|
Центърът за
икономическо развитие преди два дни представи редовния си Доклад
за икономиката на България през 2004. Така този документ стана
първия по-подробен обзор на икономическото развитие на страната
през последната година. Заключенията от доклада могат да се
концентрират в две на пръв поглед взаимно изключващи се оценки.
Положителна тенденция в растежа
Икономиката
на България продължава да се развива положително и през 2004
година. Основание за този извод ни дава най-вече ръстът на брутния
вътрешен продукт - дори преди появата на официални статистически
оценки прогнозираме, че за изминалата година икономиката ни е
“пораснала” с над 5.5% в реално изражение. Определено трябва да се
подчертае положителната динамика на определени сектори и отрасли -
туризма, високите технологии и комуникациите, банковата система и
капиталовия пазар. Провежданата политика в редица области също се
оценява общо положително (например политиката по заетостта и
безработицата, както и екологичната политика). Повишената
привлекателност и потенциалът на икономиката се доказват както от
рекордните преки чуждестранни инвестиции, така и от затвърдената
тенденция на подобрение в бизнес климата. Индексът Estat на бизнес
климата в България постига най-високата средногодишна стойност от
старта на неговото изчисляване преди три години.
Този темп на
растежа обаче не се отличава радикално от средните темпове в
последните години. Затова, и особено на фона на продължаващата
макроикономическа стабилност, новият доклад прави втори, този път
тревожен извод – 2004 отново доказва, че икономиката (или
икономическата политика?)
няма капацитет за допълнително ускоряване на растежа.
Без рязко
ускоряване на растежа “ножицата” между средните доходи у нас и в
ЕС няма скоро да тръгне да се затваря, и България ще продължава да
остава в дъното на много класации. Невъзможността за ускоряване на
растежа има поне няколко обяснения.
Първо,
защото постигнатото по много направления на
социално-икономическата политика предизвиква противоречиви оценки.
Това се отнася най-вече за политиката към предприятията,
публичните финанси, слабото повишаване на доходите, отказа от
намаляване на осигурителната тежест и зациклилата реформа в
здравеопазването. Големият дефицит по търговското салдо, например,
не е проблем сам по себе си, но анализът на причините за него
води до сериозна загриженост.
Второ,
България продължава да изнася основно продукция с ниска добавена
стойност, като при това износът (58%) остава насочен към ЕС.
Последното представлява своеобразна “зависимост”, която може да
забави нашето развитие занапред, защото последните данни на
Евростат показаха, че икономиката на ЕС продължава да се развива
под очакванията.
Друг проблем
през българската икономика и нейната конкурентоспособност остава
крайно ниската производителност на труда у нас (графиката).
Ниската производителност е отчасти следствие от все по-острата
липса на квалифицирана работна ръка, която предприемачите споделят
при нашите социологически анкети.
Производителност на труда на 1 зает
(2004,
паритет на покупателна способност, ЕС-25 = 100)
Източник: Евростат
Сред
“традиционните заподозрени” за по-бавното развитие на икономиката
остават и качеството на инфраструктурата и високата осигурителна
тежест за работодателите.
Това, че не
се забелязва капацитет и фактори за нещо повече от “екстензивен”
растеж означава, че е крайно време
да се предложи нов икономически модел за България.
Един такъв
модел предполага като минимум поредица от няколко задължителни
действия. Преди всичко, необходимо политиката на държавата да
създаде условия и да стимулира частния сектор
-
за
преструктуриране на производството и на износа. Защото
спешно необходимо е нарастване на дела на износа с висока
добавена стойност;
-
Подобряването на качеството на работната сила е другото
голямо предизвикателство, наред с качеството на
инфраструктурата;
-
Не на
последно място, необходима е сериозна реформа в правната
система за осигуряване на липсващите сега добри гаранции за
имуществените права и за изпълнението на договорите.
Виждаме ли
обаче готовност за такава нова икономическа политика в България?
Отговорите
(или липсата на такива от страна на някои партии) на 35те въпроса,
които Центърът за икономическо развитие зададе през декември 2004,
не дават основание да се надяваме, че у нас има политическа партия
или коалиция, която да е готова на изборите през юни да предложи
на обществото стройна и последователна програма, която да опише
политиките и конкретните действия, гарантиращи растеж от 8 до 10
на сто. А щом няма такава партия, значи и през следващите четири
години сме обречени на максимален растеж от около 5 на сто.
Следващото правителство ще се хвали с такъв растеж, ще се чуди
защо не сме доволни и ще продължава да ни отдалечава от стандарта
на живот в Европа. |
