|
|
Адамс и
Джефърсън
Вашингтон се
оттегля през 1797, като твърдо отказва да стои начело на държавата
повече от осем години. Неговият вицепрезидент Джон Адамс от
Масачусетс е новоизбраният президент. още преди да поеме
президентството, Адамс влиза в конфликт с Александър Хамилтън и по
този начин е затруднен в действията си от разединената партия.
Към тези
вътрешни трудности се прибавя усложненото международно положение:
Франция, недоволна от сключения от Джей договор с Англия, използва
английския аргумент, че хранителни доставки, терпентин и катран за
корабите, както и оръжие и муниции, насочени към неприятелски
пристанища, подлежат на изземване. До 1797 Франция пленява 300
американски кораба и прекъсва дипломатическите си отношения със
Съединените щати. Когато Адамс изпраща трима нови представители в
Париж да преговарят, служители на външния министър Шарл Морис дьо
Талейран (които в доклада си до Конгреса Адамс нарича г-дата
X,
Y и
Z) ги
информират, че преговори може да започнат само ако Съединените
щати отпуснат на Франция заем от 12 милиона долара и дадат подкуп
на френските служители. Американското обществено негодувание към
Франция достига връхна точка. Така наречената Афера
XYZ
води до набиране на военноморски екипажи и укрепване на младия
американски флот.
През 1799
след серия от морски битки с Франция войната изглежда неизбежна. В
тази криза Адамс отхвърля препоръките на Хамилтън, който иска
война, и изпраща трима нови представители във Франция. Наполеон,
който току-що е дошъл на власт, ги посреща любезно и опасността от
конфликт намалява с подписването на Конвенцията от 1800, която
официално освобождава Съединените щати от договора за съюз с
Франция от 1778 г. Въпреки това обаче, използвайки слабостта на
Америка, Франция отказва да изплати 20 милиона долара компенсации
за американски кораби, пленени от френския флот.
Враждебните
чувства към Франция карат Конгреса да приеме Закон за чужденците и
Закон за противодържавната дейност, които имат тежки последици за
американските граждански свободи. Законът за натурализацията,
който удължава срока за получаване на гражданство от пет на
четиринайсет години, е насочен към ирландски и френски емигранти,
подозирани, че подкрепят републиканците. Законът за чужденците,
който действа само две години, дава право на президента да
депортира или да праща в затвора чужденци по време на война.
Законът за противодържавната дейност забранява да се пише, говори
или публикува срещу президента или Конгреса каквото и да е от
“фалшиво, скандално и злонамерено естество”. Малцината обвинени по
Закона за противодържавна дейност се превръщат в мъченици за
каузата на гражданските свободи, а присъдите се използват в
подкрепа на републиканците.
Законите
срещат съпротива. Джефърсън и Мадисън подготвят приемането на
Резолюции на Кентъки и Върджиния от законодателните органи на
двата щата през ноември и декември 1798. Според резолюциите щатите
могат да “наложат” становището си по закони на федералното
правителство и да ги “анулират”. Идеята за анулиране на
законодателни актове използват след време южните щати спрямо
Севера в защита на своите интереси по въпроса за данъците и по
трагичния въпрос за робството.
През 1800
американският народ е готов за промяна. Водени от Вашингтон и
Адамс, федералистите създават силно управление, но тъй като
невинаги следват принципа, че управлението трябва да се съобразява
с волята на народа, политиката им отчуждава големи групи. През
1798 например правителството гласува въвеждането на данък върху
къщи, земя и роби, който засяга интересите на всички собственици в
страната.
Джефърсън
постепенно обединява голяма маса дребни фермери, търговци и
работници и спечелва изборите през 1800. Той се ползва с
изключителна симпатия, защото прославя американския идеализъм. В
речта си при встъпване в длъжност, първата по рода си реч в новата
столица Вашингтон, окръг Кълъмбия, Джефърсън обещава “мъдро и
пестеливо управление”, което ще поддържа ред сред гражданите, но
ще ги остави “свободно да преследват целите си в професията и да
постигат благоденствие.”
Присъствието
на Джефърсън в Белия дом улеснява въвеждането на демократични
процедури. Джефърсън учи подчинените си да гледат на себе си като
на довереници на народа. Поощрява развитието на земеделието и
разширяването на западната граница. Убеден, че Америка е убежище
за потиснатите, той настоява да се приеме либерален закон за
натурализация. Към края на втория му мандат неговият далновиден
финансов министър Албърт Галатин намалява националния дълг на 560
милиона долара. Джефърсъновите идеи се посрещат с ентусиазъм в
страната и щатите един след друг премахват имуществения ценз като
изискване за гласуване и приемат по-хуманни закони за длъжници и
престъпници.
