|
|
|
Увод
Възможността за съществуване на постбиологични цивилизации,
при които еволюиралият разум е преживял епохата на плътта и
кръвта и е преминал към изкуствен интелект на друга,
неизвестна основа, е споменавана в литературата, но не е много
популярна (вж. напр. [1]). Това е така не само защото
неизвестната природа на предполагаемия извънземен интелект
означава липса на конкретен предмет за дискусия, но и понеже
хората не са свикнали да мислят в космическите мащаби на
времето.
Повечето
образовани хора са заети главно с оцеляването си в рамките на
своя живот, но знаят че възходът и упадъкът на земните
цивилизации трае хилядолетия, че културната еволюция на хората
води началото си отпреди |
 |
десетки
хилядолетия, че човешките същества съществуват от няколко милиона
години, че животът на Земята е на възраст около 3,8 млрд. години,
а самата Земя – на около 4,5 млрд. години. Известно е още, че
според резултатите от съвременните астрономически изследвания
възрастта на Вселената е около 13,7 млрд. години, а също и това,
че огромното мнозинство от астрономите изучават педантично и
професионално конкретни физически процеси и явления във Вселената,
но никъде не виждат прояви на извънземен интелект. Може само да се
добави, че сред мислителите в голям мащаб най-настойчиви и
най-интересни си остават фантастите.
Една малка
част от учените, които се опитват да мислят за биологични явления
в астрономически мащаби от време, са радетелите за търсене на
извънземен интелект (Search for Extra-Terrestrial Intelligence,
SETI). Но базирайки се на познатата им земна история и
еволюция, те обикновено смятат, че природата и психиката на
извънземните са като нашите, а само техологичността им е много
по-висока. Затова пропонентите на SETI резонно се опитват да
намерят прояви на извънземен интелект с най-съвременни технически
средства. През последните десетилетия тези напълно сериозни
търсения, главно радио-астрономически, се разшириха и задълбочиха
съществено.
Еволюция 1
Според тази версия еволюцията има
два различни резултата - мъж и жена
От няколко
години насам се провежда и разширява търсенето на необикновени
сигнали сред ординарните записи на астрономически наблюдения,
направени с 300-метровия радио-телескоп в Пуерто Рико. Това става
чрез софтуер, който се предлага безплатно по Интернет и може да
работи в режим на скрийн-сейвър на всеки достатъчно мощен
персонален компютър, когато тай е включен, но не се използва. През
2004 броят на работещите по тази програма персонални компютри в
света е вече над 4 млн., но необикновени сигнали, които да
предизвикат нови, специално поставени прецизни радио-наблюдения не
са открити.
Еволюция 2 - А и Б
А. Мъжът
Б. Жената
Това е сексистка версия от позицията
на вулгарния мачизъм
И така, ако
се приеме, че живот и разум съществуват и еволюират извън
Слънчевата система, огромните възможни времеви мащаби на
еволюцията – милиарди години – изпъкват фрапиращо. Но, както знаем
от Артър Кларк, в космическите мащаби на времето нашият ограничен
опит и интуиция водят до бързо изчерпване на въображението. Все
пак, въпросът за възможното съществуване на извънземен интелект в
космически мащаби от време, включително и на небиологична основа,
е твърде интересен и е сред най-честите, които се задават към
астронома. Авторът смята, че е несериозно такъв въпрос да бъде
отхвърлян или пък да му се отговаря уклончиво и в тази статия е
направил опит да систематизира основните съображения относно
същността на проблема. Повече информация може да се намери напр. в
книгата “Проблемът SETI” [2], в списанията Astrophysics
and Space Science, Sky & Telescope [3] и най-вече в
новото специализирано списание International Journal
of Astrobiology
(ключова дума за Интернет – “astrobiology”).
Еволюция 3
Истината по въпроса
Парадоксът
на Ферми и неговите несигурни предпоставки
Резултатите
от десетилетното търсене на прояви на извънземен разум с
радио-астрономически средства всъщност усилват парадокса, носещ
името на забележителния американски физик Енрико Ферми
[4].
Той е дискутиран от големите физици на ХХ век, около1950, преди
епохата на радио-астрономическите наблюдения, но за съжаление това
не е документирано (вж. напр.
[5]).
