|
|
Индиана Джоунс
BG
кръстосваше Сакар и Странджа през
2003 почти самотен. Пътеписите му от онова време като че ли в
повечето случаи изразяваха най-вече мрачни впечатления от
запуснати археологически паметници. През 2004 се оказа вече
предводител на експедиции, които обхождат някогашните тракийски
царства с въодушевление и дори с чувство за хумор. Резултатите от
тях могат да бъдат прочетени в еклектичните
паралелни репортажи,
писани хаотично от тоз-оня.
При последната
от тях – в Царството на сатрите – експедиционерите се срещнаха с
големия български поет Борис Христов в Лещен – обиталището на
неговия отказ от публичното слово през последните години...
И така, да
продължим паралелните репортажи от поредното тракийско царство, за
чието съществуване подозира само Индиана Джоунс
BG
плюс няколко тесни специалисти по
антична история и археология. Той още не се е присъединил съм
списването им по най-малко една крайно
|
Борис Христов в двора на къщата
си |
уважителна
причина. Леля му
Златка от Хлябово прати
миналия четвъртък депеша, че е открила четири долмена нейде из
Сакар. Сърце Индианово мигом затрепка и той заряза всичко, за да
отпраши тутакси към новите си каменни другарчета още на следващата
сутрин. А пък като отиде там установи, че един от долмените е бил
поразен смъртоносно с взрив от иманяри или просто от обикновени
мародери. И се завърна
дълбоко покъртен в понеделник.
Поредните
паралелни репортажи, естествено, тръгнаха по същия начин, както и
предишните - хаотично и без всякакъв предварителен замисъл.
Подкара ги Белчо Дончев,
този път - от самото начало на историята, както препоръчва здравия
разум. Бързам да внеса нужната доза безредие, като продължавам
историята някъде от втората й половина.
Та
като бяхме при
сатрите по-миналата събота и неделя, по едно време запряхме в
Лещен. Там от години пребивава големият български поет Борис
Христов. Поезия не пише отдавна – каквото е имал да напише досега,
май го бил написал, разправят. Ние, неговите читатели, приятели и
почитатели мислим, че едва ли ще да е така, а какво мисли той по
въпроса е трудно да се научи.
|
|
Смълчал се е и каракачанецът Димчо
Къщата на поета |
Снимки: Авторът
Двамата с
Индиана Джоунс
BG
се вторачиха в един албум с
изключителни произведения на каменарско-биологическото, да го
наречем, изкуство. Името на изумителния автор е Анди Голсуърти.
Този британец твори с камъне и дърве, така да се каже, като
допуска участието на прибоя и речните потоци в довършителните
работи. Такива произведения на изкуството не се описват. Те могат
да бъдат само видени и изживени.
|
|
Каменна кула 01 (вляво) и
Острие (вдясно) от Анди Голсуърти |
Жанрът е добре
представен например в галерията, която стопанисва Борис Христов
със съпругата си. Надали са избрали случайно мястото, където да я
устроят. Наколо половината планина е в градежи, останали от
времето преди, по време и след сатрите – просто човек не може да
придобие представа колко хилядолетия са нужни, за да се издигнат
толкова каменни зидове. При това – повечето са само останки от
величието на някой древен дувар, къща, вила или просто укрепително
съоръжение на път.
По онези места
плотът на масата е от камък. Коритото на чешмата – от дървесен
ствол, издълбан подобно полинезийска пирога, но с цилиндрична
форма.
Там хората
спят на чардака в края на октомври и дишат невероятната смес от
въздуха, изкатерил се от Беломорието по долината на Места, с онзи,
който току що е слязъл по Южния склон на Планината.
„За спомен от
южния склон!” – ми надписа Поетът книгата с публикуваните си до
днес стихове.
А на раздяла
само отрони: „Говоря мълчейки...” |