Заявлението на Айрин Хан (Irene
Khan) при представянето на доклада,че "...Гуантанамо представлява
ГУЛаг на нашето време" е една от най-срамните характеристики,
които уважавана организация като AI
(Amnesty
International)
сама си е дала чрез устата на своята
генералната секретарка.
Какво политическо, историческо и
нравстено невежество трябва да бълбука в теб, та да сравниш затвор
или лагер за заподозряни (и наистина неприключени засега на
процедурите от правова държава) в тероризъм лица с най-страшната
държавна система за систематичен терор и изтребване на милиони
съграждани, която светът познава?!
От една страна имаме една прискърбна
проява на системата за сигурност и правораздаване на демократично
легитимирана държавна власт, изправена пред невиждана досега
екзистенциална заплаха. Но система, която и в момента, а и тепърва
за вбъдеще ще бъде подлагана на контрола, както на демократичните
и безмилостни медии, така и на съдебни и извънсъдебни юристи.
От другата страна като чудовищна
мрачна сянка е изправен ГУЛаг - архипелагът от десетки хиляди
острови, континентът осъществил царството на преизподнята на
земята, рожба на престъпното владичество на заграбилите с терор
властта банда болшевики...
Гасударственое управление лагерей...
Системата, от която не е имало
спасение за никого, и от която поради съществуването й в условията
на тоталния контрол дори не е останал снимков доказателствен
материал, а разчитаме само на свидетелствата на по чудо (или
напротив, благодарение на висша промисъл и в наша полза) оцелели
свидетели като Олег Волков, през Варлам Шаламов, та до Александър
Солженицин...
Като пиша горното ми идва наум и
друга, днешна преизподня на Земята, за която един ден няма да да
имаме очи да споделим пред внуците си, че нищо не сме чували за
нея - и от която също почти няма зрими доказателства (за разлика
от Абу Гураиб и Гуантанамо Бей) - а където съществуват, светът се
разсейва и не желае да ги види. Не можа ли уважаваната генерална
секретарка на AI да нарече филтрационните пунктове и вълчите ями с
живо погребани младежи и бащи на семейства в нещастна Чечения
ГУЛаг на нашето време - или за това са й попречили стотиците
томове леволиберална плява - от Маркс, Енгелс през Маркузе до
Чомски, с които без съмнение си е пълнила хубавата главица Айрин
Хан по времето, когато всичко се попива и запълва всяка гънка, та
после не остава място за възприемане на нови откровения...
За истината.
И да добавя, че освен Чечения има
още не един и двама други кандидати, които с пълно право могат да
претендират за почетната титла "ГУЛаг на нашето време" - от
лагерната наказателна система в Китай - до превъзпитателните
лагери във Виетнам и пр.
Но г-жа Хан, както вече казахме си е
притиснала едното око с ръка и шари само с другото (като изключва
същевременно органа, който се намира над и зад очите) |