|
Взетото тайно
решение от правителството на България за “размразяване” строежа на
АЕЦ “Белене” е достоен пример за това, как се прокарва популистка
политика с неясни последици за страната. Ако проследим дейността
на правителството от прословутия анонс на 6 април 2002 г. досега,
ще открием една подмолна върволица от действия, която има за цел
да постави пред свършен факт населението. Факт, който накрая ще
концентрира в държавни заеми и гаранции за €2,5-3 милиарда (само за първите 1-2 реактора) – с други думи 25-30% от стойността
на сегашния външен дълг на страната!
Защо се стигна
до това положение? Истината е, че почти никой не обърна сериозно
внимание на анонса на Симеон Сакскобургготски отпреди две години.
Някои решиха, че това е замазване на очите на протестиращите срещу
затварянето на 1-4 блок в АЕЦ “Козлодуй”, други – че е поредната
изцепка в посока “Ще строим завод!”, успокоявайки се, че пари за
такова строителство няма. Очевидно е, обаче, че пари е имало –
поне за онова, за което е възможно. Възможно ли е да има и нещо
повече от обичайните игри около всяка голяма инвестиция? Допустимо
е да се предполага, че строителството на нова АЕЦ на Балканите би
предизвикало определени интереси. Не само и не единствено на
фирмите строители, доставчици и оператори. Няма нищо изненадващо в
опитите на различните лобисти да прокарват руски, американски или
“европейски” интереси около АЕЦ “Белене”. Лобизъм – макар и
имитиращ “неутралност” – е и докладът за оценка въздействието
върху околната среда (ДОВОС).
ДОВОС
представлява една 1500-странична манипулация, чиято задача е да се
обоснове “по принцип” строителството на до 6 (шест) нови ядрени
реактора с обща мощност около 4000 МВт на площадката край Белене.
Този ДОВОС може да бъде определен като уникален с липсата на
информация, от която всеки извън тесния кръг автори и поръчители
трудно би могъл да прецени верността на направените изводи.
Напротив – въпросите са много повече от отговорите.
На първо място,
докладът е пропит с манипулативност по отношение на икономическата
и финасовата целесъобразност от строителството на АЕЦ “Белене”.
Непроверяеми и недоказуеми са всякакви предположения за цветущо
регоинално развитие в този регион на България.
Ядрената
безопасност е оценена при липсата на огромно количество данни:
несериозен и опасен подход. Този подход е особено проблематичен
при оценката на реактори, чийто модификации се предлагат за пръв
път на пазара или са били изпробвани само в някои страни с
недостатъчно стриктно законодателство, както и за канадския
реактор тип Канду, който притежава различни, но неописани в
доклада вътрешноприсъщи проблеми. Липсата на данни обхваща както
системи от реакторите, така и системи за безопасността.
Особено опасна е
една тенденция, която не се анализира изобщо в ДОВОС. Налице е
опипване на почвата за възстановяване на уранодобива в България.
Това би било едно от най-големите екологични престъпления към
страната, като се знаят технологиите, влиянието върху човешкото
здраве, заплахите за природата и икономиката от близостта на
уранови мини и т.н.
Липсата на
решения за управление и съхранение на отработилото ядрено гориво
(ОЯГ) е още един спорен момент. Според международните споразумения
дългосрочното решение на този проблем е задължение на държавата.
Българският данъкоплатец ще бъде принуден да заплати между 1,5 и 3
милиарда евро за да намери дългосрочно – но не и напълно безопасно
– решение на този проблем както за АЕЦ “Козлодуй”, така и за АЕЦ
“Белене”.
Рискът от
надпроектни аварии и тяхното въздействие също е подценен. Липсата
на подробни данни за реакторите и системите за безопасност не е
дал възможност на авторите да се произнесат убедително за
възможното влияние върху природата и населението.
Не е за
пренебрегване и фактът, че до момента само два от седемте
предложени реактора са лицензирани някъде по света, което поставя
въпроси както за нормалната експлоатация, така и възможните
рискови събития и действията при възникването и потушаването им.
Допълнителен проблем е липсата на информация и анализи за
аварийните планове за действие, без наличието на които е
невъзможно да се вземе каквото и да е положително решение за
работа на атомна централа.
Оценката на
здравния риск е недокрай обоснована. Освен прословутата вече липса
на данни за региона, липсват и сравнителни анализи с районите на
други АЕЦ. Отново липсват всички допълнителни анализи, които бяха
заложени в Националната програма “Околна среда – Здраве” или бяха
поискани покрай ДОВОС на АЕЦ “Козлодуй”. Като се има предвид и
практиката, наложена след аварията в Чернобил да не се говори и
пише за реалните здравни въздействия от ядрената индустрия (когато
някои подписаха и декларации пред Държавна сигурност), може да се
предполага колко информация ни е “спестена”.
Влиянието върху
околната среда е описано крайно неясно. Отрича се всякакво вредно
влияние върху екосистемите на р. Дунав и Природен парк “Персина”
от топлинно (и радиационно) замърсяване на водите. Не е оценено
териториалното покритие на т. нар. топлинен остров, образуващ се
при работа на АЕЦ. Спекулира се с някакво постигнато съгласие (?)
на някакъв семинар, според което уж нямало да има никакво вредно
влияние върху ПП “Персина”.
Остава
дискусионен и въпросът за сеизмичния риск, където не много
коректно ни се внушава, че няма проблеми.
Много важна
слабост на доклада е липсата на анализ на опасността от
терористична атака. В комбинация с липсващи системи за ефективна
национална отбрана, бидейки напълно зависими от НАТО в това
отношение, но неспособни да използваме неговите предимства поради
наличието на тотално съветизирано управление на армията, една
втора АЕЦ само би превърнала страната в претендент за регионална
мишена Nо1. Каква по-добра комбинация за изобретателни фанатици –
през 2010 г.? Интересен е също въпросът кой ще плати за
постоянната защита на две атомни централи, като се знае
състоянието на съответните структури на БА?
Що се отнася до
съмненията за корупция, те остават. За немного чисти схеми засега
може да се говори главно около възлагането на договора за
изготвяне на технико-икономическия анализ и ДОВОС. В тази посока е
необходимо да се извърши сериозна проверка от непредубедени и
независими от правителството институции. Прословутото пък писмо от
Канада е по-скоро проява на обичайните мръсни игри, които са част
от всекидневието на ядрената индустрия. Дали този текст е дело на
конкурентни интереси, на днешната или “бивша” родна (вкл. и руска)
ченгеджийница, дали е резултат от засегнати лични или корпоративни
интереси по странична неенергийна линия, или от нещо друго, няма
значение. Важното е, че за пореден път стана ясна връзката между
ядрената енергетика и мръсотията, далаверата, подмолните гешефти,
игнорирането на демокрацията, налагането на корпоративните над
обществените интереси и прочие гадости. И отново е време да се
замислим – каква енергетика искаме? Каква ДЪРЖАВА искаме?
В тази връзка
потенциално най-голяма опасност за корупционни схеми остават
евентуалните ангажименти за дългосрочно гарантирано изкупуване на
електроенергия, както и избраните схеми за държавния дълг и
държавните гаранции за АЕЦ “Белене”. Защото някои банкери не са
по-малко “гладни” от политиците и ядрения бизнес.
От всичко казано
може да се направи заключението, че започването на строителството
на АЕЦ “Белене” в момента е една голяма авантюра с недоказани
ползи за страната. При липсата на ясни и еднозначни доказателства
за нейната необходимост, по-скоро се очертава изводът, че то е
ПРО–сенчести интереси и АНТИ–България! |
