28-02-2005

Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

28 февруари 2005, 15:35

У некваси дръжавица

 

У другата България

Паралелни репортажи, паралелни светове

Белчо Дончев

 

Оно както си требе, сите шопе са у кръчмето. Шумно е некакси, едни викат-”Че стане!”, други викат - “Нема да стане!”, трети викат - “Или че стане, или нема да стане!”

 

Улиза Нане и закретва към масата, дето вече си седи и некакси те така още по-некакси си пие Вуте от ракийката.

 

- Вуте, - рече он - виде ли що станá?

- Е що станá?

- Нищо не станá!

- Голем праз! И на мен нищо не ми станá!

- А бре Вуте, ти сите работи со твоа ли ги мериш?

- Па со твоа ли да ги мера, Нане, много че ни е ситна мерката!

- Ааа, Вуте, немой така, сите сме на една мерка, и я се договеждам на коя.

- Бе то и я се договеждам, ама ти мерим акъло.

- Па мери ми друго, бе Вуте, да се ошашавиш дано!

- Мани тиа шопски простотии, да ти речем, обаче они съга си го мерат!

- Кои си го мерат?

- Царот, Соколот и некво Ново Таково!

- Нане, Ново Таково нема! Таковото си е таково от как свет светува…

- Да де, ама они си мислат, че са ново.

- Вуте, я мислим, дека у таа Дръжавица има нещо гнило.

- Брееех, Шакеспеаре! И що е то?

- Начи, не е ясно що сакат да я праат таа пуста Дръжавица- да я опраат, или да я такоат!

- Как се такоа Дръжава, бе Вуте? Немой да се такоа Дръжава! Такоат се ората у нея!

- Да де, Дръжавицата - те това съм язе, Нане! И кой доде, да такоа Дръжавата, се до мен го опира!

- Вуте, сакън, не думай! Че ти веке си като ханджийска порта отзаде…

- Отсекъде съм разлестен, Нане, ама само едно нещо ме крéпи.

- Що е то, Вуте?

- Че и ти си на тоа хал!

 

Нане и Вуте отпиват нервно и некак си без съпричастие от ракийката и бързат да продължат. Явно проблемът им е вече болезнен. Започва Нане:

 

- Добре, де Вуте, ти договеждаш ли се кой те такоа?

- Май се договеждам.

- Е па кой?

- Е, май че яез!

- А стига, и язе ли сам се такоам?

- Ми че то така че доде.

- Вуте, че то че доде, че съм много прос!

- Ех, Нане, че ти си прос, не е страшно! Яз си го знаех. Но че и яз съм прос колко тебе, направо ма утрепва!

- Вуте, оти сме толко прости, бре брате?

- Щото сме оставúли друг да опраа Шоплуко, те затова! Оти неаме акъл сами да си го опраиме! Оти ни е страх да си отвориме зъркелите и да видиме у какви червени говна сме се накиснале, те затова! Оти ни мързи да станеме, да скокнеме, да фанеме, да ръгнеме, та да изчистиме осраното! Оти ни е срам да признаем, че сме посерковци! Оти ни е по арно да пцуеме некого, отколкото ние да се фанеме да бачкаме! Оти саде киснем у кръчнето, те затова! Оти целата ни енергия за бъдещето отива у пцуенето по настоящето и въздишки по миналото, те баш за това! Оти Соколо ни е стиснáл за ташаците…

- Да те питам, Вуте, ами ако е сбъркáл и ме е фанал за онаа работа?

- Арно ли ти е?

- Не ми е арно!

- Начи не е сбъркáл!

- Ех, Вуте, Вуте, викни по едно...

Начало    Горе


© 2002-2004 Още Инфо