|
|
|
>>
Продължение
3.
Предпоставки за съществуването на постбиологични цивилизации
Да се
върнем отново към мисълта за еволюция на интелект в течение на
примерно 5 млрд. години – около 50 млн. пъти повече от
стогодишната възраст на нашата технологична цивилизация.
Сблъскването с такъв огромен период от време естествено
поражда мисълта, че едни толкова “стари” извънземни, ако още
съществуват, може да са станали много, много по-различни по
природата си от нас. Колко много – пак не е ясно, но това
означава че те биха могли да бъдат и незабележими с нашите
технически средства. Идеята за възможно съществуване на
постбиологични цивилизации |
 |
налага да
бъдат оценени максималният и минималният срокове на съществуване
на
цивилизацията, както и да бъдат обосновани предпоставки за
изкуствено (умишлено) преминаване към постбиологичен етап. Ще
разгледаме тези въпроси по-надолу.
Според
последните резултати от астрономическите изследвания възрастта на
Вселената е 13,7 млрд. години (±
1 %), а първите звезди са се формирали в протогалактиките около
200 млн. години след Големия взрив (вж. напр.
[9]).
Звездите от първо поколение са се състояли само от водород и хелий
в съотношение около 77:23. Тези звезди са били 300 – 1000 пъти
по-масивни от Слънцето и поради това са еволюирали до генериране
на тежки елементи в ядрените си области твърде бързо – за по-малко
от 1 млн. години. След изчерпване на възможните термоядрени
реакции, тези звезди са колапсирали под действието на тежестта на
външните си слоеве и след това са избухвали като свръхнови звезди,
разпръсквайки в околното пространство вещество, обогатено с тежки
елементи. От това вещество преди около 12,5 млрд. години са се
образували първите звезди от второ поколение – както масивни, така
и малкомасивни, подобни на нашето Слънце. Най-масивните звезди
отново са еволюирали бързо и избухвайки са дообогатявали
космическата среда с тежки елементи, а мнозинството –
най-малкомасивните, с предполагаем живот над 10 млрд. години –
съществуват и днес. Процесът на формиране на звезди от
междузвездна среда в големите галактики, подобни на Млечния път,
продължава и сега, но с по-нисък темп.
 |
Има основания да се смята, че
първите планети от скален тип, подобни на Земята, Марс и
Венера, са се формирали заедно с първите звезди от второ
поколение преди около 12,5 млрд. години (вж. напр.
[10]).
Имайки предвид възрастта на Земята – около 5 млрд.
годиниената, следва да заключим, че първите цивилизации биха
могли да се появят не по-рано от 6,2 млрд. години след Големия
взрив. Тези цивилизации, ако ги има, днес биха били на
огромната възраст (lifetime)
L
»
7,5 млрд. години. Това е една оценка на максималната възраст
на цивилизация в Нашата вселена. Друга такава оценка може да
се получи, ако се предположи, че цивилизацията не променя
съществено средата си на съществуване и не напуска околностите
на звездата си. Тогава, понеже звезда от слънчевия тип
съществува около 10 млрд.години, а цивилизацията “губи” около
5 млрд.
години,
за да се зароди, максималното време на живот на такава
цивилизацията би следвало да бъде около 5 млрд. години.
|
|
С такива или с много по-мощни
телескопи мнозина на Земята влагат усилие в това да установят
има ли наши събратя някъде из космоса - били те представители
на биологични или постбиологични цивилизациии |
Дали обаче
космическите условия позволяват на цивилизациите да доживяват
възрасти L = 5 – 7,5 млрд. години? Незадължително. Въпросът
е от най-трудните, но някои съображения относно възможни
катастрофи са известни. Избухванията на свръхнови звезди и
космическите гама лъчи биха могли да причинят гибелта на
цивилизацията и от тази гледна точка се получава L = 10 –
200 млн. години.
[11]. Сблъскванията с
астероиди и комети също могат да имат фатални последици и тогава
се получава L = 300 хил. – 10 млн. години.
[12].
