|
В него ще
прочетете статии и коментари от Ванда СМОХОВСКА, Антон
ТОДОРОВ, Иван ИБРИШИМОВ, Димитър КРЪСТЕВ, Матей СТОЯНОВ,
Йордан ЕФТИМОВ, Алберт БЕНБАСАТ, Вероника БИКОВА, Михаил
ОГНЯНОВ, Атанас СВИЛЕНОВ, Коста РАДЕВ, Антоний ГЪЛЪБОВ, Рени
НЕШКОВА, Ромео ПОПИЛИЕВ, Боян ОБРЕТЕНОВ...
В Арт
страниците: Петър УВАЛИЕВ - Похвално слово за българското
слово; Блага ДИМИТРОВА - Мистериите около романа “Лице”; Васил
СТАНИЛОВ - Италия - фотопътепис; разкази и стихове от Ивайло
ПЕТРОВ, Иван ТЕОФИЛОВ, Деян ЕНЕВ...
Цветът на
омразата
е без значение
“Да
пазим паметта за доброто и злото в собствената си история и да
дадем и на едното, и на другото еднозначна и категорична
оценка. В противен случай скоро ще видим как виртуалното зло
изпълзява от интернетските форуми и тръгва по улиците – с
кафяви или с инфрачервени ризи, униформата на омразата е без
значение.”
Геноцидът е измерение на
реалния социализъм (втора част от интервюто на Весела
Илиева от Берлин с проф. Гунар Хайнзон, продължение от брой
20):
“Понеже
марксизъм-ленинизмът е насочен срещу гражданството и
собствеността, срещу многопартийната политическа система като
представител на това общество, то се получава на практика един
конгломерат от демоцидни престъпления, които трябва да
реализират идеята - под ударите на геноцида попадат от
най-малки до най-големи собственици, разнородните
представители на интелигенцията и образованото гражданство,
политиците и интересуващите се от политика, попадат и питащите
наивно "защо не виждаме благата, за които работим".
Най-страшното е, че хората, избивали десетки и десетки милиони
собственици, граждани, интелигенция, реално са мислели, че
така ще постигнат осъществяването на идеята си.” |