Парадоксът на Ферми гласи, че основателното, според учените,
очакване във Вселената да има много цивилизации е съвсем
несъвместимо с пълното отсъствие на признаци за тяхното
съществуване. Фактически великото мълчание на Вселената изпъква
като едно от най-интересните и важни “чудеса”, на което трябва да
се обърне много сериозно внимание (вж. още цит. по-горе лит.).
Обаче предпоставките на парадокса на Ферми се нуждаят от сериозен
коментар.
Първо,
очакването, че има много космически цивилизации подобни на нашата,
се базира на убеждението, че биологическата форма на живот и разум
е универсална и се поражда по естествен начин, стига да са налице
необходимите условия. Обаче живата материя се отличава коренно от
неживата по своята антиентропийна същност, т.е. по генетично
заложената способност за повишаване на организираността на средата
си и за еволюиране към по-сложни форми, а изследванията досега не
дават намеци за възможно зараждане на жива от нежива материя.
Същото се отнася и за възможните пътища за зараждане (или поява?)
на човешкия разум. Има и нещо вероятно много по-важно – същността
на разума. Разбирането на механизма на самосъзнаване на личността,
което се смята за главната проява на разума, означава разумът да
се “самопроумее”, а това изглежда по принцип невъзможно. Проблемът
е много сериозен и е тясно свързан със следствията от теоремите на
Гьодел за непълнотата
[6].
Следователно, имайки само един пример за живот и интелект, чиито
същности обаче не разбираме, ние можем само да вярваме, че животът
и интелектът са универсални явления във Вселената.
Второ, в
парадокса на Ферми се подразбира съществуване на извънземен разум
с природа и психология подобни на нашите. Подразбира се и че този
разум е склонен към технологична експанзия – поне до колонизиране
на Галактиката, дори само чрез роботи. Тогава може да се
пресметне, че след намиране на способ за преодоляване на
междузвездните разстояния, дори със скорост доста по-малка от
скоростта на светлината, за такава колонизация биха били
достатъчни под 10 млн. г., т.е. по-малко от една хилядна от
възрастта на Вселената. Обаче има нещо много по-фрапиращо –
резултатът от допускането, че цивилизацията може да се развива с
постоянен експоненциален темп на енергопотребление в течение на
космически интервал от време. Да приемем, че този темп е 10 пъти
на 1000 години, т.е. много по-нисък от сегашния. Тогава за период
от 1 млн. години натрупаният ръст следва да бъде 10 на степен 1
000 000/1000, т.е. 101000 пъти. С такива
примери се достига до абсолютно най-големите числа, които се
получават като решение на “задача с думи”. За сравнение може да се
посочи, че броят на атомите във Вселената е “само” около 1082,
с възможна грешка в рамките на
±
100 пъти. Изобщо, може да се пресметне, че при постоянен
експоненциалния темп на развитие една цивилизация следва да
посегне към енергията на цялата Вселена за време от порядъка на
милиони години. Нека все пак да не повярваме, че това може да
стане, но по принцип, имайки само един пример на цивилизация, на
въпроса дали склонността към агресивност и колонизиране на всичко
достъпно е универсално качество на цивилизациите отговаряме
положително само чрез вяра.
Трето,
твърдението в парадокса на Ферми, че няма наблюдаеми признаци за
съществуване на космически цивилизации, също подлежи на критика.
Очевидно се имат предвид само прояви на технологична дейност,
подобна на човешката и достъпна за наблюдение със съвременни
технически средства. Възможно е обаче такива признаци и дори
сигнали да съществуват, но ние да не ги “забелязваме”, или
официално да се смята, че тяхното съществуване не е доказано.
Множество странни явления, например неидентифицирани летящи
обекти, прояви на екстрасенство, телепатия и др. си остават с
неизвестна природа. Простото отричане на съществуването на тези
явления е несериозно, а при тях изпъква и един методологичен
проблем. След Галилей науката традиционно борави с явления, които
са измерими, повторяеми, а след изучаването им – и предсказуеми.
За изброените необикновени явления дори резултати от тяхна
статистика изглеждат съмнителни и очевидно трябва да се прилага
някакъв друг подход на изучаване. А критиката към третата
предпоставка на парадокса на Ферми е проста – не знаем какво друго
освен радиосигнали би следвало да наблюдаваме и всъщност само
вярваме, че няма никакви наблюдаеми признаци на извънземен разум.