Може да има и
други ситуации. При движението си около центъра на галактиката
всяка дългоживееща звезда, като Слънцето, преминава през
междузвездни облаци от газ и прах, чиято най-голяма плътност е в
спиралните ръкави на Галактиката. В такива случаи поглъщането на
светлината би могло да бъда толкова силно, че да причини
преохлаждане на планетата и гибелта на цивилизацията. Слънцето е
разположено между два спирални ръкава и на особено благоприятното
разстояние, 25-30 хил. светлинни години, от центъра на
галактиката, където орбиталната скорост почти съвпада със
скоростта на въртене на спиралната структура. Затова преминавания
през гъсти облаци от газ и прах следва да са много редки. Все пак
период от около 200 млн. години между появата и изчезването на
животински и растителни видове на Земята, съвпадащ с периода на
обикалянето на Слънцето около центъра на Галактиката, се проявява.
Специално
внимание заслужава и звездата, която “топли” цивилизацията. Смята
се, че дългопериодични и неголеми по амплитуда намалявания на
светимостта на Слънцето предизвикват ледникови периоди, като при
някои от тях изчезват цели животински и растителни видове (вж.
напр. [13]).
Такива явления също могат да предизвикат гибелта на цивилизацията.
Накрая,
възможно е една агресивна и експанзивна цивилизация като нашата да
се самоунищожи. През ХХ век десетилетия наред песимистите вещаеха
предстояща ядрена война. За съжаление война наистина можеше да
започне във всеки момент, включително и по случайно стечение на
обстоятелства. По същото време оптимистите и идеолозите на SETI,
като Френсиз Дрейк, Карл Сейгън, Йосиф Шкловски и др., твърдяха,
че една технологична цивилизация от земен тип би могла да
съществува дори 10 хил. години. Трябва да се отбележи, че в зряла
възраст Шкловски става краен песимист
[14].
Периодът от време от 10 хил. години, разбира се, няма сериозна
научна основа. Все пак минималната възраст на една технологична
цивилизация – нашата – е известна, тя е L = 100 години. И
така, на трудния въпрос каква може да бъде характерната
продължителност на съществуването на една цивилизация от земен
тип, засега можем да отговорим с възможна грешка от около 1 млн.
пъти – от 100 до 200 млн. години. Тази отчайваща неопределеност,
обаче, не е достатъчна за спиране на проучванията по темата.
Проблемът за
възможното съществуване на постбиологични цивилизации възниква
главно от анализа на еволюцията на нашата цивилизация. Тази
еволюция е технологична, обществена и културна. Въпреки че
разполагаме само с един пример, някои важни факти изпъкват.
Известно е, че човешкия геном не е еволюирал през последните 2
млн. години и се смята, че той не би еволюирал през следващите
милиони години. Обаче известната ни обществена и културна еволюция
е значителна. Преди Дарвин е изглеждало, че развитието на
обществото става на етапи и заедно с това – от хаоса към порядъка
или от простото към сложното. Смята се, че Дарвин първи обосновава
наличието на естествен подбор не само в природата, но и в
общественото развитие, където оцелява и се налага по-рационалното
общество. Нека да се задоволим само с това заключение, понеже
проблемът е много по-сложен и излиза извън темата на тази статия.
Читателят може да намери подробности и цитирана съвременна
литература, напр. у Дик
[1].
Очевидно се
налага да екстраполираме внимателно общественото развитие и да
видим очертават ли се някакви предпоставки за преход към
постбиологична цивилизация. Важно е да се отбележи, че новите
полета на човешката дейност оказват преломно въздействие върху
обществото и културата. Известен пример е, че развитието на
мореплаването е било пусков механизъм за начало на технологичното
общество през ХV век. Друг важен съвременен пример е, че полетите
на хора до Луната наложиха бързото развитие на интегралните
микросхеми и в резултат на това само за около 20 години настъпиха
съществени изменения в съвременното общество – компютрите станаха
евтини и общодостъпни, производствените разходи за огромно
количество стоки намаляха съществено, а жизненият стандарт в
развитите страни се повиши рязко. Освен това беше създадена
глобална Интернет-мрежа – едно техническо, обществено и културно
постижение, непредвидено от фантастите дори в средата на ХХ век.
Стана и нещо много по-важно – комунизмът се оказа съвсем неуместен
и отивайки си остави света без непосредствената заплаха от ядрена
война.
И така,
традиционните изяви на човешкия интелект, които винаги са влияли
силно върху развитието на обществото, са опитите да бъдат разбрани
по-дълбоко строежът и еволюцията на Вселената, структурата на
материята, както и същността на живота и разума. През втората
половина на ХХ век се очертаха ясно нови полета на дейност – генно
инженерство, биотехнологии, нанотехнологии и междупланетни полети.
