Европа свършва
пред Урал: като столетно валиден геополитически резултат от
културните, исторически и обществено-политически
различия
в процесите на европейските
и руската държавни традиции, тази мисъл
доказа актуалността си през изминалите тридневни разговори в
Москва между Съвета
на Европа и
президента Путин по |
|
Геноцидът в Кавказ продължава и мъката е още в очите на
чеченските жени и майки |
въпроси за
войната в Чечения
и кризата в Кавказ.
И
наистина, там, където
генералният
секретар на СЕ Тери Дейвис
в Европа обикновено си служи винаги с много малко думи, за да
постигне добри и навременни резултати в работата си - в контактите
с останалите страни-членки
-
се наложи в Русия
да употреби незапомнена политическа твърдост,
за да направи
ясна
позицията си пред руското правителство.
А тя
е окончателна – СЕ настоява
за мирно разрешение на конфликта и изтегляне
на руските военни части от кавказката република. Ако Русия
държи да запази членството си в СЕ, е длъжна
да спазва всички конвенции, с които е обвързан
съюзът и респективно стрaните
членки, това беше припомнено на разговорите в Москва подчертано
категорично. А тези конвенции не са малко, още повече - маловажни.
Става въпрос за
Европейската
конвенция
за защита на човешките права и свободи, приета на основата на
разработената през 1947-1948 от Рафаел Лемкин Обща
декларация за защита на човешките права и свободи на ООН, и
подписвана от всички страни-членки на Съвета
на Европа от 1950 година насам. Разширена от допълнителни
протоколи и договорите в Рим от 1993, както и от последвали ги
документи, тя
е подписана и от Русия
при влизането и в СЕ през 1996.
Тези
договори засягат
преди всичко гражданските права и свободи в страните-членки и
осигуряването
на плуралистична обществена
атмосфера за демократично развитие в политическите
и икономически сектори на съответната
страна.
Основан през 1949,
Съветът
на Европа е сформиран именно около принципите на политическата
свобода и сигурност, както и за защита на общите
интереси тези принципи. Нещо
повече - съществуват
два документа на
Съвета
на Европа, които експлицитно се отнасят
до мерки срещу
геноцид в страните членки. Те вече се използват за политически
натиск върху
Русия
– Хелзинкската декларация
от 1975, която се отнася до проблеми с правата и свободите на
граждани в източноевропейските
страни (тогава още
под диктатурите на комунизма, но останала валидна и до днес за
тези страни) и разширението
й
от 1996, отнесено до геноцида в бивша
Югославия и
действията на режима на Милошевич.
Това бе припомнено в тридневните разговори на кръглата
маса между СЕ и Москва на президент Путин с прецизна
яснота.
Макар с достатъчна
дипломатичност Тери Дейвис
изиска де факто от руското правителство провеждане на преговори с
чеченското правителство в изгнание на президента Масхадов и
насрочване на дата за нови избори през тази есен. И както се
очертава, те наистина
ще се
състоят под мониторинга на СЕ, ООН, ЕС
и
правозащитници.
Спирането на военните действия
от страна на чеченските съпротивителни
сили и спазването на обявеното
от тях
междинно примирие вече един месец се оказа силен положителен
фактор в полза на международните и руски гласове за политическо
разрешение на конфликта.
А
те вече не звучат изолирано. Все повече стават гласовете на
различни протагонисти от международната и руска политическа сцени,
които настояват
за спиране на геноцида в Кавказ. Нещо
повече – все по-тесни стават организационните контакти, все
по-стабилна мрежата от активисти в различни хуманитарни и
политически организации, които разработват или поне съгласуват,
както никога досега, работата си срещу
мръсната
война
на Путин в региона. И все по-очевиден и силен става ангажиментът
на западните политици към разрешаването на конфликта - никой
вече не си прави илюзии,
че това е тема, която
не засяга
Европа и Запада по принцип.
Не
само хуманната страна на една тема като геноцида в Кавказ е
основен импулс за промени в курса на отношение към
Москва - паралелно няколко
фактора оказват съвместното си влияние
и налагат нов, остър и категоричен тон срещу
Путин. Чухме ясни и недвусмислени послания последователно от
комисии на ЕС, държавния
американски секретар
Кондолиза Райс,
представители на ООН и
американския
президент Буш, от западни и руски политици, хуманитарни
организации и общественици,
не последно – от майките
и семействата на войниците в региона, организирани в партия.
Всички те имат различни мотиви за отношението си към
конфликта – за едни е само хуманната страна на проблемите с
човешките права и свободи, за други геноцидът
има и може да доведе до неконтролируеми политически и социални
проблеми в границите на Русия
и да се пренесе в Европа (поток от бежанци, несигурност в региона,
пренесена в Стария континент, конфликти в самата руска федерация
чрез оказвана вътре в нея съпротива и т.н..
Не на
последно място са глобалните заплахи за международната сигурност,
породени от злоупотреби с отчаянието на чеченския
народ, което - пренебрегнато от цивилизования
свят през годините дтук,
все повече се експлоатира от ислямски
идеолози.
Затова последните думи на Тери Дейвис в събота
при завръщането
му от преговорите в Москва съвпадат
както с изречените категорични критики от Джордж У. Буш преди два
дни към Владимир Путин. Те са съзвучни и с гласовете на правозащитниците
от различни страни, които остават нечути от Кремъл години наред.
Европейската
традиционна дипломатичност гъвкаво
се съчета
с типичен англосаксонски черен хумор в последното изречение на
Тери Дейвис и това помага да се доверим на общите
политически усилия
този път:
„
Г-н президентът
Путин знае, че тази война
трябва да има край. Русия
се нуждае от сигурност и от развита демокрация.
И ние
ще направим всичко възможно
от наша страна за
края на тази война, можем да го уверим в това ни намерение; както
и в усилието ни за постигане сигурността на Русия.
Ако е необходимо,
ще му
съдействаме да изтегли военните части от региона и ще му помогнем
в изграждането на цивилна инфраструктура в една автономна Чечения.
Може да разчита на нас в това ни намерение.“
Путин
очевидно разбира това послание, то не е сложно кодирано. Очевидно
не може да разчита и на немската подкрепа за курса си – немските
леви партии имат в момента приоритетни вътрешни
проблеми, които ги отдалечават от ангажиране с темата „Кавказ”
поне до изборите през идващата
2006
в Германия.
Което прави
особено благоприятен
моментът за консолидиране на общи
международни усилия
за навременното мирно разрешение на кризата в Чечения. В моменти
като този пречките пред едно подобно начинание биха били много
по-малко от когато и да било до сега. |