|
След като скандалното награждаване на главния прокурор
от живково време стана предмет на парламентарен дебат миналия
петък, прессекретарката на президента Георги Първанов заяви:
"Професор Мръчков има изключително авторитетна
научна биография и много голяма роля за създаването на
съвременното българско законодателство като председател на
Съвета по законодателство към Народното събрание."
Башлиева съобщи, че предложението на
парламентарния шеф Герджиков е било съгласувано с премиера
Сакскобургготски. По повод участието на Мръчков в изготвянето
на прокурорски обвинения, свързани с хода на "възродителния"
процес и съпътстващите го репресии над български граждани, тя
обясни, че има дело по възродителния процес, но никой досега
не е свързвал Мръчков с това дело и върху него нямало и петно
съмнения. "Така, че обвиненията са безпочвени", заключава
президентската прессекретарка.
Кой е изтъкнатият юрист? За да се ориентираме в
нещата, нека започнем с
академичната автобиография на
удостоения с орден "Стара планина",
понеже достъпните данни за него почти се изчерпват с нея.
Както се вижда в CV-то
на професора, в продължение не девет години до преломната за
личната му кариера 1973 той е скромен научен сътрудник в
правния институт (какво именно означава това не е съвсем ясно
за повечето българи, понеже всеки бияч от ДС по онова време
можеше да извади тапия, че е завършил юридическия факултет на
Софийския университет, което навява на определени мисли и за
характера на академичната общност в института по право - една
научна дисциплина, която за комунистите беше по-важна дори от
най-важното според Ленин - киното). Но пък в 1973 внезапно
скромния научен сътрудник го изстрелват за шест години
директно в Международното бюро по труда насред Швейцария - в
Женева, място твърде престижно, стратегическо и комплицирано.
В края на Втората световна война Кремъл бе
принуден от съюзниците си официалното да разпусне Коминтерна.
Естествено, това не означаваше преустановяване на дейността, а
перестройка - една от първите, сега преживяваме поредната. И в
последвалите тогава десетилетия тяхната конспирация се
наричаше "международно работническо и комунистическо
движение". Присъствието на "движението" у нас бе така явно, че
това да имаш премиери и министри, които са само съветски
граждани, но пък не са български, си стана част от балканския
пейзаж. Ала в много други части на света това беше трудно
постижимо. И за да присъедини тез далечни пролетарии от разни
страни, "международно работническо и комунистическо движение"
полагаше колосални усилия да се легитимира по някакъв начин,
включително чрез инфилтриране в естествено възникнали
синдикални, феминистки, миротворчески и прочие левичарски
образувания, които набираха сили благодарение на финансирането
и подкрепата от самия Център.
Познайте от три пъти възможно ли е от 1973
до 1979 в Женева да бъде изпратен като официален
представител на страната в международна синдикална централа
българин, на когото се възлага така отговорна задача, понеже
той си е извоювал тази непостижима социална и материална
позиция, тъй като е ученолюбив и задълбочен изследовател на
трудовоправната материя, способен преподавател и лоялен
колега?...
След което разбира се внезапно от биографията
му изчезват две години. Какво ли е правил в периода 1979-1981?
Харчил е припечеленото в Швейцария? Ходил е да работи за
трудовоправната защита на чуждоземски поробени от капитализма
пролетарски маси, неупоменати по националност и
местонахождение от автобиографична скромност?
Каквото и да е правил, то следва да е било
значително, понеже се появява на сцената през 1981 направо
като университетски професор по трудово право и директор на
академичния институт, в който е заепочнала скромната му
усърдна кариера.
В CV-то няма данни да
е бил главен прокурор на Народната република. Не е отразено
също така дали е или не е служил в, сътрудничил на
или в определени моменти - командвал някои отдели на
комунистическите конспиративни служби. Тези подробности за
орден "Стара планина" и за академична кариера в пловдивския
университет не са нужни.
Точно какво е правил допреди 1989 ще научим
ясно кога - когато отворят най-сетне неунищожените и
неманипулирани остатъци от архивите. Но какво е правил в
разгара на перестроечния преврат е частично
документирано.
