"Изкуството ще спаси света", сигурно са възкликнали левите хуманисти по света, след като журито в Кан присъди тазгодишната "Златна палма" на Майкъл Мур за филма му "Фаренхайт 9/11: температурата, при която истината изгаря". За последен път журито е присъждало Голямата награда на документален филм през 1956, когато Жак-Ив Кусто показва своя "Мълчалив свят". Е, само дето, за да спечелиш през 2004, трябва да покажеш не корали и охлюви, а Джордж Буш и връзките му с клана Бин Ладен. Сякаш по поръчка паралелно с новините от Кан течаха и новите разкрития за извращенията в затвора "Абу Гариб".

Мнозина предричат, че "Фаренхайт 9/11" решително ще повлияе върху изхода от президентските избори в Щатите през есента. Нищо чудно. Медийната анти-Буш вълна се издига все по-нависоко, а най-отгоре уверено се носи възпълничкият Майкъл Мур.

Да е жив и здрав, както се казва. Не може да се отрече, че Мур е перфектен професионалист във вдигането на шум около себе си. Сега на висок глас тръби, че "Дисни" отказват да разпространяват филма в Щатите от страх пред Буш и неговата шайка. После, тъкмо се договорил с фирмата на Мел Гибсън да поемат разпространението и, хоп, обадил се някой от Белия дом и те се уплашили.

Мел Гибсън отрича, от "Дисни" казват, че са предупредили Мур още преди година, но това са подробности. Както е подробност това, че апостолът на свободното слово си има тарифа и не пада по-долу от $25 000 за едночасова лекция.

Сигурно в Америка е нормално да правиш милиони, заклеймявайки капитализма и милионерите. Както и да се възмущаваш от аморализма на богатите и да живееш в техния квартал. Не това е най-важното в случая с Майкъл Мур. Това е режисьорът, за когото дори леви интелектуалци признават, че е най-големият майстор на идеологическия монтаж след Сергей Айзенщайн. Явно доста е досадил на някои американци, защото има цели сайтове, посветени на разобличаването на фалшификациите му.

Най-очебийният пример е филмът "Боулинг за Колумбина", спечелил"Оскар" за документално кино, в който обаче бъка от манипулации и подвеждащи внушения - например свободно се комбинират парчета от различни речи на даден политик, за да бъде изкаран коравосърдечен расист и реакционер.

Тезата на филма е, че расовата омраза, раздухвана от медиите, води до страх и оттам до свръхразпространение на огнестрелни оръжия, в резултат на което пък се стига до масови убийства като това в Колумбина, където един гимназист застрелва 16 свои съученици. Кто виноват? - гадните богати бели копелета и търговците на оръжие. Мур изкусно експлоатира социалния сантимент и извечното народно подозрение към политиците. Изкуство. Всъщност изкуството винаги е пристрастно и не копира едно към едно действителността. Само дето Мур претендира, че неговите произведения са "документалистика". Защото в днешно време печелившата формула е "реалност". Онази "реалност", която медиите могат по подходящ начин да пробутат.

И светът се връзва. Комерсиалното левичарство на хора като Майкъл Мур показва, че в днешния свят и така нареченият интелектуален протест е стока, която се създава и продава по законите на медийния пазар.