Като че ли се оформя и нов подход към проблема за изкуствения
интелект, където обаче прагът за самоосъзнаването изглежда
непреодолим. Прочее, имайки предвид изложените до тук съображения,
може да приемем, че развитието на обществото (цивилизацията)
следва един интелектуален принцип, формулиран от Дик
[1],
примерно така: основната движеща сила на общественото развитие е
разширяването на знанията и уменията на интелекта. Следователно
може да се предвиди, че ако в даден момент възникнат възможност и
необходимост от умишлено преустройство на разума на нова,
небиологична, даже нетехнологична, основа, това би станало. Една
важна предпоставка за допускането на такава възможност продължава
да бъде и парадоксът на Ферми.
|
От
горното изложение следва, че във Вселената може да съществуват
цивилизации на възраст до около 7,5 млрд. години, но дори и
200 млн. години съществуване са огромен срок. Така стигаме и
до схващането, че на даден етап от развитието си биологичната
цивилизация (БЦ) би могла да премине изкуствено (умишлено) в
постбиологична цивилизация (ПБЦ). Остава да се дадат някакви
идеи за природата на ПБЦ. Това очевидно е изключително трудно
и на първо място трябва да се питаме какви въпроси следва да
се поставят. Следователно дори една чернова на въпросник по
темата би била принос към изучаването на този крайно
необикновен проблем. |
 |
|
Трудно е да се прецени дали Алф
е представител на биологичен или постбиологичен цивилизационен
тип - поне не и от предпочитананите му храни, между които
биологични обекти като котките, да речем, но и някои напълно
абиогенни продукти |
4.
Инженерни и научни въпросници
Има две
характерни системи от въпроси, които се формулират при изучаването
на два съществено различни типа обекти. Едната е израз на
инженерен подход. Ако разглеждаме една съществуваща машина,
например автомобил, стандартните въпроси са предназначение,
история (произход), устройство и действие. Отговорите на такива
въпроси се смятат за лесни. Другата система въпроси е характерна
за природонаучния подход. Ако изучаваме едно явление или процес,
главните въпроси са как, защо и с каква цел. Могат да се посочат
много примери, при които намирането на отговорите дори само на
първия от тези въпроси е довело до значителен научен прогрес.
Ето такъв
пример – движението на една планета около Слънцето. На първия
въпрос – “как” – днес се отговаря лесно: планетата се движи по
законите на Кеплер. Вторият въпрос – “защо” – е по-труден и
поражда поне три отговора: (а) планетата не пада на Слънцето,
защото се движи по инерция и при равновесие на центробежната и
гравитационната сили; (б) движението е следствие от момента на
въртене на протопланетния пръстен; (в) произходът на момента на
въртене, както и на протопланетния пръстен не са много ясни.
Третият въпрос – “с каква цел съществува и се движи планетата” – е
направо страшен. На него нямаме “научен” отговор. Такива въпроси
се обсъждат в литература с философски или религиозен характер, но
те се задават и от деца в предучилищна възраст. Това всъщност е
част от въпроса за смисъла на раждането и съществуването на
Вселената, на живота, на разума, на цивилизацията. Смята се, че
всеки опит за обоснован отговор на такъв въпрос води по научен път
до идеята за Бога (вж. още
[15]).
Много
поучителна в това отношение е личната кореспонденция на Алберт
Айнщайн и великите физици от неговото поколение, където са
отразени множество опити да проумеят нещо в тази насока (вж. напр.
[16]).
Ето какво пише Айнщайн в известно писмо до приятеля си Морис
Соловин през 1952:
“Вие намирате
за учудващо, че говоря за познаваемостта на света (доколкото имаме
право да говорим за такава) като за чудо или вечна загадка. Какво
пък, ние априори следва да очакваме хаотичен свят, който е
невъзможно да бъде опознат с помощта на мисълта. Можем (или
трябва) да очакваме, че този свят само дотолкова се подчинява на
закони, доколкото ние сме в състояние да го подредим с разума си.
