|
Стратегията
на Владимир Путин като руски президент напомня
много на онази
в
любимия
му източен спорт – джудото: заема хладно
отбранително положение и слухти, за да
се открие незащитеното
място
на противника. В годините на неговия
първи мандат тази тактика беше успешна. Но с времето се
изхаби. И в навечерието на предстоящата среща с американския
президент Джордж У. Буш в словашката столица Братислава днес,
Путин изглежда изтощен
и отслабнал политически, както никога до сега, споделят
анализатори.
След поредица от външно
– а и вътрешнополитически удари, след |
|
Лидерът от Кремъл сочи пътя към грядущето
© Лента.ру |
тежки
стратегически грешки и взимане на исторически неправилни решения в
политиката си,
руското правителство по стар навик удря
всичко наоколо, когато се налага да се защитава при критики срещу
себе си – рутинна стратегия
на
Кремъл, когато е поставян натясно. Но този път
ударите му изглеждат като удари
във
въздуха.
Интересно е как
ще
премине срещата
в Братислава. Коментатори виждат и президента
Буш в
известна
дилема:
дали
да
атакува
Путин отново остро, както преди дни
- затова,
че
Москва систематично погазва и ограничава свободата на
медиите
и правото на
лично
мнение, че демократичните
принципи са осакатени или минимализирани по функциите им до
статукво на формално съществуващи
квази-елементи на една квази-демокрация?
Дали да засегне проблеми като концентрацията на икономически
олиграхични структури и интереси в и обвързването им с
политическата вбаст в услуга и в подвластие на Кремъл? Или за да
омекоти критиките си от преди два дни по посока на Москва, както и
онези на Кондолиза Райс
от преди 15 дни,
като
поощри
сътрудничеството
на Путин в борбата с тероризма?
Но последното
едва ли
ще е в руслото на досегашните отношения между Вашингтон и Москва
предвид промените в курса на Запада като цяло
относно конфликта в Кавказ през последните месеци и предвид
оповестените към редица западни страни и организации политически
мерки, които се очаква да се вземат за мирното му разрешение и
спиране на геноцида над чеченците.
|
В
понеделник, в
началото на обиколката си из Европа американският
президент излъчи
ясни
послания
по посока Москва от Брюксел
и те
изразяваха
не само отношението на Вашингтон,
но
и
изразяваха визия за
бъдещото
на ЕС и НАТО.
Това бе
акцентирано от Буш
чрез силата
и
повторението на
едно почти незабележимо местоимение – „ние“.
С него Вашингтон еднозначно
изрази и
позицията във взаимоотношенията с
ЕС:
„...ние
[западните страни от Стария
континент и Новият свят,
бел.авт.], знаем, че каквито и проблеми да имаме, те са
преодолими. Понеже търсим
диалога помежду си и работим с принципи, които почиват на
ценностите, изградили демокрациите ни. |
Президентът Джордж Буш, първата
дама Лора Буш, германският канцлер Герхард Шрьодер и съпругата
му г-жа Шрьодер-Копф разглеждат първата печатарска преса в
света, експонирана в музея "Гутенбер". Майнц, 23 февруари
2005,
© White
House photo by Susan Sterner |
Ние се
уповаваме на принципните решения в договореностите и традициите на
връзките
ни...“
И след
това
по адрес на Москва:
„Ние
трябва да припомняме винаги на Русия, че нашият съюз
[НАТО, бел.авт.] е основан с цел да дава сигурност на
принципите на демократичните ни традиции, които включват
свободната преса, човешките права и свободи, живата и активна
опозиция,
разделението на властите, стабилността и обществения
просперитет в нашите страни, гарантирани чрез законността
на правовата държавност...
Затова от наша страна [САЩ,
бел.авт.]
настояваме да се постави именно проблемът
с нарушените демократични реформи и процеси в центъра
на всеки диалог с Русия...“.