Ето какво пише за него в
"Кръглата маса" от проф. Димитър
Сепетлиев:
“...По отношение
“статута на Кръглата маса” се изказва Кръстьо Петков. Той
оспорва твърдението, че Кръглата маса изразява волята на
народа. По отношение на същия въпрос Васил Мръчков критикува
опозиционните делегати, че поставят Кръглата маса над
Народното събрание и правителството на страната. “Нашата
Кръгла маса е политическа институция, политически орган. Тя не
е никакъв законодателен орган... Ние имаме конституция, имаме
закони и сме длъжни да се съобразяваме с тях ...” - казва
Мръчков. На тези схващания дава отпор Желю Желев със
заявлението: “Тук има недоразумение. Не съм казал, че Кръглата
маса трябва да пише законите на България и да издава закони.
Просто като висш политически форум, орган на национално
съгласие... тя трябва да има и достатъчно висок статут и с нея
да се съобразяват официалните държавни и партийни органи.
Никой не желае да измества тези органи в тяхната специфична,
законотворческа дейност...”
Мнението на Желю
Желев е подкрепено и от Емил Кошлуков.
...
“...Заседанието на
Кръглата маса продължава с доклад на Васил Мръчков по въпроса
за Законопроекта за изборите. Официално той обявява и датата
на изборите - началото на юни. Предложено е изборите да бъдат
за Обикновено народно събрание. То е с продължителност на
мандата четири години и при една победа на БКП в изборите,
която е доста вероятна, партията би получила възможност да се
обнови и укрепи в политическото пространство, като преодолее
негативите, с които е свързано 45-годишното й господство.
Обратно, СДС иска изборите да бъдат за Велико народно
събрание, което е с много по-кратък мандат - само няколко
месеца. През това време опозицията ще укрепи своите сили и ще
спечели следващите избори...”
Любопитно е и какво
съдържат самите
протоколи от Кръглата маса:
...
Петко Симеонов:
Получи се така, че с указ бяха премахнати първичните партийни организации в МВР и в МНО. Защо с
указ да не могат да бъдат премахнати на друго място? Това е
първи въпрос и аз призовавам делегацията на БКП, както и онези
стопански ръководители и работещи хора, които ни слушат в
момента, да се отнесат с най-голяма сериозност към казаното от
професор Елка Константинова, председател на
Радикал-демократическата партия. Останалите партии, които
влизат в състава на Съюза на демократичните сили, както и
тези, които са вън от Съюза на демократичните сили, както и
официалният БЗНС сигурно ще преразгледат своето отношение към
създаването на първични партийни организации по месторабота.
Това едва ли ще съдейства за укрепването на българската
икономика и за излизането от кризата, в която се намираме. Аз
просто ви призовавам за внимание по този въпрос.
Васил Мръчков:
Другарю
председател,
Първо, в отговор на
въпроса на другаря Симеонов. Премахнати са с указ, защото са
създадени със Закона за всеобщата военна служба и следователно
беше необходимо изменение в нормативната уредба.
Отговорът на този
въпрос съдържа и отговорът на втория въпрос, който постави
другарят Симеонов: първичните партийни организации на
Българската комунистическа партия по работни места не са
създадени със закони. Следователно те със закон не могат, или
най-малко с указ, да бъдат премахнати. Но това е в отговор
на...
Реплика:
Не разбирам
логиката тогава...
Васил Мръчков:
Те съществуват въз
основа на Устава на Българската комунистическа партия (от СДС
ръкопляскат подигравателно), който съществуваше до
Четиринадесетия конгрес на Българската комунистическа партия.
Новият Устав на
Българската комунистическа партия предвижда друго разрешение и
следователно първата стъпка по линия на оттеглянето на
партийните организации от работните места е стъпка, която сочи
Уставът на Българската комунистическа партия.
Но да се върна към
основния въпрос. Ние всъщност разискваме един частен въпрос,
вместо според мен да се заемем с общия въпрос, вместо според
мен да се заемем с общия въпрос, от решаването на който всички
се нуждаем - това е въпросът за правното положение на
политическите партии в Народна република България. Липсва
уредба на положението на политическите партии в неуредено
правно положение и нашата задача, и задачата на "кръглата
маса" е да даде идеи и разрешения за бъдещата уредба: за
равнопоставеност на тези партии и да вземе отношение и по
основния въпрос - ако законът предвиди, че всички политически
партии могат да създават свои организации по работните места,
всички да могат да ги създават. По лично убеждение аз съм на
обратното становище - че на работните места не трябва да има
никакви политически партии, но този въпрос трябва да бъде
решен със закона.
И моля Ви, другарю
председател, да излезем от казусите, и да се върнем към
проблемите.
Благодаря ви.
... |
