|
|
>>Продължение
от 18 септември 2004
ГЛАВА
ТРЕТА – ЗАД БУКВИЧКИТЕ
- 1 -
“- Казвам се
Буки..."
Аз
преразказвам:
|
Той се
казва Буки. На Буки му е конфортно. Интересува
се от истината. С истината винаги се живее леко. Тя е една за
Буки и се нарича: Тошо, Тошев и Никоя друга.
На Буки му е жал за Тошо. Защото Тошо си няма своя
истина. Тошо си има само своята лъжа: Жан, Иван и
Другите. Лъжата винаги е множествена. Трудно е да я
обхванеш, а още по-трудно е да я превърнеш в истина. Но Тошо
знае!... Не, Тошо може!!...
Не,
не...
Тошо
трябва!!! |
 |
|
Тошо Тошев |
Тошо никога
не е бил никой. Още съвсем мъничък той вече е бил Кадър.
Не е
необходимо Кадърът да е кадърен.
Кадърът
трябва да е Кáдърен .
Защото Кадри
решают всë!
На Тошо
много отдавна са му казали коя е неговата лъжа. Той е израснал с
нея. Той е ял и пил с нея. Той е спал с нея. Тя го храни и облича.
Затова Тошо разбира от лъжи. Тошо знае какво да прави с лъжата.
Тошо не знае какво да прави с Истината. Когато Тошо срещне Истина,
тутакси я превръща в лъжа. И се успокоява. Истината е непозната на
Тошо. Истината го изнервя. Единствената истина, която може да
понесе е - че е Тошо Тошев. Тази истина иска да му подари Буки.
Колкото и да е лъжлива!
Буки
обича Тошо и неговата лъжа Жан, Иван и Другите. Как
нежно и с любов пише той там за Мама Роза – Винената царица, която
пустосвайки “...неправдите в синьо и калпавата мъжественост
на Фил
Димитров...”,
го дарява
(Тошо
разбира се, не Фил)
с
“... каса “Джони Уокър”, няколко каси вино - бяло и червено –
и купчина чанти. Сакчета - хубави, лъскави, с ципчета...”.
Тошо не пише, че това става по времето, когато плебсът палеше
огньове вечер пред гастронома на ЦУМ, за да доживее до тристата
грама кремвирши и кофичката кисело мляко на другата сутрин. Тошо
не пише, че по това време откраднаха спестяванията на Аз,
Буки, Веди, Глаголи и цялата останала кирилица.
 |
И на
методиевицата също.
Тошо не
пише, че част от тези откраднати от българската Аз-Бука
спестявания са вътре в кашоните с уиски, вино и купчината
чанти
(...лъскави,
с ципчета...),
поднесени му като дар. Защото това е Истина, а за Истината и
Тошо вече се разбрахме. Но за сметка на това пък как жестоко,
окончателно и изключително интелигентно смачква той Фил(?)
Димитров, сравнявайки го с прочетете сами:
“...Независимо от текста на дипломатическата табела върху
|
|
Глаголически писмена |
витрината му експонатът Фил си се сплескваше като безсмислен
фалос, останал без кръв, лишен и от партийни батерии...”
Съвършено!!!
Страхотно!!! Суперхард!!! Суперсофт!!!Евалла Тошо,
аферим Тошев, ашколсун Никоя друга!!!
Машалла!!! Евалла на холдинга, евалла на баща ти, дето се пее по
кръчмите. Когато на някой не му стиска да си мери акъла с някого,
си мери пишката! Фалосът, с извинение (Индиана Джоунс би се
изразил доста по-евфеминистично: менхирът – бел. ред.)
Защо всички
обичат Тошо? Защо Буки приема неговата лъжа като своя и
единствена истина? Защо, бе джанъм?
Защото
Тошо всъщност никога не лъже!
Той просто създава един друг, паралелен, измислен в подземията
свят, в който лъжата става истина, свят, в който Буки може
да чете мръсотии за министри, простотии за президенти, дитирамби
за дегенерати, презентации на престъпници, да научава прелюбопитни
подробности за разчленяването на членове и за съвокупностите от
съвокуплявания. Свят, в който единственият авторитет –
Тошо-Тошовата лъжа, се превръща в градивна и движещата истина на
измисленото общество, измислената справедливост и измислената
демокрация. Свят, в който омразата, простотията, завистта,
насилието, безочието, безсрамието, безнаказаността, егоцентризмът,
демагогията, измамата, бездуховността са тухлички от Храма
на Истината Тошо, Тошев и Никоя другата!
Свят, в
който да бъдеш искрен е непознато, да бъдеш честен е смешно, да
бъдеш интелигентен е ненужно, да бъдеш достоен е глупаво, да бъдеш
патриот е престъпно, да имаш мнение е недопустимо, да имаш
приятели е лукс, а да мислиш е опасно.
Свят, който
наивно си мислехме, че сме разрушили окончателно и безвъзвратно,
но който все по-осезаемо затяга примката си около шиите ни, става
все по нахален и грачещ със своя Слави, все
по-жесток и безжалостен със своята мафия, все по противен и
отблъскващ със своята чалга, все по-жалък и бутафорен със своите
царе и министри , все по-силен с кукловодите си Тошо, Тошев
и Някоя Стогодишна, свят все по-удобен и приятен за
Кадрите и все по-неразбираем и чужд за кадърните, както вече беше
казано.
И тук въобще
не става дума за емоции...
Въобще не
става дума за емоции. Тошо, Тошев и Някакви други просто
си изпълняват възложената задача. Задачата им естествено е
изключително секретна, преди изпълнение да се изгори, глътне
и/или удави в логореята на Андрей Райчев, а тя е следната: На
власт може да дойде Симеон, на власт може да дойде Самуил, на
власт може да дойде Василий Българоубиец и ако се наложи дори
Жорж, но Буки никога не трябва да спира да вярва, че лъжата
на Тошо - Жан, Иван, и Другите е неговата, на
Буки, единствена и свята Истина – Истината Тошо,
Тошев и Никоя друга !!!
Следва
продължение >>
|
