06-04-2005

Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

15 септември 2004, 17:40

Пътуване към разума,

или по следите на изчезващия живот (1)

публицистичен романоид

Белчо Дончев

 

>>Началото на финала от 13 септември 2004

В един момент-

(звучи банално)

замислих се…

Разбрах,

че всичко е нормално...

Полудях...

ПРЕДИ ТРЪГВАНЕ

Любезни читателю,

Тръгваме на една национална по своята форма и социалистическа по чуждото си съдържание разходка из достъпната нам част от удивителната менажерия, наречена съвремена България. Половината прелест на бъдещата ни симбиоза е в това, че ти, без да ме познаваш, ще погледнеш на хора, явления и фантазии през моите очи. Моята половина от удоволствието е да те преведа през хора, явления и фантазии, които определят твоя реален живот. Съпътстваща и трогателна в своята невинна наивност е третата и преобладаваща част от удоволствието - фактът, че отделно взети и ти, и аз, като че ли нямаме представа за хората, явленията и фантазиите, които ще се опитваме да си обясняваме един на друг, което е само едната страна на монетата. Кучето е заровено от другата й страна, където на същите хора, явления и фантазии въобще не им пука, че някой иска да си ги обяснява.

На нас обаче ни пука!

Да си обясняват хората, явленията и фантазиите от живота е достъпно само на онези, за които животът е приключение на Разума, а не на банковата сметка, а още по-добре на оная им работа.

Ако мисълта е еманацията на човешката дейност, а размишлението е пътечката, водеща към нея, то Разумът е единственият, който може да ни преведе по пътечката.

С други думи, ние с теб сме хората, които от трите злини – разума, банковата сметка или оная си работа, сме избрали с извинение най–малката, сиреч - Разума!

ЕКСПЕРИМЕНТЪТ - ПРЕДГОВОР

Експериментът, според както ни го внушава науката, е възможност за всяка недостатъчно, или изобщо недоказана презумпция да се превърне в резултат, с който оттук нататък трябва да се съобразяваме. С него се цели потвърждаване или отричане на качества и явления, като се поема риск за среща с абсолютно неочаквани такива. Самите експерименти биват реално възможни, реално невъзможни и нереално възможни.

За провеждането на експеримент са необходими три условия: eкспериментатор, работен материал и предварително поставена цел. Целта е задължителна. Не е задължително експериментаторът да е компетентен, материалът да е подходящ и водата да завира точно при сто градуса. Ако предварително поставената цел е да докажем, че завира при 90, ще го докажем, дори ако това я прави еднаква с правия ъгъл, за който знаем, че консумира също толкова градуси. Както и не е кой знае какъв проблем и сàмият прав ъгъл да се понаведе до към 42 градуса, с което практически отпада разликата между него и гроздовата ракия. Оттук въпрос на красноречие и партийна принадлежност е да се установи, че през кипящата вода, правия ъгъл и гроздовата ракия като червена нишка преминава я Гринуичкият меридиан, я Екваторът, я и двата такива.

Кралската обсерватория в Гринуич

За тях пък се знае, че поотделно, заедно и перпендикулярно взети са винаги в нулево, което ще рече индиферентно отношение към всички градуси отляво и отдясно, отгоре и отдолу.

Българското значение на думата индиферентен е непукист. На земното кълбо има само две абсолютно непукистки точки. Едната е там, където Гринуичкият меридиан пресича Екватора, а другата – на точно обратното място, където Екви пресича Гринви. Но за нас е от значение само едната от тях, тъй като застанали на нея, ние не можем да установим какъвто и да е физически контакт с другата.

И ако точно в тази една от двете въпросни точки застане Експериментатор, то той ще е единственият, който ще има всичките условия и основания да заяви, че: “Всичко освен мен самия е относително, а Аз съм градусът на всички неща!“ И този закон ще се разпростира с пълна сила върху цялото половин земно кълбо, барабар с прилежащите му хора, животни и предмети, наричани от нас детайли. Детайлите остават без значение. От значение е, че за този Експериментатор, застанал в Абсолютната Непукистка Точка, отчитаща нула градуса и по синусите, и по тангенсите, и по целзиите, и по фаренхайтите, и по изтоците, и по залезите, всичко освен него самия е относително и без значение!

Безусловният факт, че във всичко изписано до този момент липсва каквато и да е основна мисъл, ни задължава да се върнем към нея. Не защото основна или изобщо някаква мисъл ни е необходима, пази Боже, а защото мечтата на всеки Експериментатор е да въведе свой ред в заобикалящия го хаос, създавайки допълнителни затруднения. И цялото наше усилие би било една непълна безсмислица, ако пред всеки от нас поотделно не стоеше непреодолимото желание за експериментиране. Защото и на нашата глава може да е падала ябълка, и ние може да сме се къпали някога във вана, и ние можем да викаме “Еврика!”, àко да сме само детайли. И щото ако някой е казал, че Екваторът минава точно едикъдеси, а Гринуичът го пресича само едикакси, то това е речено също от човек, тоест нещо несъвършено, каквото сме и ние. И това ни дава пълно право да не се съгласим с него, понеже и той е само детайл, при това във висша степен относителен!

А сега внимавай прелюбомудрий ми читателю! Цялата тази относителност не ти ли доказва по един достатъчно ненаучен начин, че относителният нулев паралел и относителният нулев меридиан не само могат, но и безусловно трябва да се пресичат винаги и единствено само там, където сме ние самите – не всички заедно тоест, а всеки поотделно ?!! Усещаш ли простата гениалност на това откритие ? 

Аз го усещам...

Усещам, че тутакси всеки един от нас става единственият човек в цялото половин земно кълбо, стъпил върху единствената обозрима Абсолютно Непукистка Точка. Която на всичко отгоре се движи винаги с нас и ни прави напълно индиференттни към останалите хора, животни и предмети, за които казахме, че са абсолютни детайли без значение. И си ставам аз едновремено и Полюс, и Екватор, и Джордж, и Буш, и Мбвами Бурунди Мбвамбуца – абдикиралият крал на Горна Волта. И престават да ме интересуват всички паралелета и парамалета извън моята точка, хич не ми пука от колко градуса е стъкмен там правият ъгъл, съществуват ли изобщо Питагорова Теорема и Бутилирана Горнобанска Вода. Ставам глобално индиферентен към това ядат ли

Белчо Дончев лови каракуди на язовир "Искър"

там и какво ядат, четат ли и какво, какви ги дрънкат и дрънкат ли въобще, какво мислят и мислят ли, живи ли са или донякъде, вестник с най-висок рейтинг ли употребяват или тоалетна хартия. Не ме засяга провеждат ли се избори или не, и ако се провеждат – дали за пореден път прогресивните сили са победили здравия разум. Става ми все едно за всичко, което е детайл, а детайл е всичко освен мен!!! С две думи които са една дума – непукист!

Следва продължение >>

Начало    Горе


© 2002-2004 Още Инфо