27-05-2005

Във връзка с годишния доклад за 2004 генералният секретар на “Международна амнистия” (Amnesty International) Айрин Кан заяви на пресконференция в Лондон, че затворническия лагер в Гуантанамо е “ГУЛаг-ът на нашето време”.

Необозримият цинизъм на това твърдение може да се сравни само с пяната от устата на беснеещ антиглобалист, който сравнява президентът на САЩ с Хитлер.

И каква завидна смелост на стотици високо платени чиновници от “Международна амнистия”, които яростно  клеймят от…. нюйорският си небостъргач страна, която поддържа “ГУЛаг”!

Обвиненията на правозащитната организация бяха вече отхвърлени като “нелепи и безпочвени” от американското правителство, но г-жа Кан би трябвало да знае, че ГУЛаг- ът на нашето време е в Куба, Северна Корея, Судан, Китай, Виетнам. Иначе за какво получава заплата - нали за да защитава политически затворници по света?

Затворниците в Гуантанамо са около 500 вражески бойци, заловени с оръжие в ръка във войната срещу тероризма. Сега те живеят при добри условия и имат дори правото да изповядват религията си.

От няколко месеца Върховният съд и правителството на САЩ спорят за техния правен статут. Сигурен съм, че ще се намери решение. 

Но да се сравнява Гуантанамо със сталинисткият геноцид, освен цинично, е, и как да кажа… странно.

В обобщения доклад за миналата година за Южна Америка, Куба се споменава само веднъж, и то във връзка с Гуантанамо!

Без коментар.

В този доклад не се казва думичка за това, че президентът на Венецуела Уго Чавес помага на наркотерористите от ФАРК, които воюват срещу правителството на Колумбия. Може би защото дясното правителство на тази страна е приятелско към САЩ? Чиновниците от “Международна амнистия” не споменават изобщо и за това, че президентът Чавес осигурява обучение на агенти на кубинските тайни служби. Причината? Уго Чавес е ляв радикал и е враждебен към САЩ.

„Абу Граиб” отново и отново е повод за критики срещу Америка. На всеки би трябвало да е известно, че вече седем души са осъдени или са под съд, заради издевателствата там. Бих искал да подчертая, че никой в този затвор не загина в резултат на жестоки изтезания. Събитията са отпреди две години

Колко души са осъдени в България заради изядените от прасета трупове на хора, загинали в Белене преди десетилетия? И колко пъти се възмутиха в международната организация, че те все още не са осъдени.

“Международна амнистия” не намира и дума на съчувствие за ужасната смърт на четирима американци във Фалуджа през април миналата година. Телата им бяха варварски обезобразени, влачени из града и заковани за стени и дървета. Колко пъти хората по света видяха тези снимки и колко пъти сцените от „Абу Граиб” бяха разпространени от световните медии? Или телевизионните екзекуции на заложниците, с които иракските терористи продължават да рекетират света?

“Международна амнистия” не споменава и за това, което видяха американските морски пехотинци миналата година в голямата джамия в Наджаф – стотици трупове. Това е табу и за световните медии. Политическата коректност - в брак с политическото табу.

Вместо това Организацията приравнява кървавите деяния на терористите в Ирак и  борбата на Коалицията срещу тях, като ги нарича “големи нарушения на човешките права”!

С благодарност си спомням, че “Международна амнистия” беше безмилостен противник на комунистическите диктатури и упорито ги разобличаваше. Уважаваната организация беше непримирим защитник на политическите затворници и дисидентите. Когато десетки милиони загубиха живота си (мнозина от тях в комунистическите концлагери на ГУЛаг и сродните му структури из соцлагера), а стотици милиони - имота си. Моралната подкрепа на "Международна амнистия" за нас тогава беше от огромно значение.

Но, простете, “уважавана” ли казах малко по-горе?

Вече за мен е НЕуважавана. За съжаление.