Това обаче би било подредба, подобна на подредбата по азбучен ред
на думите на някакъв език. Напротив, подредбата, която внася
например нютоновата теория на гравитацията, носи съвсем друг
характер. Въпреки че аксиомите на тази теория са създадени от
човек, нейният успех предполага съществена степен на подреденост
на обективния свят, каквато ние априорно нямаме никакви основания
да очакваме. Тъкмо това е “чудото” и колкото по-нататък се
развиват нашите познания, толкова по-вълшебно става то.
Позитивистите и професионалните атеисти виждат тук уязвимото
място, понеже те се чувстват щастливи от съзнанието, че не само са
успели да изгонят Бога от този свят, но и “да лишат света от
чудеса”. Любопитното е, че ние трябва да търпим признаването на
“чудото”, тъй като нямаме други законни пътища да излезем от това
положение. Искам особено да подчертая това, за да не си помислите,
че аз, отслабнал на стари години, съм станал жертва на поповете…”
По-долу ние
ще продължим да бъдем атеисти (невойнстващи!) и ще се опитаме да
си представим какво биха могли да представляват ПБЦ.
Нека да
отбележим още, че разгледаният въпросник за движението на
планетата е само на “първо ниво”. Същите въпроси, но на
“по-дълбоко ниво”, могат да се зададат и за гравитацията,
инерцията и т.н. По-долу ще се задоволим само с набелязване на
въпроси от “първо ниво”, на базата на инженерния въпросник.
Разбира се, повечето от проблемите, с които се сблъскваме тук,
изглеждат като непревземаеми крепости сред голо поле, но историята
на науката свидетелства, че систематизацията и правилното
формулиране на въпросите винаги е предхождало конкретните научни
резултати.
5. Чернова
на въпросник по постбиологични цивилизации
И така,
предназначението на една съществуваща машина се обяснява на
потребителя лесно, той е външен субект, а освен това познава и
други машини или подобни сложни неща. Макар и неочаквано, при ПБЦ
сме в същата ситуация и отговорът на въпроса за предназначението
изглежда очевиден – ПБЦ е предназначена да продължи съществуването
на интелекта при по-благоприятни природни и/или обществени
условия. Трябва обаче да се изтъкне, че проблемът с
предназначението на първообраза на ПБЦ – БЦ, и по-точно с каква
цел тя съществува – е може би “най-страшният”. Още повече, че в
този случай субектът – ние – сме част от това, което трябва да
разберем. Нещо повече, както вече видяхме, ние не разбираме дори
същността на предпоставките на БЦ – биологичния живот и разум. Все
пак някои подробности на БЦ, които се обхващат от по-простите
въпроси, като че ли разбираме – как (при какви закономерности) и
защо (поради какви движещи сили) съществува и се развива нашата БЦ
(вж. по-горе).
По отношение
на произхода на ПБЦ като че ли също нямаме проблем –
предшественикът е БЦ. Остава да се систематизират въпросите,
свързани с преходния период – кога и защо се налага той, кой и как
го провежда, колко дълго трае и т.н.
Следват
тежките въпроси. Вместо за устройството на машината, следва да се
пита за физическата основа и взаимната връзка между компонентите
на ПБЦ, обмяна на вещества и/или енергия с околната среда,
раждане, смърт (или безсмъртие) на индивиди и колективи, източник
на интелектуална енергия, морал и т.н. Последните два въпроса са
необикновено трудни и при БЦ. Произходът и природата на източника
на интелектуална енергия, която движи градивните усилия на всеки
човек, е напълно непонятен и само се предполага, че смъртта на
индивида съвпада с пълното изчерпване на този източник. Специален
интерес представлява и същността на понятията за добро и зло,
които очевидно съществуват и участват в определянето на
поведението на всеки човек от най-ранна възраст, а основата им е
съвсем неясна.
По-нататък
вместо за действие на машината, следва да се пита за особености на
съществуването на ПБЦ и възможните им забележими прояви. Особено
важно би било да се набележат прояви на ПБЦ, които биха били
наблюдаеми със съвременни средства, вкл. неастрономически и
нетехнически. Накрая би трябвало да се пита за евентуалната
еволюция на ПБЦ, както и за евентуално множество от преходи към
нови носители на интелекта.
6.
