|
Мрак Твен бил журналист известно време. Впрочем, не
е преставал да пише за вестниците почти цял живот. По едно време
упражнявал професията в Тенеси. Оставил ни е брилянтни впечатления
от комичните събития, разигравали се в кухнята на местната преса
преди век и половина.
Любомир Цонев е физик. Никога не се е правил на
археолог или откривател на археологически паметници. Като човек,
който се занимава със сериозна наука (физика), той умее да цени
квалификацията на хората, които се занимават с друга сериозна
наука (археологията). Не е твърдял, че е откривател на мегалитни
паметници в Югоизточна България, нито че е идентифицирал
неизвестна цивилизация.
Самоопределя се като енигмотурист. Загрижен е за
състоянието на останките от ония прастари времена, когато са били
издигнати мегалитите, които никой засега не се наема да датира
точно. Иска те да бъдат преоткрити за нашите съвременници, да
станат част от туристическите маршрути на сънародниците ни и
посетителите на страната ни от други краища на света. Изпитва
привързаност към хората от онези затънтени краища и те го посрещат
с гостоприемство и отзивчивост.
Там някъде, може би точно из сакарските села, му
излязъл и прякорът - българският Индиана Джоунс. Сега той се чуди
какво да обяснява на всичките тези свои десетки и стотици
приятели, които си е създавал в продължение на години в издирване
на забравени долмени. Защото го изтипосаха на репортаж:
Такова едно заглавие предхожда текста,
репрезентативен за журналистическия бранш, както той разгръщал
професионална мощ в Тенеси преди век и половина.
И отвъд Тенеси.
Двама автори от бележит български седмичник са се
превъплътили в герои на Марк Твен и от раз ни сервират шампионски
резултат: три груби грешки в пет думи заглавие.
Първо, мегалитните паметници в Югоизточна
България не са дип точно 4000-годишни. Някои са доста по-млади.
Други не са датирани. Трети са може би и още по-древни.
Вестникарската датировка дължим на журналистически творчески
плам. Настоятелно умоляваме общността на археололозите и
любителите на историческите старини да не свързва с това твърдение
Любомир Цонев. Той не е виновен, повярвайте!
Второ, "4000-годишната цивилизация" е
открита, наистина, ама някъде преди много, много десетилетия.
Новината, меко казано, е поостаряла. Струвало си е да бъде пусната
някъде на втора-трета страница във вестник от началото на миналия
век. Понеже през 1925 например вече се появява цяла книга по
въпроса: "Карел
Шкорпил «Старини в черноморската област, част І – Мегалитни
паметници и могилища», София 1925".
И трето,
описаните в репортажа селища са Тополовград, Хлябово, Българска
поляна и Изворово. Нито едно от тези селища не се намира в
Странджа! Поне според картите и географските справочници отсам
Тенеси. Според тях тези селища са позиционирани в друга планина -
Сакар. Как стоят тези неща според географските представи отвъд
Тенеси научихме вчера, 15 юли 2004, четвъртък.
Ето какво ни
сервират оттам в началото на репортажа:
"Български учен
сензационно откри следи от прадревна цивилизация в планината
Странджа. Уникалната историческа находка е тайна както за
историците, така и за археолозите в България."
Ученият е физик
от БАН и се казва Любомир Цонев. Това е комай единственото вярно в
почти целия по-нататъшен текст. Не е открил следи от прадревна
цивилизация. Ходил е да им се любува. Не в Странджа - в Сакар.
Няма никаква тайна в съществуването на долмените за историците и
археолозите в България - те са чели братя Шкорпил, чели са
също писаното от своите колеги Иван Венедиков, Александър Фол,
Васил Миков, Иван Панайотов, Горо Горов и мнозина други
изследователи на мегалитните паметници в Източните Родопи,
Странджа, Средна гора, че и в Сакар. Чели са ги и неисторици, и
неархеолози. Е, има много неизяснени въпроси - кой именно, кога
точно и защо е строил тези каменни конструкции. Но това е извън
сферата на интересите отвъд Тенеси - там знаят кога (преди 4000
години!) и са почти наясно кой (дяволът, разбира се). Което е и
косвен отговор на въпроса защо...
Тези книги е чел
например Цонев. Неговите пътеписи пък са ги чели хилядите читатели
на "Още инфо". Част от тях излязоха като приложение на в. "Про&Анти"
в тираж над 12000 екз.
Но
експерт-консултантът на въпросния седмичник Пламен Павлов мисли
друго:
"Долмените са потънали в забрава и само стотина души са наясно, че
въобще съществуват. Още по-малко са наясно къде точно се намират."
(?!)
Което си е
негово право на мнение. Ние обаче знаем, че това не е така. Чудим
се също така откъде са се пръкнали и как са се появили в
публикацията следните твърдения:
"...според официалните исторически и
географски и исторически източници такива (мегалити - бел. авт.)
в района (Сакар - бел. авт.) не съществуват..."
Същестуват именно според най-официалните източници, и още как, а
Цонев публикува преди половин година в "Още инфо"
частична библиография на
литературата по темата.
"...Цонев се свързва с учени от целия
свят..." Хайде, холан. Чак пък от целия. Свърза се с
няколко. От няколко страни. Някои от тях - може би физици, химици,
биолози, въобще учени, но в същността си любители на енигмотуризма
като Цонев, а не историци или археолози. Ако оттатък Тенеси правят
разлика.
"...Първоначално чуждестранните учени, с
които физикът контактува, подхождат с недоверие към откритието
му... Западняците уверяват нашенеца, че ако откритието му е
истинско, въпросният долмен не може да е единствен..." Въх!
Още в първата част от пътеписа за своите пътувания от миналата
година, публикувана на
22 януари
2004,
"нашенецът" Любомир Цонев написа: "...в
края на ХІХ век българският археолог Бончев и чешкият археолог
Карел Шкорпил изброяват в току-що освободената България общо почти
600 долмена. От тях към 100 били само в областта на Сакар
планина..." И защо тоз човек ще трябва да чака западняците да го
светкат за таквизи неща?!
И така нататък,
и така нататък.
Това - да речем
- е обикновено невежество, понеже "нашенските" паметници некакси
са убегнали от вниманието на онези оттатък Тенеси. Ама да напишат,
че "Стоунхендж е най-популярният долмен в света" си е връх на
върховете. Понеже мнозина
са виждали Стоунхендж
я по "Дискавъри", я из списанията. Не всеки знае, че този
вид мегалитни паметници се наричат "кромлех". Но пък би следвало
да си спомня от картинките, че става дума за две концентрични
окръжности от побити единични каменни стълбове. А пък според
авторите на репортажа "от Странджа" долмените са
"четириъгълни камери, изградени от ... издялани каменни блокове. От тях два са забити в земята, а
трети - надлъжно..." Което в грубо приближение би могло да
се определи като приемливо, макар и доста неточно описание на
най-простия вид долмени. Е, като публикувате такова описание на този
тип каменна конструкция във вестника, как може в съседство да
наречете Стоунхендж "долмен"?
Това не занимава
творците оттатък Тенеси. Логиката, хеле пък истината е извън
сферата на техните интереси. За тях по-възлово е, че мегалитите са
"творение на дявола", а пък жителите на Хлябово според тях са
някакви дебили от джунглата, които "изпитват страхопочитание,
граничещо с ужас" от археологическото наследство, което са ни
оставили нашите предци.
Не обиждайте
хората, господа, нали все пак искате да ви купуват вестника!
"Така работим ние!" - хвалят се онези оттатък Тенеси. Как - виж
по-горе |
