19 април 2004, 13:55

Краят на проекта "Анти-Костов"

Белчо Дончев

Когато някой в обществото на глупаци

със задължителния еталон не се покрива

и дразни с персоналните си знаци,

го обявяват - чужд на колектива!

И възцарява мисъл еднородна,

в която всеки глупчо скрива

зад позата си благородна

плода на свойта мисъл сива.

А сивотата колективна се разлива,

обхваща плътно индивид след индивид,

изглажда ръбчета, изправя мисъл крива,

създава нов биологичен вид...

Проектът “Анти-Костов” беше стартиран от самия Костов с появяването му на политическата сцена извън ченгесарският проект (описван неведнъж с огнени слова, главозамайващи разкрития и пионерска смелост от самия Едвин Сугарев), Костов веднага бе обявен за чужд на колектива. Срещу него беше подета епична битка, преминала през няколко тактически етапа, достигайки до днешния ден, когато забиваме последните пирони в ковчега.

Правим го с удоволствие и садизъм, присъщи навярно на някои фанатизирани източни религиозни секти, на комунисти и на извратени от мисълта за величието на собственото си нищожество полуинтелигенти, полудемократи, полужурналисти.

Правим го с перверзната идея, че унищожавайки Костов, ние изведнъж ще пораснем с една глава, защото сред лилипутите е лесно да си великан. Сред глупаците е лесно да си мъдър, сред бездарието – гений, сред безродието – патриот.

Правим го, защото така по безнаказано престъпен начин ще узаконим безнаказано престъпното всекидневие, като ставаме неотменна част от безнаказано престъпноно общество.

Защото с унищажаването не точно на Костов, а на идеята “Костов” въобще, разгромът на нормалността в нещастната ни държавица ще е пълен. Победата на  скудомислието, словоблудието и войнстващата бездарност – абсолютна.

Време за пир... Време за шоу... Време за прощаване с надеждите... Време за прощаване със съвеста...

Време, в което най-сетне всеки ще може да стане център на вниманието и герой на собственото си шоу. В което целта на всеки ще е да омаскари до пълно унищожаване усилията на другите...

Национално по форма, бих казал, и социалистическо по съдържание. Защото нима има нещо по-извратено от това – да повръщаш върху този, с когото си вървял заедно довчера. Направиха го много. Генерала Бонев. Валяка Бакърджиев. Генерала Радев. Към тях се присламчи и Сугарев. Нито е генерал, нито е валяк. Поет и публицист. Списъкът е отворен. Списъкът на пируващите. Стихотворенийцето горе е написано преди двадесет години в условията на развития социализъм. Но е напълно подходящо и за условията на развития идиотизъм.

Апропо, слуховете за политическата смърт на Костов, както и тези за политическата смърт на Държавицата навярно не са силно преувеличени... НДСВ няма абсолютно никаква връзка с народеца. ДПС и БСП са огледални партии. За първите народът се дели на турци и всички останали. Турците определено не са цел, те са средството, с което Доган, чрез новия си етничиски модел, за който засега официално получи само орден, неофициално – Аллах само знае всичко, и Бриго донякъде, постига само нему известни цели. За БСП народът също никога не е бил цел – той е средство. Целта е власта. С всички възможни средства.

Факт е, че в момента цялото ни общество няма представителство във власта. Власта, в днешния си паркетен вид, защитава стопроцентово неидентифицирани, нелигитимни частни и корпоративни икономически интереси, без да излъчва каквото и да е политическо послание. Власта не е формулирала стратегическа цел в нито една конкретна област в средно- и в дългосрочен план. В икономиката. В образованието. В науката. В културата. В селското стопанство. В туризма. В енергетиката. В социалната сфера. В здравеопазването. Държавицата не знае своя път в бъдещето, гражданите не виждат своето бъдеще по пътя. Обществото рязко се раздели на две успоредни прослойки, които вече не се пресичат. Управленска класа, където някакви елитни екземпляри демонстрират благосъстояние и брилянтиново  високомерие, и народ, който вече дори и не се чуди какво да прави. Псува, гледа Слави, и пак псува, но заедно с него. Понякога него. А идват избори....

Наивник е този, който смята, че целта на проекта “Анти-Костов” е унищожението на Командира. Целта е да се унищажи идеята за демокрация. Костов е не повече от един активен, умен, убеден и убедителен неин изразител. Прекалено активен, прекалено умен, прекалено убедителен. Прекалено отличаващ се от другите политици. Прекарено праволинеен. Прекалено можещ. И прекалено не предизвикващ симпатия, умиление и сълзи в очите... Но на демокрацията й трябва някой, който да я провежда и отстоява, а не рекламно лице.

Обаче на власта днес й трябва точно рекламно лице. Симеон се изтърка. Панайотов не става. Кошлуков и Севлиевски? Това е несериозно. Но вече нещо се прокрадва в новата рекламна стратегия. Соломон плаче в Брюксел. Надежда плаче в Свищов. Първанов плаче на гроба на Добрев. Сугарев се радва на “Краят на плана Костов”. А демосът спи положил изпразнената си главица върху пухената , бродираната от комунисти, ченгета и бандити псевдодемокрация... Сън мечи... Или сън вечен...

Тъжното е, че това, което беше в състояние да събуди спящите, беше погребваният от Едвин Сугарев така наречен от него самия “План Костов”. Самата Идея за Демокрация. Дано все пак слуховете за нейната политическа смърт се окажат силно преувеличени!

- - - - - -

Посвещавам тази поетично-публицистична творбица на Едвин Сугарев и неговата статия Краят на проекта “Костов”.