Заключение
В тази
статия, посветена на необикновения и малко популярен проблем за
ПБЦ, са изтъкнати няколко неща: (1) При подхода към проблемите на
ПБЦ не бива да се забравят възможните огромни времеви мащаби на
явленията. (2) При цитиране на принципа на Ферми като довод за
едно или друго твърдение трябва да се има предвид, че
допусканията, на които се основава той, търпят критика. (3)
Въпреки че основата на живота и разума не са ни ясни, и че
парадоксът на Ферми е вероятно най-голямото предизвикателство към
човешкия разум, идеята за съществуване на ПБЦ има съвсем реални
предпоставки. Сред тях са очевидното влияние на развитието на
знанията и уменията на интелекта върху нивото на цивилизацията,
развитието на нови високи технологии и създаването на условия за
нов подход към проблема за изкуствения интелект. (4) Проблемът
какво още и как да търсят програмите SETI продължава да е актуален
и един обоснован въпросник относно предполагаемата същност на ПБЦ
би бил крайно полезен. (5) Отбелязаното отсъствие на адекватна
методология за изучаването на необикновените природни и човешки
феномени, което е страничен въпрос в тази статия, изглежда за
автора не по-малко научно предизвикателство от самите феномени.
Накрая следва
да се отбележи, че проблемът за евентуалното съществуване на ПБЦ,
обсъждан в тази статия, който очевидно изглежда повече предмет на
фантастиката, е свързан с множество съвременни научни направления
– от изследването на генома до тъмната енергия във Вселената.
Изобщо казано, знанията изглеждат като архипелаг в Океана на
незнанието и може би не само границите между знанието и незнанието
– крайбрежията на архипелага – но и самият Океан на незнанието,
като цяло, заслужава специално внимание. Как да стане това? Не е
ясно, но е сигурно, че простото подминаване на най-трудните
проблеми и тяхното неспоменаване дори в университетски учебници,
не е добра стратегия.
Все пак
авторът смята, че представянето на проблема за ПБЦ като опит за
поглед към един от хоризонтите на Океана на незнанието, направено
тук бегло, е поучително и може да породи у читателя нови ценни
идеи.
Благодарности.
Авторът изказва голямата си признателност
на колегите Валери Голев и Иван Паров,
които изказаха ценни препоръки по ръкописа на статията.
--------------------------
* Институт по Астрономия
– БАН.
Литература
[1]
S.
J. Dick,
2003, Intern.
J.
of
Astrobiology,
2(1), 65-74; Ц. Б. Георгиев, 2001,
Астр.
Календар на ИА при БАН, 118-122, и
цит.
лит.
[2] “Проблемът SETI”, София,
Наука и Изкуство, 1979.
[3]
Astrophysics
and Space
Science,
v. 252/1, 252/2, 1997;
Sky
& Telescope,
v. 96/6, 1998; v.
98/1, 1999.
[4]
За Ферми вж. напр. Ф.
Уилчек, Светът на физиката, 1/2003, 21-37.
[5]
C.
Sagan, 1963,
Planet Sp.
Sci.
11, 465.
[6]
Д. Хилберт, П.
Бернайс, Основания математики,
Москва, Наука, 1982 г.
[7]
S. Webb,
If the Universe is Teeming
with Aliens… Where is Everybody?:
Fifty solutions
of the Fermi paradox…
Copernicus Books and Praxis, New York, 2002.
[8]
В. Липунов, 1988
г.,
Астрономический журнал,
65, 433.
[9]
C.
Seife, 2003,
Science, 299, 291-293.
[10]
R. B.
Larson, V.
Bromm, 2001,
Science, 285, 64-71.
[11]
J.
Scalo, J.
C. Wheeker,
2002, Astrophys.
J., 566, 723-787.
[12]
C.
R. Chapman,
D. Morrison,
1994, Nature, 367, 33-34;
L. Becker,
2002, Sci.
Am.,
286, 76-83.
[13]
Вл. Дерменджиев, 1997, Спокойното и
активно Слънце, Академ. изд.,
София; Б. Комитов, 2001,
Циклите на Слънцето, климата
и цивилизацията, Алфамаркет, Ст.
Загора.
[14]
Й.
Шкловский, Проблемы современной астрофизики, Москва, Наука,
1982.
[15]
V. Lipunov,
1997, Astrophys.
Sp. Sci.,
252, 73.
[16]
Я. Френкел, в
Эйнштейновский сборник,
1974, с. 385.
|