По нататък
в речта си Буш каза, че подкрепа на САЩ
за бъдещо членство на Русия в
Световната търговска организация (WTO)
зависи от |
|
Президентът Буш и неговият
германски домакин - канцлерът Шрьодер - махат на множеството,
скупчило се при посрещането на госта в Майнц. 23 февруари
2005,
© White
House photo by Susan Sterner |
отварянето
на руските пазари за реална свободна
пазарна икономика и гарантиране демокрацията
в страната.
И
при никакви други условия.
Майкъл
Манделбаум, външно-политически
експерт на Johns
Hopkins University е един от анализаторите, които са по-скоро
скептични.
В
отговор на основния
въпрос,
задаван
от
журналистите
-
дали би се стигнало до непреодолима
конфронтация
с Москва в Братислава,
той каза:
„Не мисля,
че това е най-подходящият
момент за окончателно конфронтиране с Москва, а и президент Буш
едва ли желае това. Ние се намираме все още в Ирак, насреща ни
стоят Иран и Северна Корея, не е добро време да се започне нова
криза с Москва. По-скоро става дума за уточнение
на приоритетите на западните страни и показване на стратегическото
им единство и сила, за да се постави Путин пред фактите на това
единствено и да се намекне силата му и потенциалите, които то
има.“
Чарлс Къпчан,
директор на Центъра
за изследване на Европа при Съвета
за външнополитически връзки в Ню Йорк предполага, че „президент
Буш няма
да удари
явно
Путин
през пръстите",
че "има
прекалено много зависимости в момента, които обвързват,
а и задължават да се остане в добрия тон“.
Но
той
очаква все пак
Путин категорично
да
бъде
поставен пред реалностите, които
представлява
в момента отношението на Запада
към
Москва. А
то
не е
розово
за режима в Кремъл.
От
времето на първата им среща през 2001 двамата президенти „се
разбират лично добре“,
според
публичните им изявления.
В израз на зле скроена и не непременно наложителна дипломатичност
Буш
обаче
изрече тогава прочутото си изречение:
„Погледндах в очите му и видях
в душата му.“ Макар това изречение да може да се разбира и негативно,
далече от сълзивите
коментари за руската душа, които последваха тогава
(двузначността на тълкуването в
контекста е допустима).
А пък като се има предвид кой го е изрекъл и по чий адрес -
може би и дори наложителна.
С
времето през последните
четири
години руско-американските отношения
охладняха. Путин зае страната на Германия и Франция срещу войната
в Ирак. Не би било и другояче,
след като оцеляването
му сред критиките на ЕС зависеше толкова много от неговия
политически
приятел
Герхард Шрьодер. Но днес е вече различно. За Европа сигурността е
приоритет, а политическите и икономически връзки със САЩ са
жизнено важни предвид икономическите проблеми в много европейски
страни от „Стара Европа“. Това налага
преосмисляне
на
отношението както към
Вашингтон, така и към
Москва. А
САЩ, и ЕС
знаят
колко са си нужни – за конкретните си, макар не винаги общи
цели.
Путин и Москва се
явяваха
често ябълка на раздора между двете страни на западната демокрация,
които
сега
се сбижават дотолкова стратегически, че формално
продължава
да ги дели
само Атлантикът.
И тази
ябълка вече
загнива. Немските и френски леви политически сили, които все пак
вдъхваха живот в остатъчния постсъветски
комунизъм
на Москва, в момента събират
и концентрират силите си само за собственото си политическо оцеляване.
Не
случайно
Путин пренасочи поглед към
Сирия
през изминалите дни – от опърничавост да
демонстрира
сила
и
позиции, различни от онези на западните страни, които, ако не
заплашват властта му с критики, то поне вече не го подкрепят.
Руският президент
направи с тази крачка поредна грешка - реши да
реагира
като важен
политически
фактор
по старата формула на СССР от периода на Студената война:
когато е уместно - със
западното левичарство, когато е неудобно
или е
изолиран от същото
това левичарство
– с арабските страни.
