Популярна и ценена гъба поради много причини:
Голяма е. Като разпери чадъра си, достига до 30 см
в диаметър. Една сърнела на скара си е пълноценна порция за
възрастен човек.
Може да се каже, че е трудно да бъде объркана с
някоя отровна гъба, освен в най-пеленаческа възраст, когато едва е
показала неразтворената си шапка от шумата. В литературата се
споменава някаква отровна малка сърнелка с диаметър 2-5 см,
каквато са виждали в природата комай само авторите на
споменаването.
Почти не червясва. Можете да намерите сърнела,
която е изсъхнала на пънчето си, почти без да изгуби питателни
качества, които - неясно защо - са останали недооценени от голия
охлюв, червея или ларвата на някое насекомо.
Поддава се на всякаква кулинарна обработка, суши се
лесно.
Сърнелата обаче има и недостатъци, които няма как да бъдат
подминати. Пънчето й е кухо и твърдо. Ядливо е практически
само в най-млада възраст. Тоест - брането на гъби с пънчета е
безсмислено. Позастарялата сърнела също остава жилава и след
най-упорита кулинарна обработка. При изсушаване придобива
характерен мирис, който за някои хора не е приемлив.
Кулинарните върхове с тази гъба се постигат, ако случите да
попаднете на някое котило от нея в юношеска възраст: когато е
поизраснала, но още не е разтворила чадъра си. Тогава месото й
е най-крехко, фино и сочно.
У
нас са разпрострнанени още два вида сърнели.
Червенеещата е най-предпочитаният |
|
Сърнелата в съвършената си възраст |
трофей
измежду всичките.
Macrolepotia rhacodes Vtt. се
отличава от обикновената сърнела по това, че при нараняване
почервенява. Пънчето й е удебелено в основата и остава крехко и до
по-зряла възраст. Шапката й се разперва до 15, максимум 20 см в
диаметър. Цветът й е по-светъл от този на обикновената сърнела.
Третият вид е малката сърнела (не
сърнелка! - онази отровната). Расте по торища, край градини, често
в съседство с бяла мухоморка! Шапката й се разперва до 10-12,
рядко до 15 см. Люспите й са по-малки и фини, бледо охрени върху
бялата шапка.
И за трите вида е характерно
пръстенчето, което остава на пънчето след разперването на шапката.
Мнозина го възприемат за основен идентификатор на вида. Не е така.
Има много други гъби с пръстенче на пънчето. Сърнелата - както
виждате на снимките - следва да бъде различена по една купчина
индивидуални белези.
Но в никакъв случай не се
доверавайте само на снимките. Започнете да берете какъвто и
да било вид гъби, след като добър познавач ви го е показал в
природата във всички възрасти и през всички сезони, в които расте.
Значителни видими различия се наблюдават например поради това, че
конкретният екземпляр е израснал предимно на осветено от слънцето
или на сенчесто място, при повече или по-малко влага.
И въобще, берете, само когато сте
абсолютно сигурен какво берете!
|