Докладът на Центъра за икономическо развитие “Икономиката на България през 2004 година е вече на разположение на интересуващите се. Всеки може да прочете както резюмето, така и пълния текст в www.ced.bg.

Поради това настоящата публикация няма нужда да преразказва съдържанието на доклада. Важното днес, особено в периода преди изборите, е да се извадят на показ някои сериозни притеснения за хода на развитието на българската икономика. Това ще позволи да се насочи вниманието на просветената публика към очакваните послания, програми и платформи на политическите партии, за да стане ясно първо дали и те имат подобни притеснения и, второ,  дали могат да предложат отговори и решения на тези притеснения.

Притеснение първо

източник: Национален статистически институт

Темпът на растежа на брутния вътрешен продукт някак се успокои. Същевременно всички са на мнение, че на България е нужен растеж от поне 8-10 % годишно, за да може в обозримо бъдеще да бъдем равностойни членове на Европейския съюз. По всичко изглежда, обаче, че сегашната структура на икономиката и днешната държавна икономическа политика не могат да произведат подобен растеж. Необходима е нова икономическа политика, вероятно дори нов модел на икономиката.

Притеснение второ

Производителност на труда на 1 зает

(2004, паритет на покупателна способност, ЕС-25 = 100)

Източник: Евростат

Трагично ниски са стойностите на производителността на труда в България. На практика днес те са най-ниските в Европа. Този комплексен въпрос изисква комплексно решение. Не може да се разчита на естествения ход на нещата и постепенното повишаване на производителността. Необходими са радикални промени, както във държавната, така и във фирмената политика.

Притеснение трето

Непрекъснато се увеличават проблемите на работодателите при наемането на квалифицирана работна ръка. Това се отразява на производителността на труда, но и на възможностите на фирмите да развиват съвременни фирмени стратегии, да произвеждат интелектуален продукт и дори да ползуват ефективно чужд, оттам да увеличават добавената стойност, печалбата и да променят структурата на икономиката.

Притеснение четвърто

Структура на вноса и износа (млрд. Euro)

                                               2001      2002      2003      2004(1.11)

Внос

Потребителски стоки        1.9           2.1           2.4           2.4

Суровини                        2.3           2.5           2.8           3.2

Инвестиционни стоки       0.7           0.8           0.9           1.0

Горива                           0.8           0.6           0.6           0.7          

Износ

Потребителски стоки        1.1           1.3           1.5           1.7

Суровини                              3.1           3.3           3.8           4.2

Инвестиционни стоки       2.0           2.1           2.5           2.7          

Горива                                  1.8           1.7           1.7           1.8

Когато разгледаме всеки от компонентите на вноса и износа през последните четири години, първото, което прави впечатление, е стабилизацията на съществуващата неблагоприятна икономическа структура на производството и потреблението. Растежът е основно обвързан с увеличаването на вноса на суровини, от които се произвеждат и изнасят главно стоки с ниска добавена стойност. За лошата структура на икономиката говори и това, че най-сериозно нарастващото перо на износа продължават да бъдат местни или реекспортирани суровини.

Притеснение пето

Среден дял съгласни с твърдението “Конкурсите по закона за обществени поръчки са прозрачни и честни” по години

Горната графика е само детайл от общото недоверие в държавните процедури и правила. Много сериозна спирачка пред бързото развитие на икономиката е отсъствието на гаранции за изпълнение на договорите, за почтеност, предвидимост  и експедитивност на действията на държавната и общинската администрация, на правоохранителните и правораздавателните органи. 

Притеснение шесто

източник: Национален статистически институт

Налице са данни за забавяне на растежа на частното потребление в сравнение с 2003 година като резултат от по-бавното нарастване на доходите на физическите лица и по-специално на тези от труд. През първите две тримесечия на 2004 година ръстът на реалната средна месечна заплата на наетите спрямо същия период на миналата година е отрицателен, а през третото – минимален 0.2 на сто. Изобщо все така неубедителен е ръстът на доходите, което демотивира работещите и прави много по-тежка задачата на политиците да вдъхнат вяра в избрания път на страната.