|
***
Така дълбока есенната нощ е
Че мъглата
Можеш да запалиш с клечка от кибрит
Пътят за ръка ме е повел натам
Където мога да изчезна
Да се разтворя
В твойта тишина, Чечения
Заспивала е майка ми, когато
в люлката ме е
люляла
Есен
Слуша Времето
Аз знам
Как в Чечения
Жалеят
Крепостните кули
Кучетата
Празните полета
В онази нощ, когато
Мъглата можеш да запалиш само с клечица кибрит
В сърцето ми се стоплят корените
На нови стихове
И който иска да ме види
В такава нощ ще трябва да ме чуе
Смъртта на един приятел във войната
Светлината на лампата трепери
Скалпел наранява
ухото ми
Миглите ми треперят
Една птица изтръпва и умира
Треперят
камък и пепел
Тихо като в гроба на слънцето
На война
Това което не обичаш истински
Което теб не те обича истински
Докосва само по повърхността душата ти
И тялото ти
Рана
Но само
Което те
обича силно
Като смъртта
Ти влиза във сърцето
И прониква
Една жена
Един куршум
И за последно да прошепнеш Божието име
***
С пръстите
си ги превеждаш,
Писмата на моето мълчание
Всяка дума
върху една линия
Познаваш го,
Моя таен език
Онзи, чиито звуци умряха
Четеш онемелите му гласни
Като слепец, четящ
свойта книга
Само един единствен път
В Чечения
Четях
Като че не съм способен да говоря
Йероглифните
надписи
Из старите крепостни кули
Твоите картини превеждам
Всяка
линия превеждам
Със знаците на моето мълчание
Познавам езика на пръстите
ти
Четях
на него до нашето сбогуване
И в него всичко да забравя
Или да си спомням
всичко
Искам
Някога
в Чечения, в горите
Когато изстреляният
по мен куршум
Лети към тялото
ми
С моите пръсти
Ще говори една
калинка
И ще
прилича на теб
Превод на
стиховете от немски:
Вера Петрова
Още за и от Апти Бисултанов
>> |