Но
както се очертава,
с последните би имал големи проблеми предвид конфликта в Кавказ –
геноцидът
над чеченския
народ поставя
Путин в неизгодната позиция
да е
нежелан партньр
за арабските антиамериканисти
и техните лидери,
понеже те тряба
да се и съобразяват с тенденциите на днешния ден – с
радикализиращия се ислямизъа в обществените среди, с които Москва
си сътрудничи в региона.
Отпадането и на Украйна
след Грузия
от
контрола
на
Кремъл
доведе режима
до
окончателно осъзнаване
на собствената му слабост.
Грешките, които Путин допусна по време на „оранжевата революция“,
са ретуширани едва-едва
от новите формални дипломатични контакти, но направиха очевидна
политическата неадекватност и слабост на „старата руска мечка“.
Днес Буш и европейските
лидери са в отношения
на
тясно
партньорство.
Не само това: Президентът
дойде
в Европа с нова дипломатична политика в защита
на изконни принципи, за която
германски
политически коментатори се изказаха с респект,
отбелязвайки,
че Буш се е превърнал
в един англосаксонски Бисмарк.
Те смятат,
че
ако я
продължи последователно, ще
докаже
на мнозина
скептици какъв политически потенциал има в него.
Дипломатично преди президента пристигна
the First Lady
- Лора Буш, бивша демократка, личен съветник
на съпруга
си и посредник между него и противниците му, известна с изключително
добър политически нюх и реализъм
толкова, колкото с харизмата на поведението си сред всички прослойки
на обществото. На практика европейците
бяха
запленени
от
нея.
И
не на последно място
- Кондолиза Райс
– брилянтен
дипломат, ерудиран и последователен политик-прагматик, познаваща
много добре като политолог европейските
страни в исторически и съвременен аспект. Тя
премина Рубикона
на европейския
негативизъм
безпроблемно и
трасира
пътя
в Европа за Буш.
Едва
ли е
случайно, че най-важните акценти от посещението на
Буш
бяха
Франция
и
Германия.
Двете страни са със силни левичарски настроения, като същевременно
се явяват и своеобразни западноевропейски посланици на Москва.
Тактиката Буш да започне и приключи
обиколката си с разговори с немския канцлер даде забележителен
успех, сравним само с онзи, който
преди две седмици пожъна
Райс с мисията си в Париж сред французите. Не случайно
едва 500 немски демонстранти се мобилизираха в понеделник, а в сряда
при завръщането на президента в Германия не се събраха и толкова.
|
В
момента ЕС има да разреши остри социални проблеми, които
изтласкват всички други като второстепенни на заден план.
Съюзът се нуждае от храмонизиране на връзките
си с Вашингтон, което да му помогне чрез нови търговски
трансфери и инвестиции да преодолее икономическата
и социалната
криза,
които
обхваща
част от страните-членки,
най-вече
Германия
и Франция. На Европа й е нужно
политическо равновесие,
а Вашингтон се нуждае от стабилността на отношенията
си с ЕС и в НАТО, за да преодолее последиците от конфликтите,
|
Путин с последния си близък политически партньор в Европа -
президентът на авторитарна Беларус Александър Лукашенко
© Лента.ру |
предизвикани от левите политически сили в Стария
континент през изминалите
две
години. За реформите в НАТО тепърва
ще
се говори сериозно – засега приоритет е единството и
стратегическото преформулиране на целите на Алианса.
Резултатите
от преминалата обиколка и изгледите за изход от предстоящата
среща в Братислава може да се
резюмират
так:
Буш спечели обратно Стара Европа, а Путин изгуби и нея,
след като безвъзвратно
изгуби Млада.
Остава му само Лукашенко.
А
за прогресивното човечество - отворен въпросът:
кога ще спечели демокрацията в Русия. |