Необходимо пояснение:

Мутра е не само рекетьор, мафиотски слуга, бодигард и прочие персона от тъмния свят. Мутрата е тъмен начин на мислене, на светоусещане и световъзприемане. Затова има мутренски печат, радио, телевизия, независимо от източниците на финансирането им и независимо от сферите, които те пряко обслужват или на които служат. Има и отделни мутренски медийни изяви. Този печат или по-точно този тип писане, фотографиране и т.н. налага мутренското отношение към нещата, хората, България, света. Неговата цел е българите да се измутрят тотално и да се простят с мисълта, че още може да има нещо светло и чисто. Тогава мутрата ще засияе като българско слънце.

Колко струва Лили Иванова? Отминавам наглостта, с която този въпрос бе зададен преди време на самата нея от водещия на “Всяка неделя”. Той получи достойния отговор. Струва си обаче да се запитаме какво ни струва оклепването на Лили Иванова – по повърхността и в същността, отгоре, отдолу, отпред, отзад. (Вж. само някои “Шок”-ове – достатъчно е.) Оклепване с наслада и възторг. Същите, с които се забърква и хвърля кал по всичко и всеки с нестандартна стойност и величина в целия ни живот – от изкуството до политиката. Сред политиците за предпочитане са падналите. При творците е обратното – гаврите отнасят най-вече тези, които не се оставят да паднат. Лили Иванова бе розовият сън на няколко поколения българи, потопени в социализма.

Зад днешните снимки на Лили се крие непримирение с условностите

Имаше я и приемаха малко по-лесно реалностите му. Бе огънят, който импулсира сърцата, и димът, който навлажнява очите. За разлика от водещия на “Всяка неделя”, чиято мисия бе също постигането на лесносмилаемост на социализма и създаването на илюзията, че е атрактивен и разнобагрен, тя изникна отдолу. Дойде от собствените си розови сънища в Кубрат и с дадения й от Бога глас заяви, че и нея, и тях  ще ги има.

Още при появата си пред “големия” микрофон е била възел от заредени страсти и конфликти.

Талантът й: толкова неоспорим, че не можеше да не предизвика преклонение, а оттук естествено (драмата се играе в България) - завист. Името Лили Иванова не можеше да бъде оставено само на афиша. То трябваше да се обкръжи с други, но не какви да е, а ИМЕНА. И се втурнаха мастити (имаше такъв вид поети и композитори в онова време) да я “създават”. Тя стана тяхна запазена маса. Така вградиха и себе си в розовия сън, както по-късно някои от тях се вградиха в материалната осезаемост на чалгата.

Волята й: толкова непреклонна, че не можеше да не породи страх, а оттук желание за употреба. И я покани Първият на “гастрол”. Тези от втория ред - за снаха. Стана едва ли не единственият глас на Радио София. Сложиха я на парадния вход на социалистическата родина като пеещ фонтан. Мислеха, че са й отнели жилото и е останал само медът. Пълна заблуда.

Възел като Лили Иванова или се сече, или се разплита с много ловки ръце, за да стане невзрачно въженце. Тя не позволи нито едното, нито другото. Оттогава досега. Текстовете и мелодиите на маститите се превърнаха в нейни песни. Не силните на онзи ден и техните синове употребиха нея, а тя тях. Поигра си сред партийните върхове (колкото да покаже, че и това може, но те без нея не могат), бодна им по червена роза на ревера и си продължи нататък. Те останаха да вехнат. Не е длъжна на социализма, а той ще трябва да й бъде вечно благодарен, защото в хиляди памети е “епохата на Лили”. Остана неподвластна както на времето си, така и на годините си. Талантът й се превърна в труд и воля, волята стана талант да продължиш да бъдеш. А не просто да те има.

Прощават ли се такива неща?

Днешното мутренско мислене не е от днес. То си има коренчета в завистта и злобата на миналото. Тогава обаче разполагаше с хиляди лостове (най-яките – държавните) и ръцете му изглеждаха ловки. Сега има само грубата сила, гадният език и мръсното око на камерите. Дори не нанася удари под кръста, а директно плещи и плюе. Лили Иванова не е единствената му мишена, но е от най-големите и затова най-примамливата. В нея са концентрирани всички омразни и на вчерашните властници, и на сегашните мутри качества: способността да се реализираш въпреки себе си и въпреки другите; да се трудиш къртовски, но радостно; да постигнеш щастие чрез плодовете на такъв труд. Това е феноменалното днес, а не снимките в “Плейбой” на някаква си възраст. Зад снимките стои примерът на едно човешко поведение, което се нарича непримирение. Той може да повлече крак и да започнем полека да вярваме, че нито законите на природата, нито на обществото са еднакво валидни за всички, че наистина не сме равни пред завистта и злобата. Който иска, може да ги надвие. Войната на Лили е война срещу условностите. Но както вчерашните условности бяха създадени от условията, така сега мутренското мислене – неговият печат, публикации, емисии – изцяло ползва днешните условия, за да ни накара да сведем глава пред условностите. И вчера, и днес сме необходими като стадо.

Лили, не влизай в стадото. То има нужда да те вижда отпред. Повярва ли в тебе, ще повярва и в себе си.