Луизиана и
Великобритания
С едно свое
действие Джефърсън увеличава два пъти площта на страната. В края
на Седемгодишната война Франция дава на Испания територията на
запад от река Мисисипи заедно с пристанището Ню Орлиънс на устието
на реката – извънредно важно пристанище за пренасянето на
американски стоки от долините на Охайо и Мисисипи. Скоро след като
Джефърсън става президент, Наполеон принуждава слабото испанско
правителство да върне на Франция обширната територия, наречена
Луизиана. Това изпълва американците с ужас и възмущение. Плановете
на Наполеон да изгради огромна колониална империя на запад от
Съединените щати заплашват търговските интереси и сигурността на
всички американски заселници във вътрешността на континента.
Джефърсън заявява, че ако Франция завладее Луизиана, “от този
момент нататък ние трябва да се оженим за английския флот и
народ.”
Наполеон,
който знае, че се задава нова война с Великобритания, решава да
напълни хазната си, като продаде Луизиана на Съединените щати,
защото не може да допусне тя да попадне в ръцете на англичаните.
Това изправя Джефърсън пред конституционно затруднение:
Конституцията не предоставя правото на никоя институция да
закупува земя. Отначало Джефърсън иска да внесе поправка в
Конституцията, но съветниците му смятат, че закъснението може да
накара Наполеон да промени решението си и го убеждават, че правото
да се купува земя е заложено в правомощието да се сключват
договори. Джефърсън отстъпва, като казва, че “здравият разум
трябва да тълкува една обща формулировка така, че да не допусне тя
да доведе до вредни последици.”
Съединените
щати извършват “Покупката на Луизиана” през 1803 за 15 милиона
долара. Територията включва повече от 2 600 000 квадратни
километра, както и пристанището на Ню Орлиънс. Американският народ
се сдобива с една широка територия от плодородни равнини, планини,
гори и реки, която през следващите 80 години се превръща в
централна част на страната и в една от най-големите житници в
света.
През 1805,
когато започва втория си мандат, Джефърсън обявява, че Америка ще
запази неутралитет във войната между Великобритания и Франция.
Макар че всяка от двете страни не допуска другата да поддържа
търговски връзки по море с неутрални държави, английският контрол
над корабоплаването, който се изразява в налагане на забрани и
пленяване на кораби, е много по-сериозен от всички действия на
Наполеонова Франция.
През 1807.
английският флот наброява повече от 700 бойни кораби с близо
150 000 моряци и офицери. Тази мощна сила контролира морските
пътища: блокира френските пристанища, охранява английските
търговски съдове и поддържа важни връзки с британските колонии. Но
условията на английските военни кораби са толкова лоши, че не е
възможно да се наберат екипажи от доброволци. Много моряци5 бягат
и намират убежище на американски кораби. Поради тези причини
английските морски офицери смятат за свое задължение да претърсват
американски кораби и да си връщат дезертьорите, като по този начин
много унижават американците. Освен това английските офицери вземат
насилствено на служба на своите кораби американски моряци.
Когато
Джефърсън издава заповед всички британски военни кораби да
напуснат американските териториални води, англичаните отвръщат с
насилствено задържане на още американски моряци. Джефърсън решава
да приложи икономически натиск, за да принуди англичаните да се
оттеглят. През декември 1807 Конгресът приема Закон за ембаргото,
който забранява на американските кораби всякаква търговия с други
страни. По ирония на съдбата републиканците, които са поборници за
правителство с ограничени правомощия, приемат закон, който силно
разширява правомощията на националното правителство. Само за една
година американският износ намалява с една пета от предишния си
обем. Тази мярка унищожава почти изцяло търговското корабоплаване;
вълни от недоволство заливат Нова Англия и Ню Йорк. Земеделието
също понася тежки загуби – тъй като фермерите от Юга и от Запада
не могат да изнасят излишъците от зърно, памук, месо и тютюн,
цените драстично падат.
Надеждата,
че ембаргото ще обрече на глад Великобритания и ще я принуди да
промени политиката си, пропада. Тъй като недоволството в страната
нараства, Джефърсън въвежда по-леки мерки, с които се възстановява
търговията. В началото на 1809 той подписва Закон за необвързване,
който разрешава търговията с всички страни освен с Великобритания
и Франция и техните колонии.
Джеймс
Мадисън наследява Джефърсън като президент през 1809. Отношенията
с Великобритания се влошават и напрежението между двете страни
бързо прераства във война. Президентът представя на Конгреса
подробен доклад, съдържащ хиляди примери за насилствено вербуване
на американски граждани от англичаните. Освен това заселниците в
северозападните райони са обект на нападения на индианците, за
които се смята, че са подстрекавани от английски агенти в Канада.
