|
|
>>Продължение
от 23 септември 2004
- 2 -
“- Казвам се Веди”
Аз
пак преразказвам:
Той се казва Веди. Не че Истината е нещо фатално за него,
но лъжата го дразни. Все пак има малко опит, не е първата буква в
Аз-Буки-то. Би искал да е малко по-назад, или
по-напред, но Животът го е поставил точно тук. Животът е
единственото нещо, срещу което живият човек не може да рита.
Глупаво е да искаш да си се родил по-рано, не по-малко глупаво е
да искаш да си се родил по-късно. Желязната истина е , че всеки се
ражда навреме. Няма избор, няма база за сравнение. Четете
Труд !
Веди
също чете Труд. Вече близо петнадесет години той
чете само Истината Тошо, Тошев и Никоя друга. Следователно
Веди знае със смазваща сигурност, че всичко е в ръцете на
други сили, че всички, които управляват неговото ежедневие, са
маскари и мошеници. Веди не вярва на никого, не гласува за
никого, Веди с ужасяваща точност знае, че от него нищо не
зависи. Веди се чувства нищожество, умира от страх, няма
собствено мнение. Веди така и не разбира - дали да се
чувства щастлив, че е живял по времето на СДС и Иван Костов,
когато все пак Нещо се случи, дали да се гръмне, че
се е случил по времето на Истината - Тошо, Тошев и Никоя друга,
или да му е през оная работа.
Но на Веди отчайващо му се иска да вярвя, че все пак нещо в
собствения му шибан живот зависи от него.
Веди
е наивник и Тошо го знае.
В това е силата на Тошо!
Колко хубаво би било, ако Веди знаеше, че между Истината
Тошо, Тошев и Каквото и да е там друго от една страна, и
България от друга страна, няма нищо общо.
Но рано или късно Веди ще разбере, че между него - Веди,
и България, няма разлика.
В това е силата на Веди!
- 3 -
“-Аз се казвам Глаголи…..
- - - - - -
Много ми дойде. Глаголи да се оправя сам.....
- 4 -
Казвам се Аз.
Макар и първа в Аз-Буки-то, не съм дошла нито случайно,
нито отникъде на този свят. Това важи и за всички останали
буквички. Поколения мъдри и учени хора са създавали прадедите ни,
дедите ни, родителите ни. Мислели са, че чрез нас ще съумеят по
някакъв естествен начин да предадат знанията и уменията си на
идващите след тях. Но въпреки всички усилия, въпреки че всичко
изглеждало правилно, в края на краищата се получавало или някакъв
нищо не значещ звук, или беззвучна тишина. Защото всеки работел в
самота и създавал някаква си своя буква.
Тогава един Добър Мъдрец прозрял пътя. Събрал всички букви, и те
се превърнали в Писменост. Писмеността дала възможност на хората
да създават култура, наука, знания, информация, приятелство,
история, настояще и бъдеще. Но това е само светлата страна на
Писмеността…
Срещу всеки Добър Мъдрец в Живота винаги стои и един Злодей. В
мига, в който нашият Злодей зърнал Аз-Буки-то, в главата му
притъмняло от убийствената мощ, която струи от тъмната страна на
Писмеността. С нейна помощ ставало възможно да се унищожават хора,
нации, култури, да се променя История, да се профанизира наука, да
се измисля информация, да се открадне настоящето и бъдещето на
цели поколения, да се създават врагове, и да се властва, да се
властва, да се властва... с цената само на едната Истина!
От както съществуваме, нас - всички буквички от всички Аз-Буки,
са ни ползвали както Мъдреците, така и над нас са властвали
Злодеите. Когато превес са взимали Мъдреците, Злодеите са се
свивали някъде и със злобно ръмжене са чакали да дойде техният
час. Случвало се е, макар и много рядко. Много по-често ние сме
служили за създаване на измислени, понякога ужасяващи, понякога
просто скучни или откровено просташки светове.
Ние, буквичките, може да не знаем нищо нито за Истината, нито за
Лъжата. За Живота може да знаем само това, което той скъпернически
ни е научил. Ние може да не разбираме - как така се вярва в една
лъжа и се лъже в една истина. Но това, мили мои буквички, го
разбира Тошо, Тошев и Никой друг. Днес вие сте изцяло в
негова власт. И не е ваша работа да му вярвате или да го обичате!
Ваша работа е да му помагате щото всички хора, които го четат, да
намразят онези, които Тошо Тошев и стоящият над него Злодей им
внушава да мразят! Защото в тази измислена Държавица трябва да има
само една измислена истина, в която всички измислени хора трябва
да вярват и тя трябва да е – Истината Тошо, Тошев и Никоя
друга!!!
Аз, буквичката Аз, не вярвам в тази истина! Първо, защото
не съм човек, и второ, защото имам собствено достойнсво. То е
заложено в името ми – Аз!
По тази причина, съзнавайки извършеното от мен престъпление срещу
Аз-Бучния Закон, моля да бъда изключена от Аз-Бука-та
и да бъда заменена с единствената достойна за това нова главна
буква-Тош ! А Аз-Бука-та
от днес да се нарича вече Тош-Бука…”
- - - - - -
Разбираш ли парадокса, любезни читателю? Буквичките, дето са
буквички, и те се замислат, а ние, уж разумните хора....Какво
става в това време с нас, хората, любезни.....
Ето какво става...
Следва
продължение >>
|
