Под повърхността в центъра на София се крият множество останки от античността и от сградите и укрепленията на старата Сердика. Когато строителните екипи се натъкнат на подобни находки, те са длъжни да преустановят работата и да съобщят на компетентните органи. В резултат на това се стига до забавяне на строежите, непредвидени разходи за собствениците на земята и понякога до спиране на строителството. Стените на стария римски град обхващат района между ул. "Алабин", бул. "Христо Ботев", ул. "Искър", а крайната му източна точка е портата, която се вижда днес в подлеза между сградите на президентството и Министерския съвет. Днешната архитектура на София до голяма степен съвпада с древния кадастър на Сердика. Посоките на улиците са повторени от съвременни улици и булеварди - „Витоша" и „Княгиня Мария Луиза", „Леге" и „Сердика", „Нишка" и „Пиротска".

решава да бъдат спрени изкопните работи и да започне спасително археологическо проучване на разкритите останки. Първите анализи сочат, че най-вероятно е разкрита част от необичайно голяма арена. "След края на разкопките комисията ще се произнесе за значението на този паметник на културата и ще реши каква ще е съдбата му", заяви ръководителят на археологическия проект Жарин Величков.

Парцелът, която принадлежи на "Феърплей", е само една четвърт от площта на целия археологически обект. Останалата част от древното съоръжение вероятно продължава под сграда, в която в момента се помещава немският културен център "Гьоте институт" и достига до бул. "Дондуков". Специалистите не предвиждат да разкопават извън терена, предназначен за бъдещия хотел, защото околните сгради не могат да бъдат разрушени. По ирония на съдбата една от тези сгради е на самия Институт за паметниците на културата.

Паметник с национално значение

Досега археолозите са установили, че находката е римски театър, построен около II-III век след Хр., вероятно и за провеждане на гладиаторски борби. Според ръководителя на археологическите разкопки Жарин Величков през IV век стадионът вече не е функционирал като такъв, а е служил за основи на постройки на жителите на старата Сердика или от него е бил вземан строителен материал. Открити са надстройки и от времето на Османската империя, както и монети и керамични съдове от този период. Засега са разкопани първото ниво и части от второто, като археолозите ежедневно се натъкват на различни находки. Сградата се различава от амфитеатъра в Пловдив по формата и предназначението си. Предполага се, че обектът в София е два пъти по-голяма от този в Пловдив и поне десет пъти по-голям от римските руини в Хисаря и Девня. Първоначално е смятано, че театърът е имал 2-3 хиляди места, но има признаци, че те са били много повече. Специалистите твърдят, че това, изглежда, е единственият амфитеатър с такъв мащаб в източните части на Римската империя.

Никой не е предполагал, че на това място ще има останки от римска арена, твърди Величков, защото тя се намира извън пределите на Сердика. Практиката в античността обаче е била амфитеатри да се строят на места с естествен наклон и ако такива няма в границите на града, се използва близката околност. В случая със Сердика по-скоро изненадата идва от това, че теренът е по-нисък от равнището на древния град и се предполага, че тогава там е имало блата. Необичайно е също театърът да бъде построен толкова близо до некропола, който се е намирал в съседство - върху терена на днешния паметник на Васил Левски.

Частно финансиране

Археологическите разкопки се осъществяват благодарение на средствата, които собственикът на терена инвестира в проекта. Няколко са причините за това частно лице, макар и под регистрацията на частна юридическа фирма, да поеме финансовата тежест на разкопките. На първо място са Законът за паметниците на културата и музеите (ЗПКМ) и наредба №2 за Изследване на археологическите разкопки "Сердика - Средец - София". Те изискват всички разходи, свързани с археологическото проучване, да се поемат от инвеститора. ЗПКМ е от 1969 и последната промяна е направена през 1999. Наредбата, която конкретизира задълженията за финансирането на разкопките, пък е от 1977 "Законът е писан преди 1989, на фона на съвсем различна от сегашната икономическа среда, където под "инвеститор" се визира държавата, общината или друго държавно юридическо лице", смята собственикът на "Феърплей" Марио Захариев.

Казусът "Колизеум" в София

По закон комисията трябва да се произнесе в едномесечен срок след нейното сформиране за вида на архитектурния паметник и неговото значение. Досега има издадено решение за провеждане на архитектурни проучвания и след края на разкопките ще стане ясно дали хотелът ще бъде построен. На този етап комисията е възложила на собственика да направи промяна на архитектурните планове така, че да може колизеумът да бъде консервиран в самия хотел и да има обществен достъп до него. Археолозите смятат, че така паметникът на културата ще се запази от разрушения и ще може да се поддържа. "Според закона държавата може да кредитира този, който извършва разкопките, когато средствата не са достатъчни. Държавните органи в лицето на НИПК и БАН обаче тълкуват закона така, че инвеститорът е длъжен да поеме разходите", посочва Захариев.

До окончателното решение на комисията инвеститорът не знае дали ще получи разрешение да реализира планирания строеж и ако не, ще получи ли обезщетение за загубите, които е претърпял заради вложените средства и забавянето на строежа. Теоретично не е изключена и възможността комисията да се обяви и против строежа, което според собственика на земята Марио Захариев би му нанесло сериозно финансови загуби.

Ръководителят на разкопките Величков посочва, че единственото решение, издадено досега от комисията, е компанията собственик да поеме разходите. Той също смята, че законът е стар и не е актуален за съвременните икономически отношения, но на този етап това е единственият нормативен акт, който определя страните по финансирането. "Освен това осигуряването на средства от държавния бюджет, ако въобще могат да се заделят такива, ще е тромава и бавна процедура и това може да доведе до разрушаване на паметника", посочва той. От своя страна строителното дружество "Феърплей" предпочита да финансира проекта, защото в противен случай строежът ще се забави още повече.

Решение на подобни казуси очевидно трябва да се търси в промяна на неадекватния закон. Инициативата за това може да се поеме от Министерския съвет, Министерството на културата или от депутати (логиката изисква това да са представители от избирателни райони с подобен проблем), които трябва да внесат предложение в Народното събрание за преразглеждане на този закон. На този етап обаче инвеститорът не е потърсил съдействие от отговорните институции и единствените органи, които са ангажирани в случая, са НИПК и другите членове на археологическата комисия.

Това не е единственият случай, в който находка забавя строеж на сграда и когато законът задължава частните инвеститори да поемат разходите по археологическите разкопки. През 2000 при строежа на жилищна сграда на фирмата "Аспекти плюс" в района на Южния парк беше открит раннохристянски култов комплекс с ограден зид с приблизителна датировка IV век, извършено е препроектиране на архитектурния план и след края на разкопките част от ценната находка е реставрирана в двора на сградата. Направените разходите са за сметка на инвеститора.

Наскоро завършиха разкопките в обект на фирмата "Екселсиор" в центъра на Пловдив, където бяха намерени древни находки при строежа на модерна бизнес сграда. Средствата за архитектурните разкопки също бяха за сметка на инвеститора. Подобни случаи има и в Стара Загора, в Несебър и др.

Българските мегалити >>