Шумно обявеният политически проект "Иван Костов прави нова дясна партия" отива към своя закономерен и безславен край. Мечтите на твърдия седесариат за ново и по-достойно политическо представителство очевидно няма да се сбъднат. Поради една много проста причина - този проект минаваше през политическата смърт на СДС. Можеше да успее само ако синята партия бе изцяло съсипана и нейното електорално наследство - изцяло приватизирано. Тази смърт не се състоя. И няма никакви шансове да се състои. Доказват го пределно ясно резултатите от социологическите проучвания, правени при старта на проекта и днес - в неговата финална фаза. Преди около месец и половина две агенции публикуваха данни, от които можеше да се направи естественият извод, че ефектът от предприетия от Костов и неговите депутати опит за хладнокръвно убийство на СДС е далеч под очакванията. Ако парламентарните избори бяха тогава, според "Алфа рисърч" за БСП биха гласували 26%, СДС би останала втора политическа сила с 9.5%, а партията на Костов би получила 1.5%. Според МБМД картината би била само малко по-различна: 23% за БСП, 7% за СДС и 2% за партията на Костов. Днес, след десетки срещи в страната, ситуацията не е по-различна според същите агенции. Ако изборите бяха днес, според "Алфа рисърч" (представително изследване, проведено между 30 март и 6 април), БСП би събрала 26.5% от гласовете на всички избиратели, СДС - 9%, НДСВ - 8.2%, ДПС - 4.8%, ССД - 3.2%, партията на Иван Костов - 1.9%, ВМРО - 1.3%. Според МБМД (представително изследване, проведено от 13 март до 7 април), БСП получава 24%, СДС - 10%, НДСВ - 8%, ССД се изравнява с ДПС и събира 5%, бъдещата партия на Костов - 3%, а "Новото време", "Гергьовден", БЗНС-Народен съюз и ВМРО - по около 1%.

Резултатите от две последователни социологически проучвания не могат да се дължат на случайности - те издават трайна тенденция на електоралните нагласи, от която става видно, че бъдещата дясна партия ще трябва да положи доста усилия, за да влезе изобщо в парламента.Това обаче е по-малкият й проблем; по-същественият е, че претенциите да бъде определящ фактор в дясното пространство просто нямат покритие. Още по-малко пък да бъде партията, която да замени СДС на политическата сцена по модела, който бе следван във всички източни страни по време на техния преход към демокрация. Точно тези невъзможности обезсмислят самия проект и го лишават от перспектива и смисъл. Поради което твърдият седесариат, колкото и увлечен от твърдата фигура на Костов да е, в един момент просто няма как да не осъзнае, че всъщност цялата тази операция е само римейк на СДС-тата с тиретата, организирани от покойния Дертлиев през 1991. Че дори и да влезе в парламента, новата дясна партия ще бъде лишена от тежест и възможности за определящо въздействие върху политическия живот на страната - и трябва да се задоволи само с маргиналното присъствие на максимум петнайсетина депутати в следващия парламент. Не по-малко ясно ще бъде тогава, че акцията по разбиването на най-голямата дясна партия е отворила вратата на бившите комунисти към властта, и то в най-отговорния за България момент, когато е видно и за слепия, че тези, които поемат управлението, няма лесно да си отидат. И ще дойде и времето на равносметките, както и на закономерния въпрос "оти ручахме жабетата".

Само че вече ще е късно за подобни равносметки. Нещо повече - и сега вече е твърде късно. Една проста сметка ще ни убеди, че левицата е само на крачка от абсолютно мнозинство в следващия парламент. Сборът от електоралното покритие на всички десни партии (при почти неизпълнимото условие да се коалират помежду си и да запазят в тази коалиция своя самостоятелен потенциал) надхвърля рейтинг на лявото само с около 2-3 процента. Това е прекият ефект от банкрутиралия проект на Иван Костов. Страничен ефект пък е следният парадокс: на фона на дясната крамола НДСВ започна да прилича на що-годе прилична и нормална партия. Царското движение дори пречупи кривата на главоломно сриващия се рейтинг. Царят бе буквално забравен и последният 6 април се размина без медийна оргия в памет на българския абсурд.

Зная предварително възраженията срещу подобни тези: остави ги тези социологически проучвания, на тях не може да се вярва. Сигурно това е било мисленето и през 2001, когато до последно се твърдеше, че СДС ще спечели, а всъщност инкасира загуба от 1 400 000 избиратели. На някои социологически агенции наистина не може да се вярва. Само че "Алфа рисърч" не е от тях. Точно нейните проучвания имат лошия навик да се сбъдват. Костов не успя да превземе СДС отвътре, да принуди легитимния лидер да подаде оставка и да се върне на бял кон, каквито бяха първоначалните му планове. Не успя и да го унищожи, като присвои неговото електорално наследство. Оттук нататък му остава само да пречи, колкото е по силите му.

Остава му ролята на джебчията, който обикаля наоколо и гледа да чопне оттук-оттам по някой недоволен седесар, а ако му падне сгода - и цяла структура. Видя, че прекалената агресивност не се котира, и натика под миндера Кулезич, Дачков и компания. Сега я кара со кротце, со благо и со малце опашата лъжа. Обажда се лично на общинските лидери в страната с предложения да превърнат седесарските си структури в структури на новата партия. В замяна предлага депутатски места. Обичайно второ или трето в съответната листа - с ясното съзнание, че до извоюване на тези позиции просто няма да се стигне. Твърде жалко битие за един човек, който беше знаме на промените в България.