|
|
На референдума за евроконституцията
гласуваха 62,8 % от холандските граждани. От тях 61,6 % казаха НЕ
на конституцията, а 38.4% я подкрепиха (включително и авторът на
тези редове).
Сравнително високата избирателна
активност по въпроси, отнасящи се до ЕС (за сравнение на
последните избори за европейски парламент гласуваха 39% от
избирателите, докато например на изборите за Втора камара в
парламента гласуваха близо 80%, ) означава и значително повишен
интерес към ЕС и това е добрата новина. Причините за отрицателния
вот в Холандия не трябва да се търсят единствено в отхвърлянето на
конституцията, която повечето от избирателите едва ли са чели.
Френското „не” на Евро-конституцията беше доста различно от
холандското. Във Франция, както вече бе отбелязано от редица
анализатори, основна роля изиграха страхът от конкуренцията, от
разширението, от евентуалната загуба на работни места при наплив
на работници от новите страни членки, страхът от силно
либерализиране на икономиката и евентуално намаляване или загуба
на субсидиите, както и не на последно място неодобрението на
французите към президента Жак Ширак (помним, че алтернативата на
последните президентски избори беше Льо Пен и вотът беше не „за”
Ширак, а против Льо Пен).
Холандците, за разлика от французите
и както споменава Весела Илиева в
своя анализ, се страхуват именно от загубата на силния си
икономически и обществен либерализъм под натиска на консервативна
Европа.
Конституцията е сложен юридически
документ от 400 страници и референдумът (първият за страната от
200 години насам) беше използван от холандците не толкова, за да
си кажат мнението конкретно за този него, колкото да дадат оценка
за досегашното функциониране на ЕС, а холандците има от какво да
са недоволни. На първо място Холандия, свикнала на финансова
дисциплина се придържаше съвсем коректно към споразуменията от
подписания през 1997 година в Амстердам "Пакт за стабилност и
растеж”, което обаче не може да се каже за други страни-членки на
ЕС като Франция, Германия, Италия и пр., които не спазваха строга
бюджетна дисциплина и непрекъснато преминаваха договорената
граница от 3%, като по този начин и благодарение на въведената
обща валута – еврото внасяха инфлация в иначе стабилната холандска
икономика.
Холандците са недоволни и от
бюрократизацията в ЕС, която струва все по-скъпо на обикновените
европейски граждани – защо, например, е необходимо да има две
столици на ЕС (Брюксел и Страсбург) с основание се пита
обикновеният холандец. Това означава, че всеки висш еврочиновник
има офиси и на двете места и така излишно разходва средства.
Холандците са недоволни и от корупцията в европейските институции,
която традиционно е по-висока за южните европейски страни и която
чрез ЕС пълзи на север и към страни като Холандия, където винаги е
била под санитарния минимум.
Холандците са недоволни и защото
плащат най-много от всички страни членки на ЕС – близо 180 евро
годишно на глава от населението (за сравнение Германия прави
вноски, които са около 79 евро на глава от населението).
С две думи вотът против
конституцията вчера беше по-скоро вот за досегашния начин на
работа на ЕС и иронията е, че точно този документ все пак е
по-демократичен от договора в Ница, но тогава никой не попита
обикновените граждани какво мислят, а сега политиците не успяха
много добре да обяснят на холандските граждани предимствата на
тази конституция. Така изникна още един проблем - оказа се, липсва
добра комуникация между политиците и гражданите по въпросите,
засягащи ЕС. Отхвърлянето на конституцията е, разбира се, важен
сигнал и ще внесе известно напрежение в ЕС, но от друга страна ще
стане повод да се дискутират отдавна наболели проблеми и затова не
бива да се драматизира.
Това, което е важно за България е,
че сега, когато сме пред прага на ЕС, трябва ясно да си дадем
сметка, че едно отпускане и неизпълнение на споразуменията, които
сме подписали или забавянето им, при вътрешните проблеми в ЕС може
да стане повод да бъде забавено членството на страната с всички
негативни за нас последствия. ЕС с някои свои кусури може да не е
най-доброто за напреднали страни като Холандия, но за страни като
България е необходимото лекарство. Медиите в България трябва да
осъзнаят своята отговорност за европейското бъдеще на страната и
да не спират да информират българските граждани и същевременно да
оказват натиск върху българските политици за извършване на
необходимата съдебна реформа (чл. 112 от ЗСВ : “Прокуратурата е
единна и централизирана. Всеки прокурор е подчинен на съответния
по-горестоящ по длъжност, а всички - на главния прокурор.“,
например, не само е скандал за всяка демократична страна, но този
член противоречи дори на действащата в момента българска
конституция и следва без всякакво отлагане да бъде отменен, а при
две уж демократични правителства - и при предишното - кабинетът на
Иван Костов и при сегашното с премиер Сакскобургготски, за срам на
българските политици и граждани, продължава да действа).
С централизирана прокуратура и с
главен прокурор като Никола Филчев, който на всичкото отгоре е
съсредоточил твърде много власт в ръцете си по силата на този
скандален закон, в ЕС няма да влезем, това трябва да е безпощадно
ясно и на гражданите на България, и на управляващите.
А часовникът пак сочи 12 без 5.
|