И така,
парадоксът на Ферми лежи на три доста нестабилни предпоставки –
универсалностите на пораждането на живот и разум от неживата
природа, на склонността на разума към експанзия и на
разбираемостта от наша страна на прояви на разума в космически
мащаби. В тези три предпоставки, както се оказва, ние просто
вярваме. Обаче подчертаният тук скептицизъм и използването на
понятието “вяра”, изтъкват още повече сериозността на парадокса на
Ферми – едно от най-големите предизвикателства към човешката
мисъл. Освен това той директно лансира мисълта, че щом наблюдаеми
признаци на цивилизации няма, значи извънземни цивилизации просто
не съществуват. Сам по себе си този извод може да се разглежда
като важно указание за единственост и уникалност на нашата
цивилизация и дори за спиране на финансирането на програмите SETI.
Това, за щастие, не става. Явно вярата, че нашата цивилизация не
би могла да е уникално явление във Вселената, е по-силна от
изтъкнатите по-горе, пак почиващи на вяра аргументи.
Предлагани са
множество решения на парадокса на Ферми
[7].
Едно такова, което се обсъжда по-долу, е, че ние живеем в
постбиологична Вселена, в която има низши форми на живот и разум
(например – на Земята), но има и висши такива, при които разумът е
надживял природата и психологията на биологическата си основа и е
преминал в други, непознати засега форми на съществуване.
Приемането на такава идея би могло да стимулира нови изследвания и
в частност да насочи някои програми SETI към търсене на живот и
разум от съвършено друго, макар и засега неясно естество.
Възможностите за контакти между космически цивилизации в рамките
на Нашата галактика са разгледани сериозно от московския астроном
В. Липунов [8]
и възпроизведени в цитираната
публикация
[1]
на автора.
Благодарности.
Авторът изказва голямата си признателност
на колегите Валери Голев и Иван Паров,
които изказаха ценни препоръки по ръкописа на статията.
Следва продължение
>>
--------------------------
* Институт по Астрономия
– БАН.
Литература
[1]
S.
J. Dick,
2003, Intern.
J.
of
Astrobiology,
2(1), 65-74; Ц. Б. Георгиев, 2001,
Астр.
Календар на ИА при БАН, 118-122, и
цит.
лит.
[2] “Проблемът SETI”, София,
Наука и Изкуство, 1979.
[3]
Astrophysics
and Space
Science,
v. 252/1, 252/2, 1997;
Sky
& Telescope,
v. 96/6, 1998; v.
98/1, 1999.
[4]
За Ферми вж. напр. Ф.
Уилчек, Светът на физиката, 1/2003, 21-37.
[5]
C.
Sagan, 1963,
Planet Sp.
Sci.
11, 465.
[6]
Д. Хилберт, П.
Бернайс, Основания математики,
Москва, Наука, 1982 г.
[7]
S. Webb,
If the Universe is Teeming
with Aliens… Where is Everybody?:
Fifty solutions
of the Fermi paradox…
Copernicus Books and Praxis, New York, 2002.
[8]
В. Липунов, 1988
г.,
Астрономический журнал,
65, 433.
[9]
C.
Seife, 2003,
Science, 299, 291-293.
[10]
R. B.
Larson, V.
Bromm, 2001,
Science, 285, 64-71.
[11]
J.
Scalo, J.
C. Wheeker,
2002, Astrophys.
J., 566, 723-787.
[12]
C.
R. Chapman,
D. Morrison,
1994, Nature, 367, 33-34;
L. Becker,
2002, Sci.
Am.,
286, 76-83.
[13]
Вл. Дерменджиев, 1997, Спокойното и
активно Слънце, Академ. изд.,
София; Б. Комитов, 2001,
Циклите на Слънцето, климата
и цивилизацията, Алфамаркет, Ст.
Загора.
[14]
Й.
Шкловский, Проблемы современной астрофизики, Москва, Наука,
1982.
[15]
V. Lipunov,
1997, Astrophys.
Sp. Sci.,
252, 73.
[16]
Я. Френкел, в
Эйнштейновский сборник,
1974, с. 385.
|
