|
“9/11 по Фаренхайт”*
закрепи положението на Майкъл Мур като един
от най-големите богаташи на крайната
левица. Предполага се, че филма ще спечели
$100 милиона. Ругателният за Буш
филм вече спечели $21.8 милиона за
три дни, с това надхвърли сумата, която първия му филм,
Bowling for Columbine, спечели през 2002. Но успехът винаги
има цена. Сегашните левичари са по-малко склонни да вярват на
мулти-милионера Майкъл Мур, собственик на огромно имение в
Уест Сайд в Ню Йорк. Те не мислят, че Мур е закрилник на
немитите бедни маси, въпреки външния му вид.
Но
Майкъл Мур си намери нови почитатели – терористите. Новината
за излизането на екран на “9/11 по Фаренхайт” в Близкия изток
предизвика радост у терористите-самоубийци. От Хизбола
помолили разпространителят на филма в региона Front Row
Entertainment, фирма от Обединените арабски емирства, да го
промоцират! След кратко колебание, директорът на Front Row
Entertainment, Джанлука Чакра, се съгласил. “Не можем да
откажем на тази организация, защото могат да организират
бойкот на филма в Ливан и Сирия” – заяви той. И така
добричките хора-бомби не останаха разочаровани!
Е, с
какво Майкъл Мур омагьосва терористите-самоубийци? Дългата
симпатия на нашия “герой” към тях е добра известна. Много хора
не си спомнят, но в началото на 90-те той замисляше филм за
палестинската Интифада. Временното заглавие беше “Ицхак и аз”
или “История от Западният бряг”.
Джон
Форен, журналист от “Флинт Джърнъл” в Мичигън, каза пред
Washington Times през 1990: “Ще видите истинският Майкъл,
когато се докосне до Интифадата. Това никак няма да ви
хареса”.
Ако
Мур беше направил такъв филм, днес без съмнение това щеше да
бъде любовно признание към втората Интифада, втората
терористична кампания на палестинците. В новата си книга
“Приятелю, къде е страната ми?” той пише, че израелците
“знаят, че не са прави и биха правили същото, като
палестинците, ако бяха на тяхното място”. Т.е. светът ще бъде
залян от еврейски терористи-самоубийци! В публична реч в
Ливърпул той каза, че Израел е част от личната му ос на злото
и добави: “Всичко това е част от играта, нали? Петролните
компании, Израел, Халибъртън”.
Терористичните нападения на 11 септември само потвърдиха
мнението на Мур кои са истинските врагове. На фона на масовата
гибел първоначално той отрече, че вината е на Ал Кайда.
“Убеждават ме, че този човек, който спи в палатка в пустинята,
е обучил летци на най-новите реактивни самолети?” После
изригна: “Ние клеймим тероризма, но когато не сме ние
терористите”. И накрая изигра расисткият коз: “Може би защото
арабите са много по-добри хора. Много са важни, защото са
ключовият, най-новия враг в расовата война на Америка”.
Но
това не е всичко – Майкъл Мур иска американците да бъдат
избивани: “Съжалявам, но мнозинството от жителите на тази
страна искаха тази война. Затова сега те трябва да жертват
децата си, докато достатъчно кръв се пролее, и може би, може
би, Бог и иракския народ ни простят накрая”. Мур е безмилостен
към американците, но сърцето му е с муджахидините. Според него
убийците на войници от коалицията и на мирни иракски граждани
са истински герои. Иракците, които воюват с оръжие в ръка не
са бунтовници, терористи или врагове, а революционери. “Броят
им ще расте, те ще победят!” – пали се Майкъл.
Наистина ли той счита, че иракците щяха да бъдат по-добре при
терористичният режим на Садам Хюсеин? Всъщност да, точно така
мисли. Това е едно от най-отвратителните внушения на “9/11 по
Фаренхайт”. Мур твърди, че Ирак е бил много по-добро място
преди войната. Идилична картина, деца си играят с хвърчила,
усмихнати хора. После идва Коалицията. Този човек ни убеждава,
че е последвала хуманитарна катастрофа, много по-страшна от
предвоенния режим. Така “9/11 по Фаренхайт” се превръща в
реклама за Садам и баасистката машина за изтезания и масови
убийства.
Наскоро той каза пред АBC: “Опитвам се да представя другата
страна на нещата”. Тази страна на нещата обаче няма нищо общо
с действителността. Например, в половината от филма се
“доказва”, че американското правителство е позволило на
няколко души от саудитското кралско семейство да напуснат
страната непосредствено след 11 септември. Само че във филма
не се казва, че разрешението за това е дадено от Ричард Кларк,
който е известен противник на президента и любимец на Мур.
Следва и неизбежното интервю с агент на ФБР, който твърди, че
саудитците е трябвало да бъдат разпитани, преди да напуснат
страната. Мур изглежда не знае, че ФБР наистина позволи на
членове на семейството на Бин Ладен да напуснат Америка,
защото нямаха нищо общо с пъклените планове на фанатичния си
роднина. А Ричард Кларк заяви пред ABC: “Роднините на Бин
Ладен с основание се страхуваха за безопасността си след 11
септември. Досега няма никакви доказателства, че тези хора са
свързани с нападенията”.
Мур
очевидно не знае нищо за заключенията на Комисията,
разследваща 11 септември. Според нея, саудитците са напуснали
Америка след отварянето на въздушното пространство. Ето как се
провали поредната конспиративна теория на Майкъл!
Този
филм е толкова безчестен, че дори когато режисьорът е
технически прав, всъщност отново лъже Като използва статистика
от Washington Post, Мур твърди, че президентът е почивал в 42%
от времето, откакто е на власт. Това, което не казва обаче, е,
че в тази цифра са включени уикендите и празниците. Ако ги
извадим, тогава процентите стават 13. И да не забравяме
работните ваканции, когато Буш е с чужди и американски
политици.
При
толкова много лъжи и лицемерие не е за чудене, че Мур е събрал
екип от специалисти, чиято задача е да отбиват всякакви атаки
против истинността на филма. За него работят един опитен
журналист от New Yorker, както и Крис Лехейн, политолог от
Демократическата партия. Очевидно Мур е стреснат пред лавината
от критики, затова се е съветвал с адвокатите си. “Всеки,
който ме клевети, ще си изпати” – ръмжи той. - “Най-важният ни
аргумент е истината и тя е на наша страна. Ще дам под съд
всеки, който ме каля и клевети!”
Публикацията подготви Огнян
Дъскарев
- -
- - - -
* Остро критичен филм за президентът Буш и войната в Ирак.
Поради тази причина получи най-престижната европейска
филмова награда – златната палма от Кан. |
