20-05-2004

12 април 2004 12:45

100 въпроса за АЕЦ "Белене"

Светлана Ненова, "Дневник"

АЕЦ "Белене": Срещу българските интереси

Зоната на здрача: Кой има интерес от АЕЦ "Белене"?

Недостатъчността на основанията да се вземе окончателно решение за АЕЦ Белене

"В момента има много малко ядрени централи в света, които се строят, и цялото внимание е насочено към тях. България се наблюдава от цялата международна общност как ще вземе решение за новата ядрена мощ." Думите са на Али Ализаде, вицепрезидент на канадската енергийна компания AEC Ltd., която е един от кандидат-инвеститорите в нарочения за размразяване проект АЕЦ "Белене". Господин Ализаде е прав. Решението на кабинета да "строи завод (с яки бетонни стени)", в който да вложи нещо като $2 млрд., привлече световните гиганти. Ако се съди по появилите се компромати и информации за натиск, борбата вече "е безмилостно жестока" (пак по Вапцаров).

Четвърти блок на Чернобилската АЕЦ след аварията

А това, което международната общност вижда, е едно правителство в предизборна година, което се втурва къмнай-голямата инвестиция за последните две десетилетия без ясни икономически разчети, без обявена чиста процедура и при множество сериозни съмнения...

Защо ще строим "Белене"

Според енергийния министър Милко Ковачев:

- за да осигурим на България стабилна енергетика и евтин ток след затварянето на трети и четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй"

- за да може България да запази позициите си на регионалния енергиен пазар след 2010 г., или ако трябва да използваме любимия израз - "енергиен център на Балканите".

Тези два аргумента и представените от правителството данни засега обаче не отговарят на въпросите трябва ли нова мощност, за да е стабилна енергетиката, трябва ли това да бъде ядрена централа, откъде знаем, че "Белене" ще произвежда евтин ток, след като още не знаем какво ще представлява централата и колко ще струва изграждането и оперативната й експлоатация и защо, по дяволите, България трябва да е енергиен център на Балканите.

Какво знаем за проекта

Че правителството твърдо е решило да го размрази от догодина.

Че ще търси чужди инвеститори за строителството и ще издаде финансова гаранция за цялата стойност на проекта.

Че инвеститорите ще бъдат избрани до края на годината посредством преки преговори с тройката министри - Шулева, Велчев, Ковачев.

Че до момента интерес са проявили три консорциума - Чешката "Шкода"/"Ситибанк"/"Уникредито", френската "Фраматом"/руската "Атомстройекспорт" и канадската AECL/ италианската "Ансалдо нуклеар"/американската "Бехтел"/японската "Хитачи".

Че първите две предлагат технология с леководни реактори от типа на руските ВВЕР 1000 със западни модификации, третият консорциум - тежководни реактори, тип канадски "Канду".

Че проектът има много противници у нас, които твърдят, че той е икономически необоснован.

Че според премиера Сакскобургготски решението за размразяванете на АЕЦ "Белене" е "резултат от прагматична и последователна политика, която се опира на експертни анализи, а не на спекулации и популизъм".

Но че на горното просто трябва да се доверим, защото планът на НЕК, обосноваващ необходимостта от изграждането на нова ядрена централа, е засекретен по Закона за класифицираната информация.

Какво не знаем за проекта

Неизвестно е дали ще се изграждат един или два реактора и с каква мощност ще бъде всеки от тях.

Тепърва щяло да се определи каква технология ще се използва, като до момента енергийното министерство дава противоречиви сигнали в полза ту на едната, ту на другата. Неясно е дали може да бъде използван доставеният на площадката на Белене още през миналия век реактор "Шкода", тип ВВЕР 1000, който в момента е консервиран, и трябва ли бъдещата технология да се съобразява с него.

В доклада за влиянието на централата върху околната следа (ОВОС) на американската компания "Парсънс" се твърди, че леководните реактори са по-подходящи за площадката в Белене, но според други специалисти това не е задължително вярно.

Все още липсва конкретна информация за държавното участие в проекта извън изявлението на Ковачев, че държавата ще има мажоритарно участие.

Няма отговор на въпроса как ще се продава произведеният от новата централа ток.

При липсата на яснота по горните проблеми естествено идва и объркването, когато се обсъжда цената на енергията, която би се произвеждала от новата мощност. Не се знае на какви изчисления е базирана обявената от енергийния министър стойност от 3-4 евроцента за киловатчас. Бившият директор на НЕК Иван Хиновски пък пресмята, че цените на енергията от нова ядрена мощност с 1000- мегаватов реактор би била около 4.5 евроцента, а в началото на 90-те са правени изчисления, че токът от централата би струвал около 7 цента за киловатчас (5.9 евроцента). А дали подхвърляните цени ще са конкурентни на пазара след построяването на "Белене", изчисления въобще не са огласени.

