, "Свободата излиза на барикадата"

След още 1-2 седмици една привечер чаках автобуса на Орлов мост и разсеяно гледах сергиите за антикварни книги. Внезапно съзрях малка книга със синя корица “Траки”, от проф. Христо Милошев Данов, изд. Народна просвета, 1979. Прелистих я – точно като за мене, начинаещия в тази област: не много подробна, но придружена с обилна библиография, от която мога да издиря още и още литература по конкретните въпроси за Древна Тракия. Дори и само заради  цитираните заглавия си заслужаваше да я купя. Но както прелиствах, приятно се сепнах – видях снимката на познатия ми вече фригийски бронзов шлем! Надписът гласеше: “Тракийски шлем във формата на т.н. “Фригийска шапка”, намерен в село

Ковачевица, Гоцеделчевско, края на V в.пр.н.е., Археологическин музей София”.

Щом се прибрах у дома, поразлистих книгата по-подробно. От картата на племената видях, че в най-западната част на Родопите и по долината на р. Места е живяло в началото на І хилядолетие пр.н.е. тракийското племе сатри. То е било изключително войнствено и свободолюбиво. Същевременно има данни, че Западните и Централните Родопи са населявани от племето беси – също изключително смели и свободолюбиви траки. Тъй като детайлите още не са ми ясни, спокойно мога да пиша сатри/беси. От тяхната среда са произлизали жреците в най-голямото в древността светилище в Родопите, което било посветено на Сабазий (тракийска версия) или Дионисий (гръцка версия). С голяма вероятност това е светилището-дворец Перперикон, северно от Кърджали.

Порових пак в том 1 от 14-томната История на България. На стр 122-123 видях карта на тракийските племена в периода VІІІ-VІ в.пр.Хр. Там забелязах, че сравнително недалеч западно от р. Места, а именно покрай долното течение на р. Вардар, е обитавало племе фриги! Следователно няма нищо чудно в това, че при днешното село Ковачевица е намерен бронзов фригийски шлем!

Тук ще вметна, че по разните книги за траките има разни карти – нищо не е съвсем сигурно за тази грамадна племенна група, понеже не са имали писмена традиция. Пописвали са от време на време на тракийски език с гръцки букви, ама сякаш без голямо желание… Според картата на стр. 40-41 в книгата на проф. Данов в западните части на Мала Азия в някаква историческа епоха е имало област с името Фригия. Следователно, фригите от Беломорска Тракия или са мигрирали, или са се разцепили и са живели на две места. Самият проф. Данов пък на едно място (в надписа към снимката) говори за тракийски шлем с форма на фригийска шапка, а на друго място (стр. 38) споменава “фригите, които не били траки, но били сродни с тях”... Абе – ужас! Горко на любознателния читател! Но да оставим подробностите на специалистите!

Много обичам да разглеждам карти. И така, гледам картата на стр. 122-123 в том 1 от 14-томната История на България. По долното течение на Вардар живели фригите, дали на света своята шапка, превърнала се в символ на свободата. Малко по на изток, по средното течение на Струма живели траките-меди, от чиято среда се предполага, че произхождал прочутият непокорен гладиатор Спартак. Още малко на изток е и планината Кушница (Пангеон, Пангей), където са се намирали най-големите златни мини в южните Балкани в древността. Заради контрола върху тях са се водили многобройни люти битки между тогавашните гръцки, македонски, тракийски и персийски владетели. Още по на изток, по средното течение на р. Места са живели сатрите. А какво виждаме на 15-тина км на изток от устието на р. Места? Древният град Абдера.

Я!!! Откъде ми е познато това име? Откъде? Ами да - от скитаниците по земите на тракийското племе трибали (земите, оградени от р. Дунав, р. Искър, Западна Стара планина и р. Морава в източна Сърбия). През лятото на 2004 с трима приятели ходихме до Враца и в музея видяхме част от Рогозенското съкровище. Там в залата имаше голям надпис, че не всичките съдове в съкровището са местна изработка. Част от тях се предполага, че са плячка, която трибалите донесли от град Абдера! Ама що за град е това и къде се намира - никъде в музея няма карта да видите. Нямаше и кого да попитаме – и наистина, защо пък трябва да се обяснява на някакви смахнати четирима посетители-софиянци къде точно е бил градът Абдера, откъдето произхождат част от прекрасните рогозенски сребърни съдове? Този въпрос си е направо излишен…

Стана ми много интересно. Отворих един днешен, модерен пътно-туристически атлас и що да видя! Оказва се, че не само в древността е имало такъв богат град, но и до днес на мястото му съществува малко селце с неговото име Абдира (с новогръцки изговор), на 20-тина км източно от устието на р. Места (Нестос)! Днес по картите на латиница името се изписва Avdira. Ясно е, че става въпрос за гръцкото име ABDHRA, което на старогръцки се произнася АБДЕРА, а на новогръцки - АВДИРА. Боже, колко е близко и живо цялото това историческо богатство! На всичкото отгоре, както можете да се убедите от енциклопедичните справочници, град Абдера е родно място на двама от най-великите древногръцки философи: Демокрит (460-370 г.пр.Хр.) и Протагор (480-410 г.пр.Хр.).

