23-02-2005

Online от 1 юли 2002

 

Начало

Архив 2002

Фотогалерия

Знание

Документи

Проектът

Правила

Контакт

 

22 февруари 2005, 15:00

Задава се поредният полско-руски спор

Марек Островски, Polityka

 

Пак имаме проблем с официална Русия, която се опитва отново да ни призове в братското социалистическо семейство на народите под ръководството на СССР. През май ще отбележим шейсетата годишнина от края на Втората световна война в Европа и всички наши тогавашни съюзници и днешни партньори приеха поканата за тържествата в Москва, макар тя да не беше единствена победителка в тази война.

Това е политически жест към президента Путин и морална подкрепа за реформите, които той уж провежда.

Уж, защото нищо не се променя в сферата на държавната идеология, прощаването с комунистическото и имперско минало, сдобряването със съседите или поне опита за разбиране на тяхната логика.

И ето, по случай шейсетата годишнина от предателското за Полша Ялтенско споразумение, руското министерство на външните работи направи изявление, че Полша “превратно тълкува” Ялта, от която е имала само полза. Всъщност такава интерпретация на Ялта не трябва да изненадва Варшава. Москва така и не призна, че 17 септември 1939* е агресия, че отнемането със сила на една трета от територията на Полша е враждебен акт, че пактът Молотов-Рибентроп разделя страните ни, че депортациите и масовите убийства са несправедливост, която изисква извинение и репарации, че скъсването на отношенията с военното правителство на Владислав Сикорски е поредното позорно предателство, че оставянето Варшава да бъде разрушена от хитлеристите е жестоко безразличие, че процесът на шестнайсетте** в Москва е престъпление. Защо тогава Москва да вижда нещо лошо в Ялта, където до Сталин поставиха подписите си уважаваните съюзници Чърчил и Рузвелт?

Руското външно министерство е право: Ялта даде на Полша гаранции за свобода и независимост. Чърчил, завръщайки се от Ялта в Лондон, похвали Сталин и съветските ръководители в Камарата на общините, където заяви: “Може да се разчита на тяхната дума.” По-късно изпитал неудобство и написал в дневниците си: “Чувствах се длъжен да заявя, че вярвам в добрата воля на Съветския съюз, надявайки се така да я пробудя.” Не е известно дали тези думи са били цинични или искрени, така или иначе той не запази свободата и независимостта на Полша, а и всеки историк ще признае, че за това нямаше шанс.

Огромното мнозинство от руснаците са убедени, че от 1944 до 1989 Москва се е грижила братски за Полша и не е скъпяла помощта си за нашата разорена от войната страна; само поляците – както винаги неблагодарни и с погледи, вперени на Запад, – не можаха да оценят това. А сега са единствените, ако не броим прибалтийците, които не искат достойно да отбележат победата над хитлеризма, за която загинаха толкова много обикновени и честни руснаци. “В полско-руските отношения постоянно прескачат искри, при това не по вина на руската страна” – напомни руският посланик в Полша Николай Афанасиевски.

Но президентът на Полша трябва да отиде на тържествата за 9 май, защото неговото отсъствие няма да бъде разбрано нито от Путин, нито от руския народ, нито от европейските лидери, които в пълен състав ще се явят там. Тяхното положение малко напомня положението на Чърчил, който непрекъснато разчиташе да пробуди добрата воля у Съветския съюз.

Две бележки:

Първо, политиката на отсъствието е погрешна политика, защото така позволяваш на другите да говорят зад гърба ти каквото си искат. Полша трябва да се стреми да информира по-добре руското обществено мнение, но също и западноевропейската и даже американската общественост. Такива книги като “Въстанието” на Норман Дейвис или Въпрос на чест” на Лин Олсън и Стенли Клауд (за полските летци в Англия) отварят очите на тяхното общество по въпроси, които не са му били известни. А може би президентът Квашневски ще има възможност да постави венец не само на гроба на съветските войници, но и на гроба на разстреляните в Катин?

Второ, Русия на Путин не е единствената Русия. Съществува и Русия на демократите, Русия на “Мемориал”, Русия на Сахаров и Ковальов. Именно към такива приятели руснаци Полша се е обръщала дори в най-трудните за нея времена на въстания и подялби***. А днес, за щастие, сме свободни и можем да разчитаме на силата на убеждението. Нали в крайна сметка Ялта приключи.

Публикацията подготви Борислав Скочев

- - - - - -

* На 21 август 1939 в Москва е подписван нацистко-коминтерновския пакт „Рибентроп-Молотов”, с който Берлин и Москва си поделят Полша, Прибалтика и Молдова. Това е дипломатическото начало на Втората световна война. С този документ фашизоидният комунизъм и комуноидният нацизъм съвместно обявяват война на целия свят. Това, че през юни 1941 двата субекта на престъплението са се счепкали за плячката, е без всякакво значение за моралната, политическата и историческата оценка на онова, което те са започнали заедно. Последиците са катастрофални за развитието на съвременната цивилизация, забавят човешкия прогрес с десетилетия и всичко това е сторено абсолютно предумишлено (има морализатори, които оправдават това с някакви си "идейни заблуждения", но прагматичният читател на "дебелите книги", който не е изтръгнал саморъчно сърцето си от гръдния кош, знае: няма идея, която да оправдае толкова много смърт...)

** През юни 1945 в Москва в продължение на три дни, след продължителни разпити и мъчения, се провежда показен процес над 16 висши полски офицери, в това число командващия националната Армия Крайова и един от водачите на Варшавското въстание ген. Леополд Окулицки. Те са арестувани от съветските специални служби в началото на 1945 след завземането на Полша с обвинение, че “нелегална им организация, движена от ненавист към Съветска Русия, е оказвала съществена помощ на нацистките окупатори на тяхната родина” и че е действала по разпореждане на полското правителство в Лондон. Политическата цел на процеса е дискредитиране на полското правителство в изгнание и признаване от западните съюзници на марионетното полско правителство във Варшава. Подсъдимите са осъдени на различни срокове. Ген. Окулицки е осъден на 10 години затвор, но умира в затвора Бутирка през декември 1946.

*** “За нашата и вашата свобода” е призивът, с който се обръщат към руското общество полските въстаници и през 1831, и през 1863 година.

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо