|
***
(Първо стихотворение след напускането на Чечения)
С две ръце да си хванеш сърцето
Този стар таралеж
И всички рани здраво да си зашиеш
С обущарска игла
Както се кърпи ботуш
И да заминеш във
всички небесни посоки
И да
мълчиш
Поне до
края на живота
|
 |
***
В
нашия
дом има два часовника
Единият
За молитвите
на майката
Другият
За
времето на моето пътуване
Ако имаше трети часовник
В
дома ни
Би
показвал покоя
***
Моите мисли
Бели агнета
Целият
ден
Дремещи
Неподвижни
Едната почива в сянката
на другата
Докато стане време да ги прибират
Тогава се втурват гладни насам
И
идват на паша
До
залез
Из
сините поляни
на моите сънища
***
Сянката
вътре в светлината
Е моята
мисъл
Ако лежи дълго
върху
сърцето ми
Остава една
следа
Изписана от
моите стихове
Но би могла
да е и тъмнината
Която се
изсипва
между пръстите
ми
Сричките на моите молитви
Разпръснати
в
тъмното
Само светлината знае
Само светлината би могла да знае
Дали ледените висулки
Са
замръзнали
светкавици
Или не
И
защо
Треперят
пред нея
Техните голи сенки
Детства
Баба ми казваше
Види ли някой детството си три пъти
Ще
живее дълго
Моят баща видя своето детство само два пъти
Първият път когато тръгнал
на война
През прозореца на вагона
го видял
Да стои на
перона
От
отдалеченото им село било слязло
За да му
каже с Богом
Вторият път
го видял
Когато
войниците
Го отвеждали
в изгнание
Обръщайки се
Видял го
накрая на селото да стои
Сковано от
страх да направи една крачка напред
По-нататък
да тръгне с него
Когато
по-късно
През нощта
Се скрило в
една стара отбранителна кула с диви гълъби
НКВД-войници
взривили кулата
И го убили
Третият път
След
заточението
Когато им
забраниха да се връщат в планинските села
Баща ми
остави семейството си в долината
И тръгна
да види още веднъж мястото на своето рождение
На
връщане
Обръщайки се
Той не открил своето детство никъде
И
тогава разбрал
Че
човек не трябва
непременно
Да
иска да живее толкова дълго
Аз
бях
малък и не разбирах баща ми
Но сега
изглежда проумявам
Ранната му
смърт
ПП
Аз
видях
своето детство само веднъж
Когато тръгнах
на война
Обръщайки се
Видях го
накрая на портите да стои
Сковано от
страх да направи една крачка напред
По-нататък
да тръгне с мен
Бомби
разкъсаха улиците
След това
Като се
скрило заедно с изплашени от ужас деца
В едно мазе
Един смел
пилот хвърлил бомба върху тази къща
Моят син не
видя никога своето детство
Той замина
като дете на фронта
Рентген
О
това голо дърво
Сякаш
виждам себе си
Кръглото
гнездо в клоните
Сърцето ми
Сред клетка от ребра
Първи снежинки падат в гнездото
Първата тъга
на възрастта
Капе
В кръглата
чаша на сърцето
-
- - - - -
*
Апти
Бисултанов е роден през 1959 в Гоичу, Чечения,
селище от 5600 жители, което с почти цялото си население е
унищожено от руски бомбардировки при нападение през 2000. Всички
близки, познати и приятели на поета, който по това време се
сражава срещу окупаторите, загиват. Личните му архивни документи,
ръкописи на стихове и писма изгарят.
Апти учи
лингвистика и обща филология в университета в Грозни, работи като
доцент, редактор, издател през 80те години. Основава през 1979 с
приятели поети, журналисти и писатели известния литературен клуб
„Прометей“ в Грозни, насилствено затворен от властите на СССР.
На чеченски
издава: „Нох-Це-Чьо“ (Плуг-Огън-Къща),
Грозни, 1986; „Цча или“ (Песента), Грозни, 1988; „Ткесан Индаре“ (Сянка
на светкавица), Грозни 1991/92.
Включва се
като партизанин в освободителната съпротива. Апти Бисултанов е
министър по социалните въпроси и вицепремиер в правителството в
изгнание на Масхадов.
От 2002
живее в изгнание в Берлин.
Поезията му
е силно повлияна от западноевропейския модернизъм и минимализъм,
от руската класическа поезия, но и от Пастернак и Манделщам, както
и от чеченските фолклорни песни и легенди, с които е израстнал.
Много негови стихове са написани в стила на чеченски песни и се
пеят като такива през 90те.
1992
получава Чеченската национална награда за поемата си „В Хайбах“,
посветена на чеченските жертви по време на сталинистките
депортации през 50-те.
2003 Апти
Бисултанов получава в Ротердам престижната награда на
международната фондация
Poets
of
All
Nations,
за цялото
му творчество.
Стихосбирката му „Сянка на светкавица“ излиза 2004 като двуезично
издание на чеченски и немски,
и представлява
сборник със
стихове на поета от периода 1982-2004.
Стиховете си
днес Апти пренася чрез куриери в Чечения, като една част стават
известни под формата на фолклорни песни, с музика от неизвестни
съвременни автори сред чеченския народ.
Превод на стиховете от немски: Вера Петрова |
