Гласуването за върховния закон на обединена Европа продължава в следващата си критична фаза. И в Холандия днес започна референдум за конституцията на Европейския Съюз. Според прогнозите се очаква негативният вот на холандците да бъде дори по-висок от този на френските гласоподаватели. Отделни анализатори предвиждат едно категорично „Не“, решено дори с над 60% от гласовете.

Причините за отрицателния изход от гласуването и отхвърлянето на ЕС-конституцията са само в частност аналогични на онези, които предопределиха френския резултат. Французите реагираха с вота си като протест срещу вътрешните социални проблеми и персонално срещу президента Жак Ширак. Страхът от силно либерализиране на икономиката, от евентуалната загуба на социалната система, загубата на работни места чрез наплив на работници от новите страни членки и опасението от преместването на производството на териториите на тези страни предопредели резултата във Франция.  

Холандците, за разлика от французите, се опасяват обаче именно от загубата на силния си икономически и обществен либерализъм. Десните, либералите и дори социалдемократите се опитаха да повлияят върху решението на гласоподавателите, но очевидно безуспешно – за разлика от тях, холандските радикални изолационисти използваха много по-добре в дебатите и пропагандата си слабите места на бюрократично обременения и непознат за хората документ.

Допълнителни проблеми и в двете страни, но и в Германия, създадоха дебатите около присъединяването на Турция в Евросъюза. А паралелно с това и ратифицирането на договорите с България и Румъния.

В случая с Турция беше и е наличен страхът от по-нататъшно ислямизиране на западните общества, предвид културните конфликти и мултиетническите проблеми с радикални мюсюлмани в редица страни, особено в Германия, Франция и Холандия.

От което развитие би била застрашена демокрацията по принцип, според гражданите на трите държави.

За негативното отношение относно приемането на България и Румъния в ЕС основна роля изигра инструментализирането на темата за изостаналостта и бедността на двете посткомунистически страни, наред с непреодолимите засега проблеми в съдебната система, силната корупция, разрастването на мафиозните организации и сивата икономика.

Министър-председателят на Великобритания Тони Блеър оповести днес на пресконференция, че в случай на отхвърляне на върховния закон на обединена Европа и в Холандия, което по всяка вероятност ще се случи, той оттегля решението си за провеждане на референдум сред британците за конституцията на ЕС, плануван за началото на 2006. Решението на острова ще се вземе по подобие на гласуването в немския бундестаг – т.е. само в английския парламент.

Французите и холандците имаха подобен избор, но правителствата им решиха да се гласува с референдум. Тони Блеър оцени гласуването с референдум като демократично решение за отделните страни, но и като злополучна недалновидност предвид всички вътрешнополитически обстоятелства и ненавреме популяризирания, тежко написан  и сложен за разбиране документ.

От 15 до 17 юни 2005 предстои извънредна среща на държавните глави на страните членки в Брюксел, на която се очаква да се вземе решение за справяне с актуалната криза в ЕС. Засега 9 държави са гласували положително. За да влезе в сила конституцията всички 25 страни трябва да я ратифицират. Допълнителни слабости на администрацията и законодателството в ЕС разкрива фактът, че за подобна ситуация като настоящата не съществува необходимата правна яснота. Което отваря големи допълнителни проблеми пред 25те на срещата в Брюксел след две седмици.