|
>>Началото
на финала от 13 септември 2004
В един момент-
(звучи
банално)
замислих се…
Разбрах,
че всичко е нормално...
Полудях...
ПРЕДИ ТРЪГВАНЕ
Любезни
читателю,
Тръгваме
на
една
национална
по своята форма
и социалистическа по
чуждото си съдържание разходка из
достъпната нам част от
удивителната менажерия,
наречена съвремена
България.
Половината прелест на
бъдещата ни симбиоза е в това,
че ти,
без да ме познаваш,
ще погледнеш на хора,
явления
и фантазии през моите
очи.
Моята половина от удоволствието
е
да те преведа през хора,
явления и фантазии,
които определят твоя
реален живот.
Съпътстваща и трогателна в
своята невинна наивност
е
третата и преобладаваща част от удоволствието -
фактът,
че
отделно взети и ти, и аз, като
че ли нямаме представа за
хората, явленията и
фантазиите, които ще се опитваме да си обясняваме един на друг,
което е само едната страна на монетата. Кучето е заровено от
другата й страна, където на същите хора, явления и фантазии въобще
не им пука, че някой иска да си ги обяснява.
На нас обаче ни
пука!
Да си обясняват
хората,
явленията и фантазиите
от живота е
достъпно само на онези,
за
които животът е
приключение на Разума,
а не на банковата сметка,
а още по-добре
–
на оная им работа.
Ако мисълта е
еманацията на човешката дейност, а размишлението е пътечката,
водеща към нея, то Разумът е единственият, който може да ни
преведе по пътечката.
С други
думи, ние с теб сме хората, които от трите злини – разума,
банковата сметка или оная си работа, сме избрали с извинение
най–малката, сиреч - Разума!
ЕКСПЕРИМЕНТЪТ - ПРЕДГОВОР
Експериментът, според както ни го внушава науката, е възможност за
всяка недостатъчно, или изобщо недоказана презумпция да се
превърне в резултат, с който оттук нататък трябва да се
съобразяваме. С него се цели потвърждаване или отричане на
качества
и явления, като се поема риск за среща с абсолютно неочаквани
такива.
Самите експерименти биват реално възможни, реално
невъзможни и нереално възможни.
За
провеждането на експеримент са необходими три условия:
eкспериментатор,
работен материал и предварително поставена цел. Целта е
задължителна. Не е задължително експериментаторът да е
компетентен, материалът да е подходящ и водата да завира точно
при сто градуса. Ако предварително поставената цел е да
докажем, че завира при 90, ще го докажем, дори ако това я
прави еднаква с правия ъгъл, за който знаем, че консумира също
толкова градуси. Както и не е кой знае какъв проблем и сàмият
прав ъгъл да се понаведе до към 42 градуса, с което
практически отпада разликата между него и гроздовата ракия.
Оттук въпрос на красноречие и партийна принадлежност е да се
установи, че през кипящата вода, правия ъгъл и гроздовата
ракия като червена нишка преминава я Гринуичкият меридиан, я
Екваторът, я и двата такива. |
|
Кралската обсерватория в Гринуич |
За тях пък
се знае, че поотделно, заедно и перпендикулярно взети са винаги в
нулево, което ще рече индиферентно отношение към всички градуси
отляво и отдясно, отгоре и отдолу.
Българското
значение на думата индиферентен е непукист. На земното кълбо има
само две абсолютно непукистки точки. Едната е там, където
Гринуичкият меридиан пресича Екватора, а другата – на точно
обратното място, където Екви пресича Гринви. Но за нас е от
значение само едната от тях, тъй като застанали на нея, ние не
можем да установим какъвто и да е физически контакт с другата.
И ако точно в
тази една от двете въпросни точки застане Експериментатор, то той
ще е единственият, който ще има всичките условия и основания да
заяви, че: “Всичко освен мен самия е относително, а Аз съм
градусът на всички неща!“ И този закон ще се разпростира с
пълна сила върху цялото половин земно кълбо, барабар с прилежащите
му хора, животни и предмети, наричани от нас детайли. Детайлите
остават без значение. От значение е, че за този Експериментатор,
застанал в Абсолютната Непукистка Точка, отчитаща нула
градуса и по синусите, и по тангенсите, и по целзиите, и по
фаренхайтите, и по изтоците, и по залезите, всичко освен него
самия е относително и без значение!
Безусловният
факт, че във всичко изписано до този момент липсва каквато и да е
основна мисъл, ни задължава да се върнем към нея. Не защото
основна или изобщо някаква мисъл ни е необходима, пази Боже, а
защото мечтата на всеки Експериментатор е да въведе свой ред в
заобикалящия го хаос, създавайки допълнителни затруднения. И
цялото наше усилие би било една непълна безсмислица, ако пред
всеки от нас поотделно не стоеше непреодолимото желание за
експериментиране. Защото и на нашата глава може да е падала
ябълка, и ние може да сме се къпали някога във вана, и ние можем
да викаме “Еврика!”, àко да сме само детайли. И щото ако някой е
казал, че Екваторът минава точно едикъдеси, а Гринуичът го пресича
само едикакси, то това е речено също от човек, тоест нещо
несъвършено, каквото сме и ние. И това ни дава пълно право да не
се съгласим с него, понеже и той е само детайл, при това във висша
степен относителен!
А сега
внимавай прелюбомудрий ми читателю! Цялата тази относителност не
ти ли доказва по един достатъчно ненаучен начин, че относителният
нулев паралел и относителният нулев меридиан не само могат, но и
безусловно трябва да се пресичат винаги и единствено само там,
където сме ние самите – не всички заедно тоест, а всеки поотделно
?!! Усещаш ли простата гениалност на това откритие ?
|
Аз го усещам...
Усещам,
че тутакси всеки един от нас става единственият човек в цялото
половин земно кълбо, стъпил върху единствената обозрима
Абсолютно Непукистка Точка. Която на всичко отгоре се
движи винаги с нас и ни прави напълно индиференттни към
останалите хора, животни и предмети, за които казахме, че са
абсолютни детайли без значение. И си ставам аз едновремено и
Полюс, и Екватор, и Джордж, и Буш, и Мбвами Бурунди Мбвамбуца
– абдикиралият крал на Горна Волта. И престават да ме
интересуват всички паралелета и парамалета извън моята точка,
хич не ми пука от колко градуса е стъкмен там правият ъгъл,
съществуват ли изобщо Питагорова Теорема и Бутилирана
Горнобанска Вода. Ставам глобално индиферентен към това ядат
ли |
Белчо Дончев лови каракуди на
язовир "Искър" |
там и какво
ядат, четат ли и какво, какви ги дрънкат и дрънкат ли въобще,
какво мислят и мислят ли, живи ли са или донякъде, вестник с
най-висок рейтинг ли употребяват или тоалетна хартия. Не ме засяга
провеждат ли се избори или не, и ако се провеждат – дали за
пореден път прогресивните сили са победили здравия разум. Става ми
все едно за всичко, което е детайл, а детайл е всичко освен мен!!!
С две думи които са една дума – непукист!
Следва
продължение >> |