Сега дойде време да прелистя пак книгата на Флорови - там прочетох как е протекъл походът на трибалите в 376 г.пр.Хр. (стр. 114). Защо те са имали зъб на град Абдера и до днес не е ясно. Може ли човек да разбере защо се карат и се бият понякога децата?

Всъщност наистина ли е толкова необясним трибалският поход към Абдера? Я да сумираме какво знаем за Абдера. Богат и процъфтяващ търговски център и пристанище на Бяло море, през него е минавал целият мощен поток от дървен материал, дървени въглища, смола (за елинските кораби!), восък, мед, животни за месо и т.н. и т.н., добивани от тракийските племена по Западните Родопи, Места и Струма, за да поеме с кораби към цялото Егейско море и по-надалеч към Средиземноморието. Градът е разположен сред много плодородни наносни полета с изобилно и удобно напояване. Близко до него на запад е прочутата платодобивна планина Пангей. Нужно ли е да изброявам още?

Мисля, че ако не поводът, то причината за трибалския поход вече се изяснява: трибалите са имали апетит за голям безлихвен и безсрочен кредит от богата банка. Днес у нас такива кредити се вземат с връзки чрез мутри и ченгета. А тогава процедурата е била по-рискована, но не толкова прикрита и лицемерна – трябвало е да се воюва с опасност за живота, все пак. А трибалите, впрочем, са едни от най-свирепите племена от тракийската племенна група. Достатъчно е да припомним само един красноречив факт. Одриският цар, при чието царуване Одриската държава станала най-голяма и могъща в тракийската история, бил Ситалк, живял в V в.пр.Хр. Той бил едновременно млад, енергичен, прозорлив, смел, настойчив. Ако бе живял по-дълго и ако бе имал по-свестни наследници (както в македонското царство), съдбата на Одриската държава би била много по-славна.

Но какво се случило? Планомерно разширявайки държавата си, той решил да покори и трибалите, за да контролира и днешните северозападни български земи. Голямата битка между одрисите и трибалите се провела в Софийското поле, т.е. в тогавашната гранична област между двете пленена. И в тази несъмнено люта битка трибалите убили Ситалк...

С което наистина запазили своята независимост, но прекъснали чудесния възход на Одриското царство – несъмнено най-напредналата държавна формация сред всичките тракийски племена. Така Тракия никога не могла да стане сериозно препятствие за елини, за македони, за перси, за келти и накрая за римляни. Жалко…

При наличие на толкова сериозни причини за трибалския поход към славния и богат град Абдера, конкретният повод едва ли е толкова интересен. И така, в едно слънчево централнобалканско утро на 376 г.пр.Хр. се вдигнала 30-хилядна (!) трибалска войска, тръгнала на юг, пресякла Балкана, Софийското поле и по течението на Места (т.е. съвсем близо покрай с. Ковачевица) се спуснала към град Абдера. Обсадила го, победила го, поограбила го, както е било прието по ония времена, и си тръгнала обратно на север към Трибалия.

Дотук нормално. Но не щеш ли, както си вървели обратно на север покрай Места славните трибалските войни-победители, натежали от плячката (част от днешното Рогозенско съкровище!) и горди от успешно приключилата мисия, ги настигнали абдерци и унижощили част от обоза им. Това нечувано нахалство вече съвсем разгневило трибалите. Какво мислите сторили те? Ами върнали се обратно и “доразказали играта” на град Абдера: плячкосали го съвсем и го поразрушили – друг път да не напада обоза на победителите без причина… Така де, как може да си позволят осмокласниците да закачат единадесетокласниците?

Сега вече можете да разберете, че когато в края на октомври 2004 игривият вятър на съдбата ме запокити с група колеги за 2-3 дни до Ковачевица, чувствах, че пътувам не само през пространството, но и през вековете назад! След като бях вече ходил в трибалските земи, сега посещавах и земите на сатрите и точно по онези места, където трибалите в ІV в.пр.Хр. пресекли сатровите владения, за да извършат най-странната си авантюра – обсадата и ограбването на град Абдера. Който и до днес си е жив и здрав като селце с името Абдира. И е толкова далеч от Враца и Монтана, от Градешниця, Лиляче, Ботуня...

Следва продължение >>