Това кара много американци да гледат благосклонно на идеята за
завладяване на Канада. Ако едно такова усилие се увенчае с успех,
английското влияние над индианците ще бъде прекратено и ще се
открият нови земи за колонизиране. Желанието да се завладее
Канада, както и дълбоката неприязън, породена от насилственото
вербуване на моряци, пораждат военен ентусиазъм и през 1812 г.
Съединените щати обявяват война на Великобритания.
Войната от
1812 г.
Готвейки се
за още една война с Великобритания, Съединените щати страдат от
вътрешни противоречия. Докато Югът и Западът са за война, Ню Йорк
и Нова Англия са против войната, тъй като тя пречи на търговията
им. Обявяването на войната е направено преди да е завършена
военната подготовка. Редовната войска наброява по-малко от 7 000
души, разпръснати в отдалечени един от друг военни постове по
крайбрежието, близо до канадската граница и далече във
вътрешността на страната. На тези войници подкрепа ще оказват
недисциплинираните народни опълчения на щатите.
Въоръжените
действия между двете страни започват с нахлуване в Канада, което
при добра подготовка и изпълнение би могло да се превърне в
мащабна акция срещу Монреал. Но цялата кампания се проваля и
завършва с окупирането на Детройт от англичаните. Американския
флот обаче отбелязва успехи и възвръща доверието към себе си.
Освен това оторизирани от правителството частни щатски кораби,
кръстосващи Атлантическия океан, пленяват 500 английски морски
съда през есента и зимата на 1812 и 1813.
Кампанията
през 1813 е съсредоточена при езерото Ири. Генерал Уилям Хенри
Харисън – който впоследствие става президент – води армия от
народни опълчения, доброволци и редовни войници от Кентъки, чиято
цел е превземането на Детройт. На 12 септември, докато все още се
намира по горното течение на Охайо, до него стига новината, че
комодоре Оливър Хазард Пери е унищожил британския флот при езерото
Ири. Харисън завладява Детройт и навлиза в Канада, разгромявайки
бягащите англичани и техните съюзници индианците при река Темза.
Целият регион сега е под американски контрол.
Една година
по-късно настъпва друг решаващ обрат във войната, когато комодор
Томас Макдъно печели решителна победа срещу английския флот при
езерото Шамплейн в северната част на щата Ню Йорк. Лишени от
морска подкрепа, 10 000 войници на британската армия се оттеглят в
Канада. В същото време британският флот заплашва източното
крайбрежие, че ще го подложи на огън и сеч. Вечерта на 24 август
1814 един експедиционен корпус нахлува в град Вашингтон, окръг
Кълъмбия, който е седалището на федералното правителство, и го
подпалва. Президентът Джеймс Мадисън избягва във Върджиния.
В хода на
войната английски и американски посредници отправят взаимни
искания за отстъпки. Английските пратеници приемат да отстъпят,
когато научават за победата на Макдъно при езерото Шамплейн.
Подтиквани от дука на Уелингтън да постигнат споразумение и
озовали се пред заплахата британската хазна да бъде изпразнена,
причината за което до голяма степен са скъпоструващите войни с
Наполеон, посредниците на Великобритания подписват Договора от
Гент през декември 1814. Договорът предвижда прекратяване на
военните действия, връщане на завзетите земи и създаването на
комисия, която да разреши граничните спорове. Без да знаят, че е
подписан мирен договор, двете страни продължават да се бият в Ню
Орлиънс, Луизиана. Водени от генерал Андрю Джаксън, американците
отбелязват най-голямата си военна победа на суша.
Докато
англичани и американци водят преговори, делегати на федералистите,
избрани от законодателните органи на Масачусетс, Роуд Айланд,
Кънетикът, Върмонт и Ню Хампшър, се събират в Хартфорд, Кънетикът,
за да покажат, че се противопоставят на “войната на г-н Мадисън.”
През цялата война Нова Англия не спира да търгува с врага и някои
области в действителност забогатяват от тази търговия. Независимо
от това федералистите твърдят, че войната съсипва икономиката.
Някои делегати на Хартфордския конгрес искат регионът да се отцепи
от Съюза, но мнозинството предлага да бъдат приети серия от
конституционни поправки, които да ограничат влиянието на
републиканците – например ембарго да не може да бъде налагано
повече от 60 дни и страната да не може да има двама последователни
президенти от един и същи щат. Когато обаче стигат във Вашингтон,
окръг Кълъмбия, пратениците на Хартфордския конгрес установяват,
че войната е свършила. Хартфордският конгрес представя
федералистите като нелоялни и те никога не успяват да изтрият това
петно от репутацията си.
(4)
(3)
(2)
(1)
Край
- - - - - -
* Из
"Кратка история на Америка" |