А трябва ли ни токът от "Белене"

Основен мотив на защитниците на проекта е, че след 2010 България е застрашена от недостиг на електроенергия, ако не изгради нови мощности. Такива са и прогнозите на Международната асоциация на операторите на енергийни системи (UCTE), чийто член страната ни стана през миналата година. Дефицитът ще се увеличава след 2008, когато ще бъдат изведени от експлоатация трети и четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй" и влязат в сила изискванията за намаление на вредните емисии на газове от топлоцентралите.

Горният аргумент обаче повлича три въпроса:

- на какви разчети и допускания е базиран

- защо да изграждаме мощности, вместо да внасяме електроенергия

- защо да строим ядрена централа, а не друг вид мощност.

Според плановете на НЕК за развитие на енергийната система 2010 - 2020 ще са необходими ядрени мощности от 1000-2000 мегавата, защото потреблението на ток в страната щяло да се увеличава средно с 3.5% годишно. То действително нараства за последните години, но пък това е резултат от твърде високата енергийна интензивност на икономиката. Този показател за България през 2001 е два пъти по-голям в сравнение със страните от Европейския съюз. В същото време нашата икономика използва два пъти повече електроенергия за производството на единица брутен вътрешен продукт в сравнение със страните от ЕС, показват данните на НЕК.

Един от изказалите се по темата - инж. Георги Босев от "Тотема инженеринг", е на мнение, че преди да се вземе решение за строителството на новата ядрена мощност, трябва да бъдат намалени загубите и разхищенията на енергия в домакинствата и енергийната система. Загубите през 2003 в преноса и разпределението на енергия са били 28.46% и са с 12.5% по-високи в сравнение със страните от Европейския съюз.

Друг голям неизползван резерв са програмите за енергийна ефективност, както и развитието на битовата газификация, която ще намали потреблението на електроенергия. Очаква се да бъдат изградени и около 300 конегенерационни мощности в "Топлофикация София" от американската компания "Хорайзън", както и да бъде пуснат ВЕЦ "Цанков камък".

Ядрени или други мощности

Преди да се вземе инвестиционно решение за размразяване на ядрения проект, трябва да се оценят и неизползваните мощности в отрасъла, смята още Босев. Според него могат да бъдат натоварени хилядниците в АЕЦ "Козлодуй" след модернизацията им, да се използват възможностите на ТЕЦ "Варна" и ТЕЦ "Бобов дол", както и тези на комплекса "Марица-изток". По негови изчисления всичко това би компенсирало изваждането на реакторите от АЕЦ "Козлодуй" и очаквания ръст на потреблението.

България може и без втора атомна централа, се посочва и в нетехническия доклад за ОВОС. Там се твърди, че ядрената мощност може да бъде заместена с термични централи, ако до 2008 г. бъде завършена рехабилитацията на ТЕЦ "Марица-изток" 3, модернизацията на първите четири блока в ТЕЦ "Марица-изток 2" и изградена нова около 600- мегаватова мощност в комплекса "Марица-изток".

Изводът, че изграждането на ядрена централа не е задължително, се прави и в проучването на Световна банка. Експертите на банката оценяват намеренията за разширяване на мощностите у нас като "прекалено амбициозни".

Защо всичко става на тъмно

Съмненията, че процедурата около АЕЦ "Белене" няма да отговаря на международните стандарти за прозрачност, започнаха още с избора на консултант по проекта за изработване на технико-икономически анализ. Американската компания "Парсънс" беше определена от НЕК без конкурс или търг, а информацията, че това се е случило, изтече случайно. Притесненията се засилват и от заявеното намерение на правителството инвеститорите да се избират с директни преговори по критерии, които още не са обявени. За капак вече се появиха и първите компромати около това как различни компании "мотивират" кабинета да ги посочи като избраници в проекта. Анонимното писмо, цитирано в канадския вестник "Глоуб енд мейл", в което се твърди именно за такива опасни връзки с консорциума около канадската АЕCL, беше отхвърлено като лъжа от нашето правителство. Но дали това е така, все още няма данни.

Еколозите пък обявиха, че решението за новата централа е взето още преди да е приключило обсъждането ОВОС-а и в нарушение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия.

Срещу всичко това аргументите са: "Белене" все пак ще се строи! Вервайте, всичко е точно!

Подобни проекти не се правят така.