Господин Буковски, как си
представяте оттук нататък развитието Русия -
Чечения, след като умереният лидер,
легитимният президент на Чечения Масхадов
беше убит от руските части?
- Боя се, че сега ситуацията
ще се изостри, ще се радикализира, че след
убийството на Масхадов надмощие в Чечения ще
получат радикалните настроения. Знаете, че
Масхадов настояваше за мирни преговори, дори
напоследък прекрати едностранно огъня, а
може |
|
би не във всички чеченски среди
са били много доволни от това.
Вие допускате, че обстановката в
Чечения ще се радикализира след убийството на
Масхадов? Масхадов все пак имаше влияние...
- Безусловно Масхадов имаше
голямо влияние и между другото, дори да е имало
разногласия между отделните чеченски групи, те
всички подкрепиха неговото предложение да
прекратят огъня, а човек с такъв авторитет вече
няма в Чечения, това е факт. Сега зависи кой ще
заеме мястото на Масхадов, но се страхувам, че
привържениците на радикалните решения ще получат
повече влияние.
Руски журналисти и правозащитници
твърдят, че сега в Русия е опасно да се настоява
за мир. Напоследък критиките към Русия от САЩ и
Европа сякаш се засилиха, Съветът на Европа също
настоя Русия да прекрати войната в Чечения.
Възможно ли е според вас, убийството на
президента Масхадов да беше извършено точно сега
именно за да се попречи на възможността за
започване на мирни преговори?
- Не е изключено, но е трудно е
да се каже, защото руските спец части отдавна се
опитваха да ликвидират Масхадов, те дори го бяха
обявили за терорист. Известно е, че те отдавна
готвеха убийството на Масхадов и отдавна го
преследваха. Така че може да е чиста случайност,
че го убиха точно сега. Но впечатлението, което
произведе това убийство е именно такова.
Правилно или не, но впечатлението е именно
такова.
Убийството на Масхадов точно в
този момент изглежда като циничен отговор на
руските власти към усилията за прекратяване на
войната.
-
Със сигурност това убийство ще
попречи на мирното движение, ще намали влиянието
на привържениците на умерените решения в
Чечения, това е съвсем очевидно.
Няколко дни преди убийството на
Масхадов в Лондон се състоя и среща на Съюза на
руските войнишки майки със Закаев - говорителя
на Масхадов. Руските войнишки майки също
настояваха за започване на мирни преговори и
подкрепяха мирния план на Масхадов. Как протече
срещата?
- Да, те разговаряха със Закаев,
подписаха обща съвместна декларация, ще
продължат своето дело, но как ще се развият
нещата е трудно да се предскаже, защото новото
ръководство може да се окаже на по-радикални
позиции за разлика от линията, която поддържаха
Масхадов и Закаев.
Западът не изпусна ли момента да
подкрепи мирния план на Масхадов, докато
Масхадов беше жив?
- Западът изобщо много неохотно
се занимава с войната в Чечения и много неохотно
критикува Русия. Западът има свои
(дори
нефтени)съображения да счита Русия за важен
елемент от антитерористичната коалиция, което е
много спорно по мое мнение. Доскоро Русия почти
не беше критикувана, но напоследък се забелязва
по-голяма откровеност от страна на Запада и
повече критичност. Критиките на Буш бяха твърде
меки и сдържани, но очевидно е, че се забелязва
тенденция да се увеличават критиките към Русия
за нарушаване на човешките права. Трудно ми е да
прогнозирам доколко тази тенденция ще се запази
и развие,но очевидно е че има такава тенденция.
Как си представяте развитието
оттук-нататък между Русия и Запада, ще продължи
ли Путин да се радва на двоен стандарт и на меко
отношение, независимо от всички драстични
нарушения на правата на човека в Русия?
- На първо място критиката на Буш
към Путин беше твърде сдържана. Искаше се Русия
да декларира, че ще продължи с демократически
преобразувания, искаше се от Путин потвърди
своята принадлежност към демокрацията и Путин
направи това, той потвърди, но намекна, че в
Русия ще продължат така, както те смятат за
необходимо. Аз бих приветствал по-голям натиск
от страна на Запада към Русия и не само заради
Чечения, но изобщо за защита на човешките права
в Русия, за свободата на словото и т.н.
16 март 2005
- - - - - -
* Владимир Буковски е
виден съветски писател и дисидент. Роден е през
1942. Първата си политическа присъда
получава на 21-годишна възраст за това, за
организирал поетически рецитали и срещи с
читатели край паметника на Маяковски в Москва.
Впоследствие многократно е осъждан и въдворяван
принудително в психиатрични заведения. През 1976
е разменен срещу последния чилийски
комунистически лидер Луис Корвалан, който се
озовава в Москва. Оттогава Буковски е във
Великобритания и живее в Кеймбридж. Продължава
да е сред най-активните борци срещу нарушенията
на човешките права в бившия Съветски съюз и
навсякъде по света.
Интервюто е правено за "Диалог"
и ще бъде публикувано в априлския брой на
списанието |