01-07-2004

Начало

Либертариум

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

През 2002 Теус Хаипова от бежанския лагер “Белла” в Ингушетия заминала за Чечения, за  да погребе баща си. Възрастен човек, той отказал да напусне дома си и останал в Чечения. Тя взела със себе си  своя 17-годишен син, за да се прости с дядо си. Теус погребала и баща си, и сина си. Когато пристигнали в чеченския си дом, където лежал трупа на дядото на момчето, през нощта у тях вкъщи нахлули военни и разстреляли юношата пред очите на майка му с обвинението, че е боец.

от опасност, но много западни държави отказват да им дадат статус на политически бежанци, като приемат Русия за правова държава. И успелите с нечовешки усилия да се доберат до обетования Запад биват принудени да се завръщат обратно в ада. На Светлана Ганушкина често се налага да слуша от западни власти: Как досега са живели там, а сега вече не могат?

Тази година правозащитният център “Мемориал” получи премията Нансен, която ООН връчва всяка година на отделни личности или на организации за изключителни заслуги в защитата на правата на бежанците. Наградата е учредена през 1954 на името на известния норвежки полярен изследовател и дипломат, първи Върховен комисар на Лигата на нациите по бежанците от 1921 и носител на Нобелова награда - Фритьоф Нансен. Сътрудниците и членовете на правозащитния център “Мемориал” оказват ефективна и ценна подкрепа на лишените от елементарни граждански права чеченски и други бежанци в Русия и независимо че работят при изключително тежки условия. Благодарение на тяхната намеса са спасени много човешки животи.

Светлана Ганушкина съчета получаването на наградата на 20 юни с обиколка в няколко страни, за да се срещне с миграционните власти, да даде пресконференции и да се опита да събуди обществен интерес към съдбата на Чечения.

На 29 юни тя се срещна с представители на медиите в Хага, на която присъстваха холандски правозащитници и журналисти.

Беше тежко да се слуша, от една страна, за нечовешките условия, при които са принудени да живеят чеченците, за непрекъснатата заплаха за техния живот, за драстичното нарушаване на човешките права в Русия, а от друга страна, за безразличието и за бюрократичното отношение в много западни страни към този проблем.

Има, разбира се, и светли примери – Светлана Ганушкина припомни с нескриван респект за съда във Великобритания, който доказа своята независимост при решаването на казуса за Закаев, без да се оправдава с някакви “политически реалности” и отсъжда правото на политическо убежище единствено на основание предоставените доказателства. Руската правозащитничка сподели тревогата си от ксенофобията, която е взела застрашителни размери в Русия и което не е за учудване, след като на руското население непрекъснато се говори само за чеченски бандити и терористи, а официални длъжностни лица си позволяват да твърдят, че “надушват” чеченски следи зад всеки терористичен акт и при това изглежда “обонянието” им е толкова силно, че максимум десет минути след поредния взрив те вече са “надушили”, каквото им трябва. Демокрацията в Русия е сериозно застрашена, надига се вълна на неофашизъм, предупреждават правозащитниците от “Мемориал” вече от много време, но на Запад сякаш всички са глухи и слепи за опасността.

Особено драстично е мълчанието на западните средства за масова информация, които иначе са много активни, когато трябва да разобличават грешки в американската политика, но за геноцида, извършван в Чечения, за държавния тероризъм, упражняван от Русия в продължение на десетилетия, за всичко това авторитетните тукашни медии глухо и страшно мълчат. Сякаш може да има избирателна човещина, сякаш може да има избирателно съчувствие. Това е отказ от обективност, нещо повече -такова поведение може да се определи само като лицемерие и подлост.

И тук е уместно да бъдат прпомнени пълните с горчивина думи на Збигнев Бжежински:

“И аз се питам дали това не ни казва нещо за моралната страна на въпроса. Доколкото имам поглед върху американската политика спрямо Чечения от началото на чеченската дилема отпреди почти десетилетие до днес, бих казал, че видяхме еволюция от първоначалното невежество до егоистичното безразличие. Първоначалното невежество се прояви в изказването на президента на Съединените щати, че конфликтът в Чечения е като американската гражданска война, което, най-великодушно казано, е невежо изказване. Но е сигурно, че сегашният президент познава нещата по-добре. Така че сега си нямаме работа с безразличие, нито с невежество. Имаме си работа с тактическа целесъобразност. След 11 септември е по-добре да заметем този случай под килима, дори ако знаем как стоят нещата.”

Въпросът не е само морален, той е проблем на всеобщата сигурност. Ако днес избиват цял един народ под мълчаливите погледи на всички, утре това ще се повтори с други. Ако политиците не бъдат принудени да се съобразяват най-напред с морала и с човешките права, никой и никъде не може да бъде сигурен в собствената си безопасност.